Най-добрите БГ-Клиники

Изобретиха уникален апарат за астмата

22-01-2016 12:54
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Изобретиха уникален апарат за астматаМашинката мери температурата на издишания въздух, използват я дори в Европа, Канада, Бразилия и Аржентина

Лекарите са едно от богатствата на всяка страна. България винаги е имала своите добри специалисти. Много често обаче пациентите не знаят къде да ги открият. Затова решихме да ви ги представим в рубриката „Най-добрите БГ-клиники". На дневен ред е Клиниката по алергология в „Александровска болница". На каква помощ бихте могли да разчитате там, разказва нейният началник проф. Васил Димитров.

Иновациите са изключително важни за медицината, защото благодарение на тях все повече диагнози стават лечими. Макар и по-бавно, приложението на новите лекарства или апаратура идва и у нас. За съжаление не много често страната ни може да се похвали с откритие, направено тук. Един от тези редки моменти обаче стана възможен благодарение на специалистите в Клиниката по алергология на „Александровска болница". „Апаратът за изследване температурата на издишания въздух, който е неинвазивен маркер за възпаление на дихателните пътища, е направен тук от колектив, ръководен от проф. Тодор Попов", казва проф. Васил Димитров, началник на клиниката. Тази машинка е новост не само за България, но и за целия свят и се използва, както в Европа, така и зад океана в Канада и Южна Америка. „Апаратът мери температурата на издишания въздух и така е маркер за възпалението при астмата", обяснява проф. Димитров.

Визитка

Проф. Васил Димитров е началник на Клиниката по алергология в „Алексансдровска болница“ и председател на Българското дружество по алергология. Специализирал е клинична алергология, вътрешни болести, имунология. Работи в „Александровска болница“ от  1973 г., като от 2000 г. е ръководител на Клиничния център по алергология и  началник на Клиниката по алергология и астма. През 2009 г. е председател на Комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет, а от 2008  г. е зам. ректор на МУ-София по Следдипломно обучение и Университетска болнична координация. Проф. Димитров има 215 научни публикации с импакт фактор 77 и 650 цитирания в чуждестранната и българската медицинска литература.

 

Неговото кредо

 

„Да помагаме на хората, но с научни и доказани методи. Може би звучи малко банално, но вярвам в медицината на доказателствата, в международно утвърдените норми.“

 

Какво би казал на пациентите

 

„Когато имат нужда от помощ, да не се колебаят да ни потърсят. В страната съществува добре изградена мрежа от специалисти. Медицинското дружество по алергология има поне десет редовни заседания през цялата година, на които всички специалисти се запознават с най-новите постижения в науката, а младите колеги имат възможност да изнасят презентации.“

Това устройство не е единственото научно откритие на специалистите в Клиниката по алергология. Лечението на хроничната уртикария е друга сфера, където българските лекари са направили пробив. „Ние предложихме лечение на тази диагноза с четирикратно пъти по-високи дози с антихистаминови препарати", казва проф. Димитров. По този начин се постига максимален ефект на терапията, а страничните действия липсват или са минимални. „За първи път при нас се намери връзка и между по-тежкия ход на болестта хронична уртикария и повишения брой на моноцитите в кръвта", допълва проф. Димитров. България се оказва пионер и при въвеждането на ASST(автоложен серумен кожен тест) за диагностика на автоимунна хронична уртикария. Всички тези открития са пример за съчетанието на фундаментална с приложна наука, метод, който отдавна се практикува в Клиниката по алергология. В момента специалистите там работят и по три международни епидемиологични проучвания, в които нашата страна е партньор - българо-датският проект "ALLHOME" за изследване на връзката между условията в жилищата и заболяемостта от алергии, проектът "ISAAC", който има за цел да сравни заболяемостта от алергии и астма сред учениците, както и изследване за разпространението и хранителната алергия в Европа.

Екип

 

В Клиниката по алергология на „Александровска“ работят 15 щатни служители - трима хабилитирани специалисти, 7 асистенти, трима ординатори, трима редовни докторанти. Освен това 16 медицински сестри и 6 санитари. В клиниката има и десет специализанти, които се обучават в момента, за да продължат тази школа занапред. Почти всеки от лекарите в клиниката е специализирал в чужбина - Франция, Германия, Канада, Холандия, Полша.

 

Апаратурата 

 

В Клиниката по алергология в „Александровска“ разполагат с цялата нужна апаратура за диагностика. Там има апарат за изследване на дишането и лаборатория за кожно-алергични проби. Освен това и апарат за изследване температурата на издишания въздух, който е открит от лекарите в клиниката.

 

Структурата   

 

Клиниката по алергология разполага с 30 легла и четири звена. Това са Отделение по респираторна алергия и атопия, Отделение по имунопатология, Функционален сектор и Консултативен сектор.

Научната дейност обаче далеч не изчерпва работата в Клиниката по алергология на „Александровска болница". През нея всяка година минават около 8000-9000 пациенти, като около 1500 остават за лечение в клиниката. Цифрите са толкова високи, защото алергичните проблеми засягат много хора. „У нас има над 500 000 – 600 000 болни от астма, а още около милион са с алергичен ринит, който, ако не се лекува, стига до астма. Тоест хората, които имат астма или са застрашени от това заболяване са около 1.5 милиона", пресмята проф. Димитров. В същото време, въпреки че в почти всички градове в страната (без Видин, Монатана, Кърджали и Ямбол) има специалисти по алергология, „Александровска" е единственото място, където има едновременно Клиника и Катедра по алергология. Добрата новина е, че там пациентите могат да намерят достъп до най-новото лечение и диагностика.

„Относителна новост е лечението след установяване на алергия и това е сублингвална имунотерапия, тя е достъпна навсякъде, но ние сме с най-голям опит в прилагането й", казва проф. Димитров. Също така лечението на тежка астма с моноклонално антитяло. В България има само една комисия, които одобрява пациенти за тази терапия. Наследственият ангиоедем е друго заболяване, с което се занимаваме, то е рядко и доскоро се лекуваше с прясна плазма, а сега прилагаме концентрат от С1-инхибитор", обяснява проф. Димитров. Освен това в клиниката могат да правят и диагностика на бронхиалната хиперреактивност, както и да определят кашличния праг.

Най-честата диагноза, за която ни търсят хората обаче е бронхиалната астма. „Напоследък се увеличават и пациентите с кожни проблеми, с уртикария", казва проф. Димитров. На пръв поглед тези диагнози не изглежда да са страшни, но силно влошават качеството на живота на човек. „При хроничната уртикария то е толкова лошо, както при триклоновата коронарна болест на сърцето, защото болният не може да спи, да ходи на работа, нервен е, избухлив е и се чувства непълноценен", обяснява проф. Димитров. Погрешно е да се мисли и че от алергични заболявания не се умира. „Тежкият астматичен пристъп, наследственият ангиоедем, медикаментозната алергия, анафилактичния шок и ужилването от пчела и оса могат да доведат до смърт", предупреждава проф. Димитров.



Два вида тумори мъчат само бъбреците

Два вида тумори мъчат само бъбреците

Лекарите са едно от богатствата на всяка страна. България винаги е имала своите добри специалисти. Много често обаче пациентите не знаят къде да ги открият. Затова решихме да ви представим „Най-добрите БГ-клиники". На дневен ред е Клиниката по урология в „Александровска болница". На каква помощ бихте могли да разчитате там, разказва проф. Петър Панчев, началник на Отделението по онкоурология.
Гломеропатии увреждат най-често бъбреците

Гломеропатии увреждат най-често бъбреците

Лекарите са едно от богатствата на всяка страна. България винаги е имала своите добри специалисти. Много често обаче пациентите не знаят къде да ги открият. Затова решихме да ви представим рубриката „Най-добрите БГ-клиники". На дневен ред е Клиниката по нефрология и трансплантации в „Александровска болница". На каква помощ бихте могли да разчитате там, разказва нейният началник проф. Емил Паскалев.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019