Сезонните инфекции засягат и ушите
- Доц. Руев, какви инфекции настъпват със застудяване на времето, какво показват Вашите наблюдения?
- Настъпват обичайните инфекции - най-вече грипни вируси, коронавируси и други респираторни вируси. Особеното сега е, че някои от тях са невротропни, тоест засягат вътрешното ухо, като директно могат да увредят слуховите клетки. Имаме такива пациенти, като този сезон вълната дойде малко по-рано в България. Много пациенти все още не са се имунизирани, като в момента има и най-новата ваксина срещу КОВИД, както и противогрипната ваксина. Обичайно имунизациите трябва да се извършат в началото на септември, но при нас винаги има известно забавяне, а тази година застудяването дойде по-рано, отколкото през минали години.
- До някакви други усложнения в областта на УНГ-болестите, стига ли се?
- Най-вече до засягането на слуха на пациентите. Затова те трябва да започнат лечение до 5-6 ден след началото на симптомите, ако се установи намаление на слуха.
- Как стои въпроса с отитите. Увеличават ли се те и в кои възрастова групи?
- Отитите са възпаление на средното ухо и се срещат най-вече при децата, като има и случаи при възрастни. Имах няколко възрастни пациенти с остри отити, които са започнали като простудни и вирусни заболявания. При тях в повечето случаи няма необходимост от антибиотично лечение, докато при част от децата, често се налага антибиотично лечение. До петия ден от началото на заболяването всеки един среден отит трябва да бъде видян от ушен лекар, за да се направи изследване на слуха за да не се пропусне увреждане на вътрешното ухо.
- Как родителите да се справят при чести УНГ инфекции при деца?
- Те няма как да се справят, просто трябва да заведат децата на лекар своевременно, защото ако пациентите се самолекуват, настъпилите усложнения не могат да бъдат диагностицирани навреме. Първите дни могат да се прилагат обичайни симптоматични средства като капки за нос и капки за уши, но ако една инфекция продължава повече от 3-4-5 дни, при всички положения в зависимост от симптомите трябва да се потърси личният лекар или УНГ специалист. Най-добре е децата да не се простудяват, да бъдат адекватно облечени, според сезона и ако са болни, да не ходят на училище, а да си останат вкъщи за ден-два.
- Има ли нещо по-специфично в момента при КОВИД като протичане на инфекцията?
- КОВИД вече е като всяка една друга вирусна инфекция, няма как да бъде разграничена, ако не се направи тест. И в някои случаи дори резултатът да е отрицателен, не се изключва КОВИД инфекция. Само положителните тестове потвърждават диагнозата, а отрицателните не я отхвърлят. Специално за КОВИД той вече не е това страшно заболяване, което беше в началото. Самият вирус се промени, както и имунният статус на обществото, има много преболедували и т.н.
- На прага на активния сезон на вирусите, какви съвети бихте дали на хората за превенция и профилактика?
- Това, което вече е известно за всички особено след пандемията, трябва да се прилага и сега. В училищата трябва да се проветряват класните стаи. Който е болен трябва да носи маска, за да предпази другите. Ние като УНГ лекари от много време и дори преди пандемията преглеждаме винаги с маски.
- Този месец се проведе Националния конгрес по оториноларингология. Кои бяха акцентите, които обсъдихте с Вашите колеги?
- Конгресът премина много успешно. Той е 19-ия поред като при организацията му тази година имахме желание да поканим повече гости от чужбина, а така също и да проведем сателитен симпозиум на тема отология и невроотология с дискусия по актуалните въпроси на кохлеарната имплантация, а именно "Отохирургия и слухови импланти през времето". По време на него имаше отделна сесия под егидата на Европейската Академия по Отология и Невроотология (EAONO), като самият президент на EAONO проф. Анджей Заровски беше наш официален гост. На форума присъстваха над 20 чуждестранни лектори от 12 страни, които представиха теми от целия спектър на отологията и невроотологията. Една от ключовите лекции беше тази на проф. Рудолф Хаген за туморите на темпоралната кост и тяхното лечение. Конгресът тази година се проведе в две зали като имаше доста голям интерес от страна на колегите. Основните акцентите на симпозиума бяха свързани с активните и пасивни слухови импланти. Като под пасивни разбираме всички осикуларни протези и най-вече оперативното лечение за подобряване на слуха. Активните импланти са кохлеарните импланти и други импланти на средното ухо, с които е възможно дори и абсолютно глухи деца да бъдат социализирани в обществото, тоест да чуват и да разбират говора.
- Засегнали сте и темата за туморите на паротидната жлеза. Какви са там наблюденията, какво е важно да се каже за това заболяване, какво трябва да знаят хората за диагностиката и лечението?
- По принцип това не са чак толкова чести заболявания, но ние в Болница Тракия Стара Загора имаме значителен опит с тези пациенти. Основният рисков фактор е тютюнопушенето, което в България е доста широко разпространено. Тези тумори у нас се наблюдават при хора в активна възраст между 40 - 50 год., но се срещат и във възрастовата група между 50 и 60 год. Туморите на паротидната жлеза са една хетерогенна група заболявания, тоест с различен хистологичен строеж, тъй като в паротидната жлеза се намират ембрионални тъкани от различни тъканни слоеве. Така че разнообразието от тумори на паротоидната жлеза е доста голямо. Най-важното, което трябва да знаят колегите и пациентите е, че колкото по-рано се диагностицира, толкова по-успешно е лечението. Новото, което се прилага и при нас е т.н. тънкоиглена биопсия под ехографски контрол, която извършваме предоперативно и която ни спомага да направим най-правилния план за лечение. Заболяването е обект на диагностика и лечение и на лицево-челюстните хирурзи, с които ние работим активно.
- Обект на вниманието на събитието е била и темата за слуховия скрининг. Какво се случва по темата, вие отдавна говорите за нея, какви са тенденциите, подобрява ли се и съответно кои проблеми остави и кой са решенията?
- По отношение на слуховия скрининг актуалното, което от доста време се опитваме да въведем е дигитализацията на този процес. Все още не сме стигнали до крайно решение, но най-важното в тази връзка е самото проследяване на отпадналите от слуховия скрининг деца, което се извършва от УНГ специалистите. Когато става въпрос за неонатален слухов скрининг, тоест слухов скрининг в родилното отделение, там отговорността е на неонатолозите, но отпадналите от този скрининг деца, стават грижа на общопрактикуващите лекари и най-вече на специалистите по УНГ, които могат да извършат допълнителните диагностични дейности и мероприятия, така че да се установи дали детето чува или не и в каква степен има нарушение на слуха. Всички знаем, че колкото по-рано се установи едно заболяване особено намаляването на слуха в ранна детска възраст, толкова по-добри са резултатите от рехабилитацията. Друго, на което се акцентира е т.н. предучилищен скрининг, тоест всички деца в детските градини трябва да бъдат изследвани преди да постъпят в първи клас отново за нарушение на слуха, тъй като има редица фактори в този предучилищен период, които могат да доведат до намаление на слуха. Затова такива деца трябва да бъдат открити навреме, т.е. преди да тръгнат на училище.
- А как стои въпросът с иновациите, има ли нещо ново, което дошло или чакаме в областта на УНГ-болестите?
- Най-новото е роботизираната хирургия. Имаше специална ключова лекция от водещ специалист в тази област, като например проф. Баумгартнер от Виена. Той представи свои 10 случая, при които кохлеарната имплантация е извършена с помощта на робот. Роботизираната хирургия навлиза и в нашата област и най-вече в кохлеарната имплантация като някои елементи от нея могат да бъдат приложени и в България. Бавното роботизирано въвеждане на електрода на кохлеарния имплант в кохлеята е възможно да бъде внедрено и у нас, тъй като именно тази част от роботизираната хирургия, която въвежда електрода е създадена като отделен апарат. Целта на бавното въвеждане на електрода е да не се травмира вътрешното ухо при самото въвеждане на електрода. Тук говорим за една скорост от порядъка на 0.1 мм в секунда. Няма човешка ръка, която да може да въведе електрода в кохлеята с такава скорост, което означава, че ако един електрод при кохлеарна имплантация трябва да се въвежда с тази скорост, това би отнело около 5 минути. А в обичайната нероботизирана хирургия, това става в рамките на най-много 2-3 минути. Тоест няма как с такава минимална скорост атравматично да бъде въведен електрода от ръката на хирурга. Това, на което ние разчитаме в момента е на атравматичността на самите електроди, които са много флексибилни, но въпреки това е много важно електродът да бъде въведен максимално бавно, за да не се увредят фините структури на вътрешното ухо.
Бременност в жегите - дискомфорт или риск
Бум на болки в кръста и врата след края на отпуска
Спорен закон може да спре животоспасяващи лекарства
Кърменето да започне в първите часове след раждането
Сексът е възможен 2-4 седмици след инфаркт
Светослав Маслев по пътя към мечтата да стане неврохирург
11 симптома, при които чакането може да бъде опасно
Пресипнал глас може да е симптом за рефлуксна болест
Обновиха ръководството за хепатоцелуларен карцином
