73% от специализантите са в 4 града

Концентрацията

Общо 5024 са специализантите по медицина в страната в момента. 73% от тях обаче са концентрирани в четири града на България, където се намират и най-големите медицински университети. Те са София, Пловдив, Варна и Плевен. Според данните на МЗ в столицата специализират 1979 души или 39.39% от всички млади лекари. Следва Пловдив със 771 специализанта или 15.35%, Плевен с 490 души или 9.75% и Варна с 441 млади лекари или 8.78% от всички.

Бодра смяна

Още 4 са областните градове, които тепърва набират сили в привличането на млади лекари. Това са Бургас, Русе, Пазарджик и Ст. Загора. В тях специализират общо около 14% от младите лекари у нас или малко повече, отколкото остават за всички останали 20 области в страната. В Ст. Загора специализират 188 души, в Бургас - 247, в Русе - 150, а в Пазарджик - 104. От четирите града с традиции в медицинското обучение е само Ст. Загора, където от десетилетия има медицински университет.
Филиали по медицина в Бургас и Русе започнаха да се разкриват през последните години заради нарояването на големи частни болници в тях.
Особено показателен в това отношение е морският град, където концентрацията на големи частни болници конкурира тази в Пловдив и София. В Русе се заговори за филиал тази година също покрай разрастването на частната верига с болници в града. В Пазарджик все още няма амбиции за разкриване на филиал, но в областта дейността и респективно търсенето на медицински специалисти се увеличи също с възникването на голяма частна болница в Панагюрище преди няколко години.

Здравни региони на изчезване

Така се оказва, че 4370 или 87% от младите лекари у нас специализират в осемте региона, които изброихме. Едва 654 или 13% са тези, които работят във всички останали 20 области на страната. В шест от тези области (виж таблицата) наличието на специализанти е между 1 и 2 процента от всички в страната, а в 14 - под един процент на регион. Най-трагично е положението във Видин, където специализират едва 5 души, в Ловеч са 8, в Монтана - 11, в Кюстендил - 16. Между 20 и 26 са специализантите в Търговище, Враца, Смолян, София-област, Силистра, Перник. Малко по-добро е положението в Хасково, Ямбол, Кърджали и Разград, където бройката се движи между 31 и 43 души на регион. Реално това положение обрича здравеопазването в тези области на изчезване, което местните власти вече сами не могат да спасят, въпреки атрактивните условия, които предлагат там болниците. В Габрово например предлагаха 5 хил. лв. заплата за анестезиолог, но мястото остана свободно. Във Видин по проекта на МЗ за насърчаване на специализацията бяха предвидени 11 места в 9 специалности с по 2600 лв. месечно над основите им възнаграждения, но кандидати очевидно няма.

По специалности

При това разпределение на специализантите в страната логично е, че се очертава дефицит на кадри и по отделните специалности в повечето региони. Най-ясно доказателство за последното е концентрацията на млади лекари в педиатриатичните специалности в София, Пловдив и Варна. От една страна това е логично, защото там се намират големите детски клиники, в които младите лекари могат да се обучават. От друга обаче - това предполага, че после те ще останат там и няма да стигнат до останалите региони. В същото време областните болници не веднъж обясниха, че специализантите могат да работят и сега в тях, а патологията, която не могат да видят там, ще могат да научат, като ги изпращат на стаж в по-големи клиники, каквито са и изискванията на държавата.
По-голяма е гъстотата по региони на кадри от по-масовите специалности като кардиология, гастроентерология, клинична лаборатория, АГ, анестезиология, кожни болести, донякъде инфекциозни болести, медицинска онкология, неврология, нефрология, образна диагностика, обща медицина, неврология, пневмология, хирургия. По-малко, но все пак налични в регионите на страната са и специализанти по физикална рехабилитация, съдова хирургия, психиатрия, обща педиатрия.

Някои корелации

Концентрацията на специализантите в определени градове кореспондира най-вече с броя на болниците в тях или поне това показва разпределението на специализантите съпоставено с броя им в медицинските университети. В МУ-София и СУ има зачислени общо 2135 специализанти, като извън столицата работят по-малко от 200 души. Аналогично е положението за други два университета. От 959 специализанти в МУ-Пловдив, отново по-малко от 200 работят извън региона. В Плевен разликата между заетите в болниците и зачислените към университета е едва 32 души. Общото и между трите висши учебни заведения е, че те се намират в градове с прекалено голяма концентрация на големи болници - частни и държавни.
Коренно различно е положението във Варна и Ст. Загора, където няма толкова голяма концентрация на големи болници. Там разликата между заетите в болниците в областта и зачислените в университета в него е доста голяма. Към МУ-Варна например са зачислени 902 специализанти, а в региона работят 441 или по-малко от половината. В Ст. Загора положението е аналогично. В Тракийския университет са зачислени 506 души, а в областта специализират 188.

Причините

Те определено са разнородни и не са свързани само с изкривяванията на здравната система. Безспорно порочното и безкрайно роене на болниците изигра лоша услуга на здравеопазването ни. Благодарение на този политико-икономически феномен здравната ни система е оскатена, предлагайки неравнопоставен достъп и лошо качество на медицинската услуга най-малкото поради кадровия дефицит в системата. Роенето на нови болници в определени градове на страната доведе и до ненужна концентрация на медицинския персонал в тях, включително и на специализантите.
Това обаче не е единствената причина за диспропорциите при младите лекари. Такава са демографските и икономически процеси в страната, които реално обезлюдяват все по-големи региони в нея.
Безспорно концентрацията на малдите лекари в големите градове се дължи и на свободата им да избират къде да работят и липсата на задължително разпределение. Желанието на повечето млади хора обикновено е да останат в големите градове и столицата. Очевидно това няма как да променят никакви стимули, като добри заплати, квартири, международни и национални обучения и т.н. И ако желанието на младите лекари да живеят в големите градове е обяснимо, то абсолютно недоумение буди искането им обществото да спонсорира това, вместо те да се възползват от щедрите предложения на регионалните болници.
В основата на всички абсурди в обществото ни обаче винаги стои политиката, която провеждат парламентарно представените партии през годините и която едва ли ще се промени.

Последиците

Те са печални и кристално ясни отдавна. Сред тях са все по-лошия достъп до здравни услуги в страната, все по-некачествената медицинска помощ, която се предлага в лечебните заведения заради липсата на персонал в тях и увеличаващия се брой на медицински грешки, все по-високата цена за пациентите и за обществения бюджет на здравеопазването ни, провокирането на все по-голямо социално напрежение и дори на протести.