Е-рецептата намали антибиотиците с 15%

- Проф. Кантарджиев, преди дни завърши XXIII-я конгрес на Българската асоциация на микробиолозите. Кои бяха най-острите въпроси, разгледани на нея?

- По традиция, вече 23 години, първият ден на форума са т. нар. предконгресни сесии и са посветени на работата на националните референтни центрове по инфекции, които са с голямо значение за общественото здраве. Тези институции(центровете) са изградени преди години по модела на института „Робърт Кох". Хора с различни специалности и от различни лаборатории работят в направление, така важно за общественото здраве. На първо място това са инфекции, свързани с резистентността към лекарствени продукти било то бактериални инфекции с резистентни бактерии на антибиотично лечение, вируси, ставащи резистентни към лечението, както се случва с хепатита и СПИН-а, паразитни инфекции развиващи резистентност, както и вектори(насекоми) на някои инфекции, също развиващи резистентност към инсектициди. От последния вид проблеми, през последните години, се наблюдават и в нашата страна. Беше докладвана и резистентност на микроскопични причинители на тежки инфекции, както и бе докладван първят случай на кандида аурис. Това е микроорганизъм, известен със своята устойчивост към азолите и голяма част от триазолите. Другото направление на конгреса бяха инфекциите, предавани чрез вектори – комари, кърлежи, бърхи и въшки. Имаше и много чуждестранни гости от различни европейски страни. Имахме и направление за инфекции, предавани чрез храни и води – особено важен проблем за контрола. Разгледани бяха и такива с много голям потенциал за заразяване, които могат да бъдат използвани за бактериологично оръжие. Някои аспекти именно на биотеторизма бяха разработени изключително задълбочено. Имаше секция за ваксинопрофилактиката, допълнението на новите наредби за ваксините и тези, които предстои да бъдат въведени в нашата страна от следващата година, както и начинът на ваксиниране, както и други въпроси от аспекти на общественото здраве, профилактиката и лечението. При обсъждане работата на Референтния център за респираторни инфекции и тъберкулоза се спомена ,че в референтната лаборатория по Греп е доказан лабораторно първия за този сезон грипен вирус А. Една от най-важните бе тази за вътрешноболничните инфекции.

- Какво е нивото им у нас? Има ли разминаване между реалните и официалните данни у нас относно ВБИ?

- Неведнъж съм казвал, че регистрирането и укриването на вътрешноболнична инфекция не бива да води до санкция на медицинските сестри, които и без това са с малки заплати. Необходимо е да се докладват всички установени ВБИ. Голяма част от тях са причинявани не от мръсните ръце на персонала, а от микробите в чревната микробиота на пациента. Несериозно звучи регистрираните у нас такива инфекции да са над десет пъти по-малко от тези в Германия, където съм специализирал и знам как много по-добре се спазват правилата за хигиената от нашите болници. Ето защот подходът в България трябва да се промени и на проблема да се гледа много сериозно. ВБИ, до известна степен са свързани и с консумацията на антибиотици в лечебните заведения, с резистентността, явяваща се често в болниците и много често преминаваща в обществото.

- Антибиотичната резистентност е парлив проблем на съвремието. Според СЗО тя се е увеличила с 40% за пет години, защо? Какво сочат данните, къде в Европа стои България по този показател?

- Не се е увеличила с 40% за пет години. Въпросът е не е толкова в свръхупотребата, колкото в неправилният подход на употреба, на антибиотик, който не действа срещу микроба, а унищожава нормалната микробиота на пациента. Преди 2016 г. България беше на 16-то място по резистентност и на 14-то по консумация на антибиотици. След 2021 г. по показателят механизми на резистентност и резистентни щамове започнахме да си оспорваме първото място с Гърция и Румъния в ЕС. В последните години нещата малко се пооправят и България вече е на 6-7-мо място по тези критерии.

- Не е тайна, че лечебните заведение тушират вътрешноболничните инфекции с антибиотици. Има ли обаче норма, мерки, по които да се прави това при положение, че не във всички болници има болничен фармацевт, още по-малко противоепидемична сестра, каквито имаше преди години?

- Би трябвало норма да има. Ще отбележа, че десетки милиона швейцарски франка отидоха ей така по една дългогодишна програма. Бяха обучени и то отлично много сестри точно за такава работа. Беше създадена новата бакалавърска специалност за тях „болнична хигиена". Всяка година изпитват по една-две сестри от тази специалност, но това е много малко за рекордния брой от над 300 болници в България.

- Какви норми ще залегнат в стандарта, така че реално да има контрол в болниците по този въпрос и мерки за намаляване на ВБИ?

- Трябва да залегне висока квалификация на персонала по отношение на ВБИ и възможност той да обучава останалите лекари и сестри в болниците особено в рисковите отделения – хирургични, реанимационни и урологични. Мога да дам ужасяващи примери. В момента в нашата страна, като причинител на инфекция на уринарната система се налага клепсиела пневмоние, произвеждаща ензими карбапенемази, унищожаващи карбапенемите (стратегически антибиотици). Тук има едно голямо неразбиране в нашата страна. Лекарите клинисти съветват пациентите или да не се лекуват, защото „ще му мине", но не минава, или ги лекуват с колистин – много токсичен за бъбреците антибиотик. Затова трямва да се възприеме т. нар. фармакокинетичен подход, акцентиращ на концентрацията и разпределението на антибиотика в телесните течности по часове и мятото в тялото, където е инфекцията. В такива случаи се прилага главно карбапенеми или други пеницилинови антибиотици въпреки, че на антибиограмата дори добре подготвените лекари, като видят "R" (резистентност), се въздържат от употребата им.

- Намаля ли употребата на антибиотици у нас след въвеждането на е-рецепти за отпускането им?

- Тези електронни рецепти не извършиха чудесата, които тези, които ги прокараха предполагаха, че ще бъдат постигнат ефект. С течение на времето се оказа, че за месеците, откакто действат електронните рецепти за антибиотици консумацията им е намаляла с 15 на сто. Вече не сме на първо място в Европа в сравнение с Гърция и Словения, а на седмо. Един специалист обаче веднага вижда пробойните в тази система за статистически анализ на данните от продажбите срещу рецепти в нашата страна. Никой не прави сметка, че когато непопулярно се въведе наредбата за Е-рецепта за антибиотиците, много сериозно се притесниха хората и бяха създадени много огнища на безпокойство в обществото, че болните ще останат без адекватно антибиотично лечение. Някои дори казаха, че може и да не се предписва веднага такова лечение. Само ще отбележа, че когато става дума за тежка инфекция, като сепсис например, забавянето с всеки един час на правилния антибиотик увеличава с 10% вероятността за смърт.

- През 70-те години България, като изключим САЩ зад океана, е била единствената страна, произвеждаща стратегически антибиотици срещу вътреболничните инфекции. Как стои въпросът сега, защо този тип медикаменти изчезна? Какво следва да се направи?

- Дори до 80-те години България беше един от най-големите производители на антибиотици в Европа. Те бяха най-качествените в света. Например, гентамицини през 70-те години произвеждаха САЩ и нашата страна. През 80-те години две държави произвеждаха и пеницилин – отново САЩ и България. Имахме индустрия, която съсипахме и от неразбирането на българските лекари. На всяка лекция задължително тогава казвах „Колеги, изписвайте българските антибиотици. По този начин пазите работните места на хората. Когато доведат детете си за лечение при вас, ще има с какво да ви овъзмездят". Не ме разбраха. През 90-те години се явиха разни чужди фирми и нашите прекрасни антибиотици бяха загърбени заради химикалки и значки, а после дойде периодът на почивките, и т.н. „научен туризъм". Не мога да скрия възмущението си, че някои научни форуми за ваксини сега не се организират от научните дружества, а от фирми търговци на тези продукти.

- Все повече беди ни връхлитат заради промените в климата, заради намесата на човешка ръка в природата – засушаване, наводнения. Какви промени в заболеваемостта да очакваме и тези промени ще подминат ли нашата страна?

- Промените в климата не са свързани само с човешката дейност. Европа с ужасните си мерки и зелени сделки съсипа своята собствена икономика, която причинява по-малко от 5% от световното замърсяване. Огромните държави и индустрии, като Индия, Китай, САЩ и други индустриални страни извън ЕС причиняват 90 на сто от замърсяването, а останалия свят още 5 процента. Трябваше да съсипем икономиката си и да се поставим на колене във военно-икономически отношение за угодата на някой. Същото е и с климата. Трябва да се знае, че преди години, когато започна глобалното затопляне, доказахме, че увеличаването на температурата с половин градус води до разширяване ареала на комари. Сега вече в Европа имаме тропически комари, пренасящи тропически болести, като денга, чиконгуня, зика. В някои държави, като Франция и Италия, имаме и много сериозен проблем с денгата имнно от тези тропически комари, каквито нямаше в предходните десетилетия с по-хладен климат.

- Как се отразява микропластмасата на човека и доколко тя вече е в организма ни?

- Тя вече е в световния океан, като 90 на сто от нея се произвежда извън европейските страни. Хайде да започнем да пием с юсчета и кратунки, и ще видим какъв ще е ефектът. Пластмасата се отразява много зле на човешкото здраве. Съветвам хората да съхраняват напитките си в стъклени съдове.

- С настъпването на есента и зимата неизбежно предстои и грипната епидемия. Трябва ли да се ваксинираме срещу грип и кога? Интересът към имунизациите срещу ковид сякаш намаля, нужно ли е все още да се правят?

- Хората да се ваксинират, щом намерят противогрипни ваксини в аптеките. Те може да бъде съхранявани известно време в хладилника. Най-силният имунизационен отговор ваксината дава месец след поставянето. Епидемичното разпространение на грипа е през декември, затова може през целия ноември и първата половина на декември да се поставят ваксини. Съветвам възрастните хора над 65 години да се свържат със своя общопрактикуващ лекар, за да ги предвиди той за имунизация. Който не си е направил срещу пневмококи, също да си направи. Двете могат да се поставят едновременно, а хората с имунни дефицити след консултация с лекар. Тези със склонност към белодробни заболявания могат да си сложат модифицираната нова ваксина за коронавирус.