Не подкрепяме и трите бюджета

Категорично се противопоставяме на идеята НЗОК и БЛС, а не лечебните заведения да договарят разпределението на средствата, казаха от БСК

Бюджет на НЗОК 

I. БСК не подкрепя представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., поради следните аргументи:

С предложения проект не се променя философията на бюджета от предходните години. Запазва се структурата на заложените здравноосигурителни плащания.

1. В предложения бюджет продължава практиката 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства, при средно равнище за страните от ЕС 45-55%.

2. Продължава практиката за свръхконцентрация на болничната помощ, което ограничава голяма част от населението в достъпа им до качествена медицинска помощ. Трайна е тенденцията повече от 40% бюджета за болнична помощ да се разходва от 20 болници. В РЗОК София и Пловдив са концентрирани 50% от тези средства!

3. Не се обсъждат възможности за оптимизиране на разходите за лекарства чрез провеждане на централизирани електронни търгове за онколекарства.

4. Тревожна е тенденцията при съотношението между оригинални и генерични лекарства. Делът на оригиналните лекарства е 90% от общия разход, докато за генерични лекарства са отделени средства с размер на 6%. В страните на ЕС делът на генериците е около 20- 30 процента.

5. Увеличените средства за провеждане на профилактични прегледи на населението над 18 години не доведоха до увеличаване на обхвата на профилактичните прегледи. Въпреки стимулите, все още обхватът е около 50% от подлежащите за профилактични прегледи.

6. Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници и голяма част от областните болници. Не се отделят необходимите средства за инвестиране за нова техника и въвеждане на нови здравни технологии в държавните и общински болници. Делът на средствата за заплати и осигуровки в голямата част от тях е далече над 80%.

7. Продължава практиката със средства от бюджета за болничната медицинска помощ на Касата да се заплащат дейности, които са част от социалната политика на държавата и следва да се осигуряват от държавния бюджет. Това е в противоречие с принципите на осигурителната дейност и целевото използване на средствата от осигурителни вноски – да се заплаща само за извършена дейност на изпълнителите: продължава практиката да се заплащат дейности на работещите в т.нар. приоритетни лечебни заведения, както и да се осигурява заплащане на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони. Предлагаме да се извършат законодателни промени, за да се прекратят тези порочни практики.

БСК приветства грижите, които се полагат за лечение на хората със злокачествени заболявания. Подкрепяме непрекъснатото увеличение на размера на средствата за закупуване на лекарства. През последните 5 години те са се удвоили и за 2026 г. достигат 1,1 млрд. лева. Това е около 40% от предвидените общо средства за лекарства и около 12% от бюджета на Касата. Продължаваме да настояваме в мотивите за бюджета или по друг подходящ начин да получаваме информация за прогреса в лечението на тези пациенти.

БСК категорично се противопоставя на

предложението в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличаване основните заплати на персонала в лечебни заведения съгласно чл. 80б от Закона за лечебните заведения (нов).

Мотивите са следните:

1. Предложението е в противоречие с функциите на НЗОК, определени в Закона за здравното осигуряване.

2. В предложението липсват разчети за обхвата на лицата и за необходимия ресурс. То фиксира в абсолютна стойност минимални основни възнаграждения.

3. Предложението обхваща само определени длъжности и изключва други. Ще изпаднем в абсурдната ситуация, при която със закон се определя размера на минималната основната работна заплата за част от персонала, а за останалата част, работодателят и работникът имат свобода да се договорят, в рамките на останалия разполагаем бюджет за работни заплати, ако има такъв.

Значителният ръст на основните заплати е свързан с необходимостта от осигуряване на значителни средства за покриване на увеличения размер на допълнителните възнаграждения, които представляват съществен дял от средствата за работната заплата.

При липса на ресурс за запазване на съотношенията на заплащане с останалите длъжности в лечебните заведения, реална е хипотезата да се стигне до ситуация, в която медицинските сестри ще са с по-високи възнаграждения от лекарите със специалност. Това ще предизвика конфликти и противоречия при ограничения ресурс за заплащане, с който разполагат лечебните заведения.

4. В тази ситуация на рязко увеличение на основните заплати лечебните заведения няма да имат възможност за диференциране на работните заплати с зависимост от квалификацията и приноса. Създават се условия за уравниловка и липса на мотивация за квалификация и ефективно участие в лечения процес.

5. Липсва разпоредба за реда и начина за осигуряване на допълнителни средства при недостиг на средства за постигане на предвидения в закона размер на основните заплати.

6. Категорично се противопоставяме на идеята НЗОК и Българския лекарски съюз да договарят разпределението на средствата. Лечебните заведения, а не лекарският съюз са задължени лица в качеството им на работодатели по отношение на работните заплати. Отново обръщаме внимание, че това напълно елиминира възможността за бъдещо колективно договаряне в сектор здравеопазване.

7. Въвеждането на правила за определянето на заплащането съвместно с БЛС в НРД противоречи на неговите функции и предназначение, определени в ЗЗО. НЗОК закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, като за осъществяване на тези дейности НЗОК и Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписват Национален рамков договор (НРД), съответно – за медицинските и денталните дейности. Трудовите възнаграждения не са и не следва да са част от НРД.

8. РЗОК нямат компетенции и капацитет да сключват договор с лечебните заведения за отпускане на необходимите средства за увеличени на основните заплати. Тяхната дейност ще бъде блокирана за пълноценното изпълнение на техните задължения.

Предложение

Предлагаме дейността по евентуално увеличаване на основните заплати да се организира и провежда от Министерството на здравеопазването и неговите структури. Това е политика на правителството и следва да се изпълнява от неговите структури.

Мотивите за това са:

1. Министерството е органът, който провежда политиките на правителството. НЗОК извършва закупуването на медицинските услуги, извършени от изпълнителите на медицинска дейност.

2. Считаме, че МЗ има необходимите правомощия и разполага с адекватна структура да проведе предвидените от правителството политики за увеличаване на основните заплати.

3. МЗ назначава изпълните директори на лечебните заведения, определя свои представители в управителните съвети. В този смисъл МЗ има всички лостове да проведе политиката на правителството за увеличение на основните заплати.

4. На подчинение на МЗ са РЗИ, които имат потенциал и персонал да проведат политиката на правителството.

5. Да не се фиксират равнища на минимални работни заплати в закона, а да се даде възможност на МЗ и лечебните заведения да договорят ръстове на фонд работна заплата, съобразно индивидуалното финансово състояние на лечебните заведения. Работодателските и синдикалните организации могат да бъдат привлечени в този процес.

По този начин НЗОК ще се концентрира в изпълнение на своите задължения за ефективното използване на разполагаемия ресурс.

Подкрепяме предложението за на чл. 55, ал. 2, т. 3б на Закона за здравното осигуряване, предвиждащо задължение „националните рамкови договори да съдържат изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване".

БСК отново потвърждава, че има готовност да участва с конкретни предложения в дискусиите по реформиране на здравната система.

Бюджет на държавата

БСК подкрепя заявения стремеж към фискална консолидация, изразен в проекта на ЗДБРБ и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, но този стремеж остава формален. Дългът расте от 24,2% (2024 г.) до 35,6% (2028 г.). Това е +11,4 пр.п. за 4 години, което показва експанзия, а не консолидация. Предвижда се ускорено нарастване на държавния дълг с близо 39 млрд. лева за разглеждания четиригодишен период – от 48,8 млрд. лева в края на 2025 г. до 87,8 млрд. лева в края на 2028 г., с което дългът на сектор „Държавно управление" ще достигне 35,6% от БВП (увеличение с 11,4 пр.п.). Липсват индикации, че тези средства ще бъдат насочени към публични инвестиции с дългосрочен ефект, вместо към финансиране на текущи разходи.Настояваме за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци за бизнеса и гражданите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните приходи и запазване на покупателната способност на доходите на работещите. БСК категорично не подкрепя предложеното двукратно увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5 на сто на 10 на сто. В края на деветмесечието събраните приходи от този данък са в размер на под 89,7 млн. лева, при план от 175 млн. лева за 2025 г.; за 2026 година са разчетени допълнителни приходи от този данък в размер на 340 млн. евро (665 млн. лв.), които по наша оценка са нереалистични. В допълнение, повишаването на данъчната тежест винаги води и до повишаване на склонността към отклонение от данъчно облагане. БСК категорично възразява срещу предложените промени в ЗДДС, предвиждащи търговци, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО), задължително да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП. Припомняме, че тази мярка беше предложена с промени в Наредба Н-18 още през 2018 година и след дълги обсъждания, огромно недоволство от бизнеса и решение на петчленен състав на ВАС, беше отменена и оставена като възможност, а не задължение за търговците. Настояваме предложените с ПЗР на законопроекта изменения в чл. 118 от ЗДДС да бъдат оттеглени от вносителя! В допълнение, през 2026 година започва подаването от големите предприятия на информация към приходната администрация чрез стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T). Календарът за въвеждане предвижда това задължение да обхване всички предприятия до 2030 година. Това е поредната административна тежест за микро- и малкия бизнес. Преди по-малко от 3 месеца българските предприятия актуализираха всички над 500 000 фискални устройства, за да отчитат продажби в лева и евро. С последните изменения в Закона за въвеждане на еврото и Закона за защита на конкуренцията многократно се увеличиха правомощията на контролните органи и независимите регулатори. Въведени бяха санкции до 10% от оборота за предходната година, възможност за следене на кореспонденция, санкции при „необосновано" повишаване на цени на стоки и услуги и много други. На прага на еврозоната призоваваме за спиране на административния натиск върху българския бизнес!Предвиденото съществено увеличение на постъпленията от косвени данъци за 2026 г. в размер на 15,4% (спрямо предварителния отчет за 2025 г.), дължащо се основно на ръст на приходите от ДДС с 18,1% до 29,3 млрд. лв., е възможно да постави под риск изпълнението на приходната част на бюджета, доколкото делът на данъците върху потреблението обичайно надхвърля една трета (около 37%) от общите годишни приходи по КФП. В представената АСБП за периода 2026-2028 г. очакваните постъпления от ДДС за 2025 година вече са ревизирани с над 3,2 млрд. лева, в посока намаление.Общите разходи, предвидени в представения проектобюджет за 2026 г., възлизат на около 103,5 млрд. лева (44% от прогнозния БВП) и превишават с близо 12,8 млрд. лева отчетените разходи за 2025 г., при очаквано стабилизиране на инфлацията на 3,5%. Предложените разходни политики не са подкрепени от устойчиви дългосрочни приходни мерки, поради което следва да се търсят подходи за отсрочване на резките увеличения на доходите.Изразяваме подкрепа за предложението за въвеждане на постоянно действащо равнопоставено данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите и лихвите от финансови инструменти и дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар, както и за предложения по-благоприятен режим на ускорена данъчна амортизация на електрическите автомобили – с годишна амортизационна норма до 50 на сто. Това са единствените предвидени в законопроекта мерки, насочени към привличане и стимулиране на инвестиции в българската икономика. Не откриваме политики под формата на данъчни облекчения или други мерки, насочени към насърчаване на създаването, трансфера и внедряване на иновации и производство на продукти с висока добавена стойност.

Коментар по приходните мерки в ЗДБРБ за 2026 г.:

БСК възразява срещу предвиденото повишаване на осигурителната тежест за фонд „Пенсии" с 2 пр.п. от 1 януари 2026 г. Това увеличение ще доведе до съществено нарастване на разходите за труд за работодателите и ще намали разполагаемия доход на работещите, без да е гарантирана дългосрочна устойчивост на пенсионната система. Допълнителната тежест от приблизително 2 млрд. лева годишно ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на българския бизнес, особено в сектори с висока заетост и ниска добавена стойност. Не е ясно кога ще се изчерпи ефектът от увеличаването на осигурителната вноска, особено при липсата на промени в останалите параметри. Остава без отговор въпросът доколко ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Отново подчертаваме необходимостта от комплексни промени и усъвършенстване на законодателството в областта на социалното осигуряване, които да отчетат взаимодействието с втория и третия стълб на пенсионната система, да гарантират връзката „принос - права" и да осигурят справедливост и недискриминация между различните поколения осигурени лица. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2025-2028, представена заедно с приетия само преди 7 месеца Закон за държавния бюджет за 2025 г., подобни мерки не бяха предвидени за 2026 г. Предложеното увеличение, без предварително обсъждане, броени дни преди началото на новата календарна и данъчна година, противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса. БСК не подкрепя планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 4130 лв. на 4600 лв. (2 352 евро). Увеличението в размер на 470 лв., представлява ръст от 11,4%, вместо очаквания от бизнеса ръст от 300 лв. (7,26%), представен в бюджетната прогноза за 2025 г., в края на месец март. Темпът на нарастване на максималния осигурителен доход следва да се разглежда комплексно и в контекста на дългосрочното развитие на пенсионната система, като се отчита взаимовръзката със средния осигурителен доход, минималната работна заплата и размерите на минималната, средната и максималната пенсия.БСК възразява срещу предложението за въвеждане на задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск. Мярката представлява нова административна и финансова тежест за бизнеса, тъй като изисква закупуване и поддръжка на устройства, постоянна свързаност и допълнителен организационен ресурс. Особено уязвими са малките и средни транспортни и логистични предприятия, за които разходите са непропорционално високи. В същото време липсват ясни критерии за определяне на „рискови превози" и гаранции, че събраната информация ще бъде използвана ефективно за подобряване на събираемостта. Подобен подход е непропорционален – минимален ефект върху приходите, но значителна тежест за икономическите оператори. Необходимо е да се предвидят облекчения за МСП и отпадане на дублиращи задължения, за да се избегне блокиране на нормалната стопанска дейност.Възразяваме срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации, без поставяне на каквито и да било критерии. Необходимостта от административна реформа не е самоцел, предвид ограничените възможности на бюджета и обективните потребности на наетите. Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да бъде обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги. Особено внимание трябва да се обърне на административните структури, работещи пряко с бизнеса и осъществяващи регулаторна и контролна дейност, така че да се гарантира компетентна и качествена административна услуга и спазване на законоустановените срокове. Предвидените средства за увеличаване на възнагражденията следва да бъдат целево разпределени на базата на анализ. Обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, както и автоматичното административно нарастване на минималната работна заплата, води до устойчив ръст на разходите в бюджета, без той да е обвързан с изисквания за атестация, административна реформа, и промяна в качеството на публичните услуги.

Коментар по разходните политики в ЗДБРБ за 2026 г.:

БСК не подкрепя представения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., като очакваме изложените по-горе съображения за бъдат обсъдени с национално представителните организации на работодателите и взети под внимание при обсъжданията в МС и НС.

Бюджет на ДОО

По приходната част
Не подкрепяме:

Увеличаване на размера на минималната работна заплата на страната в размер на 620,20 евро, считано от 01.01.2026 г.
Увеличаване на размера на осигурителната вноска с 2 процентни пунктa, считано от 01.01.2026 г. и с още един процентен пункт, считано от 01.01.2028 г.
Увеличение на максималния осигурителен доход от 2352 евро (4600 лв. – ръст от 11,4%)

Не е ясно кога ще се изчерпи ефектът от увеличаването на осигурителната вноска, особено при липсата на промени в останалите параметри. Остава без отговор въпросът доколко ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Предложението се прави в много кратък срок преди прилагането му, което противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса. То не кореспондира и на разчетите, заложени в Средносрочната бюджетна прогноза, представена само отпреди няколко месеца.

Темпът на нарастване на максималния осигурителен доход трябва да се разглежда комплексно и с оглед дългосрочното развитие на пенсионната система. Необходимо е да се отчита неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия.

Като цяло, промените в приходната част не са обвързани с мерки, свързани с отстраняване на проблеми, натрупани през последните години и по отношение на които има съгласие между социалните партньори, свързани с условията за достъп до системата, осигурителен принос, връзка „принос – права", адекватност на плащанията и дългосрочна финансова устойчивост.

Българска стопанска камара настоява законодателно да бъде въведено задължение като минимум всички промени в пенсионноосигурителното законодателство, водещи до: а) промени в обхвата на осигурените лица; б) осигурителни вноски; в) пенсионната формула, определянето на пенсиите и тяхното осъвременяване, да бъдат задължително придружени от актюерски оценки и разчети.

Тези актюерски оценки и разчети трябва да бъдат публични и ясно да показват съвкупното въздействие на предлаганите промени върху дългосрочната адекватност на пенсиите, финансовата устойчивост на бюджета на ДОО, връзката „принос – права" и осигуряване прилагането на принципите на солидарност и недискриминация.

По разходната част

Не подкрепяме:

Запазването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лв.), което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.Промяната в чл. 54, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, предвиждаща майката (осиновителката), която не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст или лицето, което ползва такъв отпуск или прекъсне неговото ползване, да получава парично обезщетение в размер 75 на сто от обезщетението, което би получавала, ако ползва този отпуск.

Мярката беше въведена през 2018 г. с цел насърчаване на майките да се връщат по-рано на работа. По данни на Националния осигурителен институт, през последните 5 години от това право се ползват малко над 15 000 жени. Същевременно, ръстът на обезщетенията, изплащани на жени, които са се върнали на работа през втората година, се е удвоил през 2024 г. спрямо 2020 г. – от 10 591 725 лв. на 20 860 645 лв. С други думи, размерът на обезщетението не е оказало въздействие при вземане на решение дали една майка да се върне по-рано на работа.

От правна гледна точка, няма никаква логика, обезщетение, което замества доход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката (осиновителката) на работа. Ако държавата желае да насърчава чрез финансов стимул жените да не се откъсват от пазара на труда за прекалено дълъг период от време – мярка, подкрепяна от БСК, то това следва да става чрез средства от държания бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове.

С уважение,

Добри Митрев

Председател на УС на БСК