Предстоят фалити на всички болници

Професията на здравния министър не създава проблеми сама по себе си. Ако един здравен министър има желанието и уменията да организира процесите и да си подбере правилно екипа, няма значение каква му е професията. Не мога да прогнозирам дали Кирил Ананиев ще се справи на новия пост, но е факт, че след ерата "Москов" проф. Петров успя да успокои съсловието и

започнахме да работим в по-нормална среда.

Защото под постоянен стрес от неизвестното, от това как ще бъдем наречени или какво ново ще ни бъде сервирано, не може да се работи добре и да се предлага качествена медицинска помощ.
За да има развитие, трябва да се работи в конкурентна среда, да се борим за всеки един пациент и тогава точно болните ще бъдат печелившата страна, защото ще получават по-добра и адекватна грижа.

За целта обаче не бива да има ограничения.

Националното сдружение на частните болници не веднъж предупреди, че планираният мораториум за нови дейности ограничава конкуренцията и не се възприема добре от съсловието.
В този ред на мисли един финансист в здравното министерство би могъл да прокара политиките, необходими за установяване на конкурентната серда. Стига да има желание и политическа подкрепа за това. Ако има воля за промяна на здравната система, това нещо ще се случи.

Ако всичко е "тупане на топката", няма да се случи.

Не знам защо непрекъснато се насажда впечатлението, че медицината трябва да е безплатна. Напротив, медицината е изключително скъпа услуга и за да предлагаме адекватно лечение на пациентите, трябва да купуваме скъпа апаратура от последно поколение. Не може цената на едно изследване с ядрено-магнитен резонанс в България да е 230 лв., в Европа да е 1000 евро, в Америка да е над 1000 долара при положение, че цената на апарата е една и съща в България, и в Европа, и в Америка.
По същия начин цените на клиничните пътеки не са актуализирани от години. Междувременно расте минималната работна заплата и осигурителните прагове, увеличава се стандартът на живот. В същото време приходите в болничната помощ са рестриктивни, защото имаме лимити. При положение, че

разходната част се увеличава, а приходната намалява,

какво се случва? Фалити - не само на частни, но и на общински болници. На всички болници. Как ще задържим професионалистите по здравни грижи и лекарите при положение, че пазарът на медицински услуги е отворен и всеки един е свободен да работи навсякъде в Европейския съюз? Така че аз очаквам да се актуализират цените на клиничните пътеки и да ни оставят да работим в конкуренция, за да има кой да ни лекува след години.