40% ръст на антибиотичната резистентност

С толкова се е увеличила тя между 2018 и 2023 г. при наблюдаваните комбинации от патогени и лекарства, показват данни от доклад на СЗО

Новият доклад за 2025 г. представя 

за първи път оценки за разпространението на резистентността към 22 антибиотика, използвани за лечение на инфекции на пикочните и стомашно-чревните пътища, кръвообращението и тези, използвани за лечение на гонорея. Докладът обхваща 8 често срещани бактериални патогена – Acinetobacter spp., Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Neisseria gonorrhoeae, нетифоидна Salmonella spp., Shigella spp., Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae – всеки от които е свързан с една или повече от тези инфекции.

СЗО оценява, че резистентността 

към антибиотици е най-висока в регионите на Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие, където 1 от 3 регистрирани инфекции е била резистентна. В африканския регион 1 от 5 инфекции е била резистентна. Резистентността е по-често срещана и се влошава в местата, където здравните системи нямат капацитет да диагностицират или лекуват бактериални патогени.

„Резистентността към антимикробни 

средства изпреварва напредъка в съвременната медицина и заплашва здравето на семействата по целия свят", заяви д-р Тедрос Гебреесус, генерален директор на СЗО.

В новия доклад се отбелязва, че резистентните към лекарства грамотрицателни бактерии стават все по-опасни в световен мащаб. Сред тях E. coli и K. pneumoniae са водещите резистентни към лекарства грамотрицателни бактерии, откривани при инфекции на кръвообращението. Те са сред най-тежките бактериални инфекции, които често водят до сепсис, органна недостатъчност и смърт. Въпреки това, повече от 40 % от E. coli и над 55 % от K. pneumoniae в световен мащаб са резистентни към цефалоспорини от трето поколение, които са първият избор за лечение на тези инфекции. В Африка резистентността надхвърля дори 70 %.

Други жизненоважни антибиотици,

включително карбапенеми и флуорохинолони, губят ефективността си срещу E. coli, K. pneumoniae, Salmonella и Acinetobacter. Резистентността към карбапенемите, която някога беше рядкост, става все по-честа, което ограничава възможностите за лечение и налага използването на антибиотици от последна инстанция. А такива антибиотици са скъпи, труднодостъпни и често не се предлагат в страните с ниски и средни доходи.

Отчита се позитивен напредък в наблюдението на АМР, но са необходими повече действия. СЗО призовава всички страни да докладват висококачествени данни за АМР и употребата на антимикробни средства на GLASS до 2030 г.