Забраната на социалните мрежи не е решение

Нужна е работа в тази посока първо с родителите и после с децата в семейството и в училище, казва д-р Антония Григорова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Да и това е безспорно. Вече е доказано, че социалните мрежи създават зависимост, но водят и до други зависимости. Казано накратко, днес една зависимост не започва на улицата. Тя започва с един клип, с едно видео, с една песен, която внушава, че „всички го правят". При това социалните мрежи създават зависимости не само сред подрастващите, но и сред самите нас, възрастните – да се информираме постоянно, но ние имаме изградени механизми за предпазване. Що се отнася до младите хора, те все още нямат такива механизми. В Тик Ток, Истаграм и други мрежи, те са подложени на влияния било от инфлуенсъри, било от други тийнейджъри. Там се показват яки партита, безпаметни напивания, предизвикателства със субстанции и насилие. Алгоритмите на тези платформи предлагат все по-сензационно съдържание, което задържа вниманието, но и притъпява критичното мислене. За подрастващите всичко това изглежда „забавно" или дори престижно. Много често те биват изправяни пред предизвикателства, които приемат. Някои от тях са свързани не само с риското поведение и други зависимости, като към психоактивни вещества, но са и животозастрашаващи. Има и такива „игри" буквално на живот и смърт, а също призоваване към агресия и изключително опасни поведения. Като се имат предвид всички тези негативни страни, не бих могла да съм против предлжението на министър Велчев. Изправяме се обаче пред един по-голям въпрос.

- Кой е той?

- Можем ли да решим даден проблем със забрани.

- Можем ли?

- Аз мисля, че няма проблеми в областта на зависимостите, които да са решени със забрани. Имаме рестрикции за продажбата на райски газ, на вейпове, но осезателен добър ефект все още не можем да отчетем. Достъпът и потреблението на такива вещества не са намалели, защото са забранени. Освен това, контролът също е преодолим особено в заведения, свързани именно с контролиращите органи. Като се има предвид това, не виждам какво ще се промени при една забрана на социалните мрежи за деца и подрастващи до 15 – годишна възраст.

- Но все пак, обществото не може да стои безучастно. Какви мерки могат да бъдат взети, за да се преодолее зависимостта от социалните мрежи сред младите хора?

- Има два начина, които се практикуват, но не у нас. Единият е работа с родителите. В семействата, където отношенията деца – майка и баща са добри, възрастните биха могли не само да дават инфомация на децата си, но и да провеждат разговори с тях по парливи теми, каквато е и зависимостта от социалните мрежи. Тук въпросът опира и до това родителите да им помогнат, да им покажат как да правят добър информиран избор. Така информирани в семейната среда, децата знаят как да отказват предлаганите им в тях предизвикателства, как да взимат информирани решения и как да отстояват себе си, защото са наясно с опасностите. Тези неща много добре се преподават именно в семейната среда. Тук трябва да се има предвид и това, че натискът в средата на тийнейджърите е огромен. Ето защо така необходимо е детето да бъде научено да ни се доверява, но без страх от осъждане. Да знае, че дори ако направи грешка, ще бъде изслушано и разбрано, а не отхвърлено. Можете дори да въведете семейни правила за използване на устройствата, важащи за всички, включително и за родителите. Например, да си определите време без екран, дигитални паузи, а защо не и дни без социални мрежи. Те обаче не бива да се налагат със забрани, а да се започне с личния пример.

- Излиза, че справянето със зависимостта от социалните мрежи остава проблем с евентуалното му разрешаване в семейстото. Така ли е?

- Не, напротив. Другата посока, в която трябва да се работи е образованието. В училище би следвало да има часове по първа долекарска помощ. Факт е, че в социалните мрежи се рекламират и търгуват наркотични вещества и всякакви субстанции. Много по-добре би било учениците да бъдат обучени, как да окажат първа помощ на съученик, припаднал от предозиране или интоксикация до идването на линейката, например. Така, от една страна, те ще имат практически уменя, от друга ще са наясно откъде е дошъл проблема при техния съученик, и съвсем не на последно място ще си дадат сметка, че рекламирането в социалните мрежи не е най-долрото за тях. Така, те биха и преформатирали интереса си и се ттеглили от опасните мрежи.

- За разлика от кампаниите за вредата от тютюнопушенето, дрогата и други, не следва ли да се започне една такава по-целенасомена работа по отношение на пристрастяването към социалните мрежи?

- Не мисля, че една кампания може да помогне много, защото информацята, поднасяна така на децата, не им е интересна. Както вече казах, едно обучение по първа долекарска помощ за разпознаване на симптомите на интоксикация и предозиране, как оказва помощ, как слачуят се оповестява са много по-ежективни. Те ще задават въпроси, откъде се стига до това състояние и ще са наясно какви граници да сложат на комуникациите си в мрежите. По този начин, когато те са активната страна чрез своята помощ, ще започнат да задават въпроси, които ще ни отворят врата за започване на ефективна превенция. Сега, в кампаниите, едни хора ходят и казват колко е вредно едно или друго, но по този начин ще се разпали само любопитството им. Ето защо смятам, че със забрана на социалната мрежа няма да се постигне желаният ефект. Една забрана, по – скоро, би издигнала една стена в комуникацията между нас и тях – младите хора.

- Кога, на каква възраст започва пристрастяването към социалните мрежи и кога започва увреждане на префронталната част на мозъка, активираща допаминовия цикъл, така отговорен за пристрастяването въобще?

- Правени са много проучвания, които безспорно сочат, че социалните мрежи влияят върху креативността, интелигентността, играят неблагоприятна роля върху оформянето на личността. Те предоставят на децата готови модели за подражание. При възрастните хора с вече формирани критерии за взимане на решения и критично мислене подобни готови рецепти и модели трудно биха намерили място. За подрастващите, които още нямат категорична оценка за добро и зло, поднасяното от екрана вече става норма. Важно е да се знае, че нервно-психичното развитие на човек спира там, където се отключва една зависимост. Всички сме били свидетели, как майки дават телефона на 2-годишни деца, за да имат време да свършат някаква работафили да го нахранят.

- Казвате, че родителите са тези, от които по един или друг начин, зависи пристрастяването на децата към социалните мрежи. Каква превенция обаче може да се направи за родителите?

- Както казах, казпания за децата, ще е закъсняла и няма да им е интересна. Има обаче смисъл, ако такава бъде направена добре и адресирана към техните родители. Трябва да бъде добре обмислено към кого тя е адресирана, както и какви медии стигат до съвременните майки и татковци, за да се действа с кампания чрез тях.

- Има ли предел, в който все още със собственото си съзнание и критичност, можем да спрем нещо, което е на път да ни превърне в зависими?

- В момента доминиращият модел за отказване от зависимости е медико-психо-социалния модел, като той стъпва на здравето на физическо, психическо, социално, а също и на духовно ниво. Затова справянето е мултидисциплинарно. Медицинската част е само 1% от нещата за справяне с проблема. Огромната работа трябва да бъде на ниво психотерапя и социална интеграция. За съжаление, нашата здравноосигурителна система не поема разходите за психотерапевтични общности в закрити среди. На практика родителите с възможности заплакат, но останалите чакат ред за трите държавни клиники. Там обаче се лекуват алкохолизъм, наркомании и хазартни зависимости. Зависимостта от социални мрежи, като такава, е все още нещо, за което малко се говори у нас. Не ми е известно и някой да е потърсил лечение от нея.