Лекуваме съдовите заболявания на европейско и световно ниво

- Проф. Петков, преди дни се завърнахте от годишната Национална конференция на дружеството. Какви новости бяха очертани по време на форума, какво ново в работата на самото дружеството?

- Това беше конференция с много богата програма, с много лектори от България и чужбина. Факт е, че тази среща беше и най-голямата досега - с почти 300 делегати. На нея бяха представени успехите на колегите от страната, акцентирано бе и върху някои от актуалните новости. Като цяло, тенденцията за ендоваскуларно (безкръвно) лечение на съдовите заболявания към момента е изключително напреднала. Голяма част от пациентите се лекуват по този начин, като нивото на подобни интервеници в България е много високо. Имаме и няколко водещи центъра, които са на европейско и световно ниво. Разполагаме с множество консумативи, които се реимбурсират от Националната Здравноосигурителна Каса и това прави възможно извършването на тези процедури. Интересен факт е, че се появяват съобщения за това, че някои интервенции имат същите резултати, дори и по-добри, когато се извършват по класическият отворен начин. Може би в следващите години ще има преосмисляне на това дали част от съдовата патология трябва да се работи ендоваскуларно или с отворена хирургия. Беше обсъдено лечението на аневризмите на аортата, стенозите на сънните артерии, стенозите и тромбозите на коремната аорта и на артериите на крайниците. На конференцията бяха засегнати и коментирани всички актуални теми в нашата специалност. Имаше и излъчвания на клинични случаи на живо, както и много интересни дискусии. Нашите презентации в областта на ендоваскуларната хирургия също бяха посрещнати с голям интерес. Трябва да отбележим, че презентацията на специалистите ни по здравни грижи, касаеща въпроси, свързани с професията на медицинската сестра също прикова вниманието на аудиторията. Екипът ни се старае да поддържа високо ниво и да показва стойностни неща, затова и презентациите ни се посрещат с интерес. Ние имаме марка за високо качество - Клиника по съдова и ендоваскуларна хирургия, Университетска болница „Тракия" и се стремим да я защитаваме.

- В последните години доста често се съобщава за интересни подходи в лечението на аневризми на аортата, все по-често се говори за този проблем. Увеличават ли се случаите?

- Не бих казал, че случаите се увеличават като епидемиология. По-скоро има скок в откриването им. Сега за това заболяване се говори повече, има модерна апаратура, която подпомага диагностиката, все повече лекари извършващи ехографии на коремните органи търсят целенасочено подобна патология, а и пациентите са по-добре информирани за това заболяване. Считам, че това са по-вероятните причини, за увеличаването на процента диагностицирани аневризми на аортата. Освен това, от изключително значение е и адекватното лечение, защото при едно разкъсване на аортата смъртността е много висока. Ранната диагностика и интервенциите за предотвратяване на руптурите са много важни за съхраняването на живота на пациентите.

- Аневризмата на аортата, като цяло, не дават отчетлива симптоматика, но все пак, какво може да насочи пациента да потърси лекарска помощ?

- За съжалене, голяма част от тях протичат безсимптомно или се откриват при извършване на ехография на коремните органи. Пулсация около пъпа, тежест в корема, напрежение и дискомфорт биха могли да насочат мисленето ни в тази насока, което да бъде последвано от ехография за търсене на аневризма на аортата. От друга страна обаче, не бива хората да изпадат в крайности и да си мислят, че щом имат някакво усещане за дискомфорт са с аневризма. Ако човек има съмнения, е най-добре да се обърне към личния лекар или към съдов хирург, който би могъл да потвърди диагнозата и да предложи адекватно лечение. Или обратно - да я отхвърли, и човекът да продължи да води нормален живот без страхове и опасения.

- За каква симптоматика следва да се наблюдава при стеноза на каротидната (сънната артерия), до какво може да доведе късно поставената диагноза?

- Стенозата на каротидната артерия е от диагнозите, които не бива да бъдат пропускани. Обикновено първите симптоми, които могат да се появят е т. нар. транзиторна исхемична атака. Представлява клинична картина на лек инсулт, която отзвучава в рамките на 24 часа. Това трябва да е категорична индикация пациентът да потърси своя личен лекар и невролог и да бъде насочен за ултразвуково изследване на сънните артерии от съдов хирург. При това изследване се получава важна информация за качеството на плаката, стесняваща артерията. Следващата стъпка е извършване на компютърна томографска ангиография. Това е изследване с оцветяване на кръвоносните съдове, което установява къде те са стеснени или запушени. Натрупаната от тези изследвания информация е много важна за последващото поведение и избора на метод за лечение, а именно дали интервенцията да е отворена или да бъде обсъдено стентиране. От компетенцията на съдовият хирург е преценката за най-правилното поведение при всеки конкретен пациент.

- С какви диагностични и терапевтични възможности разполага Клиниката по съдова хирургия в Университетската болница „Тракия"?

- Още от основаването на Клиниката по съдова хирургия идеята беше тя да е оборудвана на високо ниво, и да осигурява качествено лечение по европейските и световни стандарти. Оборудването ни напълно отговаря на изискванията и съвременните тенденции за пълен обем на отворена, хибридна и ендоваскуларна хирургия. Разполагаме с прекрасен екип с впечатляваща сплав от млади хора, с които сме не само колеги, но и приятели. Те са изключително амбициозни. Всички лекари са минали много и най-различни обучения за различни интервенции в едни от най-престижните клиники в Европа и мога да заявя, че сме една от водещите клиники в България. При нас се работи каротидна хирургия, аневризми на аортата, запушване и стеснения на артерии, венозна болест, редки и трудни за решаване случаи. Имаме и много постижения. Например, едни от първите интервенции за ендоваскуларно лечение на аневризми на аортата са извършени при нас, в Университетската болница „Тракия". На състоялата се неотдавна Национална конференция на Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология ние получихме високо признание за представените от нас случаи и резултати.

По време на събитието показахме пет годишни резултати от прилагането на иновативна техника за ендоваскуларно лечение на аневризми на артерия поплитея (задколянна артерия) - EPAR. Тази патология е изключително опасна, тъй като при тромбоза може да се стигне до ампутация на крайника. Задколянната артерия ежедневно е подложена на многократно свиване и това крие опасност поставените в нея стентове да се счупят.

При тази техника нашият екип използва стентове със специална конструкция, които поставени телескопично в аневризмата я изключват от кръвния поток.

Пред специализираната аудитория представихме и началния ни опит с друга иновативна и обещаваща техника за лечение на стенози на сънните артерии - TCAR. Това е нова интервенция, при която рискът от попадане на малки съсиреци в мозъка при стентирането на стеснените съдове се свежда до минимум. Тя е обешаваща, но засега се прилага само в Университетската болница „Тракия" и Националната Кардиологична Болница. И тук е мястото да отбележим, че при нас всички новости се внедряват много бързо. Младите колеги са мотивирани, искат да работят на топ ниво и успяваме. В основата на всичко е, че нашата Клиника е примамлива за тях заради това, което им предлага – възможности за работа и развитие.

- Болница „Тракия" вече е университетска. Има ли интерес от страна на млади лекари да специализират в Клиниката по съдова хируртия?

- Има не само желаещи, а много желаещи. С гордост мога да кажа, че четирима от нашите колеги са били наши студенти. Тук искам да подчертая, че ние работим много активно със самите студенти, те провеждат обучение по съдова хирургия по време на следването си. Медицински сестри също провеждат обучение при нас. Като цяло, аз и моите колеги винаги сме обръщали изключително внимание на студентите. Това е главната причина те да искат да специализират при нас не само съдова хирургия, но и в останалите клинични специалности. Има млади хора, които се обучаваха при нас като студенти, а сега вече работят в болницата.

- Имате ли достатъчно кадри?

- Както обичам да казвам, винаги може повече. Човек не трябва да е максималист, но все пак трябва да търси оптималните решения и да ги преследва.

- Какви нови неща планирате да въведете в Клиниката по съдова хирургия?

- Следим всичко ново, за да можем да го въведем и при нас и да предложим на пациентите най-съвременно лечение. Трябва да работим във всички области на съдовата хирургия на максимално високо ниво, както досега, както и да осигуряваме на персонала възможности за добра екипна работа. Имаме грижата да осигуряваме специализации в най-елитните клиники в Европа. По време на конференцията вече имах разговори с чуждестранни колеги и скоро наши лекари ще заминат отново на подходящите места за допълнителни специализации. Те са били в европейски клиники многократно, но надграждането трябва да продължава непрекъснато.