Не областните болници източват касата

Но честно казано, лечебните заведения са прекалено много за толкова малко население в страната, казва д-р Иван Светулков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Дефицитът не ни е подминал и нас. Най-остър в момента е той за анестезиолози и невролози. По отношение на медицинските сестри недостигът не е толкова голям, но можем да назначим още 15 в отделенията по кардиология, анестезиология и реанимация. От седмица при нас вече работи още една акушерка. В сравнение с други места, с професионалистите по здравни грижи стоим по-добре. Медицински колеж в Търговище няма, но идват отлично подготвени кадри от колежите в Русе и Шумен.

- От години вие, лекарите, предупреждавахте, че ще настъпи такъв остър дефицит на кадри. Защо, според Вас, се стигна дотук и не бяха взети мерки навреме, а сега се налага редица болници да затварят цели отделения по тази причина?

- В нашата болница точно заради този проблем закрихме Отделението по офталмология и Отделението по УНГ, тъй като по чисто биологични причини в тях останаха по един лекар. Други не дойдоха и сформирането на графици стана невъзможно. Успяхме да стабилизираме АГ отделението, в което вече работят петима специалисти. Като цяло обаче проблемът с кадрите остава особено, когато някой се разболее или излезе в отпуска. Тогава започват да се трупа извънредни часове, което се отразява въху фонд „Работна заплата".

- Преди дни МТСП обяви инициатива с редица бонуси и възможности за българи, работещи в чужбина, които биха искали да се върнат. Има ли лекари, медицински сестри, които са Ви потърсили?

- Все още при нас няма такива запитвания. Имаме обаче добра подкрепа от специализантите, вече сме назначили 22 човека. Всички колеги са много качествени, ентусиазирани. Те работят и в отделенията по специалностите, които са избрали, както и в Спешното приемно отделение. Аз съм изключително доволен от тях. Изплащат им се възнагражденията, определени от държавата от две и половина минимални работни заплати, като към това се прибавят и парите от положени дежурства и заетост в спешността или на празници. Така те формират едни никак не малки месечни приходи. Правим всичко възможно за младите колеги. На тези, които са от други градове, сме наели квартири, заплащаме пътните, ако им се наложи да отидат до родните си места по спешност. Към всеки имаме персонифицирано отношение с цел да ги мотивираме да останат и след специализацията в нашата болница. Колкото до това, защо толкова години не се предприемаха ефективни мерки, за да бъдат задържани младите лекари у нас, наистина нямам обяснение. Напоследък все повече се чуват мнения, че би следвало специализиралите държавна поръчка да бъдат обвързани с някакъв договор да работят известен период в болницата, където са специализирали. Аз напълно подкрепям такова виждане. И още нещо, не споделям, че трябва да се специализира само в големите университетски центрове. В тях обикновено отиват пациенти, които вече са с поставена диагноза другаде и предстои да се прецизира лечението им или да се извърши операция. За разлика, при нас специализантът има пациенти още от първия ден – може да осъществи диагностиката, да проследи процеса на лечението. Нашата болница е оборудвана сравнително с много добра апаратура – и в образната ни диагностика, и в операционните ни зали. Обемът работа, извършван при нас е напълно достатъчен, за да могат специализантите на 80% да изкарат модулите си тук.

- Неотдавна депутатите приеха промени в Закона за здравното осигуряване, според които ще се въведат конкретни финансови стойности за всяко лечебно заведение в индивидуалните му договори с НЗОК. Какво ще се случи с областните болници, какво ще последва от промяната?

- Нашите болници, областните, не са тези, които изяждат голяма част от бюджета на НЗОК. Имаме малка надлимитна дейност и сравнително малък прираст на пригодите, погледнато назад в годините. Ако въвеждането на тези конкретни финансови стойности ще са за правилно и обективно изчисление, нямам нищо против. В МБАЛ-Търговище от 2023 г. имаме нова дейност в инвазиванта кардиология, която месечно заработва около 180 000 – 200 000 лева, а лимитът ни е повишен само с около 50 000 лева.

- Как ще се контролира болничната система, как ще се издържа? Не е ли задължително липсата на лимити да бъде свързано с цялостна реформа?

- Контролът е достатъчен, но е последващ. Според мен, той ще е най-ефективен, ако се прави в реално време. Например, в НЗИС може да се види в реално време кой и с каква диагноза е хоспитализиран. Достатъчно е произволно избран пациент да бъде набран по телефона и да бъде попитан, дали в момента е на лечение, доволен ли е от лечението, или хората да бъдат подканяни да си направят достъп до здравните досиета и да проверяват какво се вписва в тях. При нас цяло лято идваха екипи на проверка както от РЗОК, така и от Велико Търново, и от Варна, броят пациентите. Единици бяха, които липсваха от отделението, отишли да си купят нещо или на изследвания.

- Много се говори за здравна реформа, но някак си, остава във фазата на говоренето. Вие, в каква посока я виждате?

- През години и аз, и с колеги, много сме разсъждавали и дискутирали. Реформата би следвало да има няколко направления – във финансирането, възможността на някои болници да сключват договори с касата и невъзможността на други. Всяка една идея за реформа трябва да бъде обсъдена, подкрепена, да е напълно осъзната. От друга страна, според мен, мастните болници натрупаха доста инерция. Ще бъде много трудно те да бъдат отстранени от договори с НЗОК. Честно казано, болниците ни са прекалено много за толкова малко население в страната. При тази инфлация, ако няма повишаване на стойността на КП, няма как да се справим. По отношение на КТД, партньорите настояват да се повишат входните заплати на определени нива, което при неизпълнение ще произведе санкция за управителите и директорите на лечебни заведения. Ако ние нямаме достатъчно приходи, за да увеличим заплатите, както и да ни карат, няма да има резултат.

- Как гледате на идеята за КП с 4 нива на тежест?

- А, не, в никакъв случай! Те не бива да се разделят, защото КП има изисквания и алоритъм, който е сбор от качество и количество, услуги и дейност. Ако някой успява да изпълнява дадена КП така, както изисква алгортъмът, дали тя е университетска, частна или областна, би трябвало заплащането да е еднакво. Тази идея се добрижава до т. нар. диагностично свързани групи, но е несправедлива.

- Според Вас, вдигането на здравната вноска може ли да реши какъвто и да било въпрос? Нужно ли е постоянно, в една нереформирана система, да се наливат милиарди за издръжката на болниците?

- Естествено е, че ще бъдат привлечени повече средства, но все пак, това е политическо решение. Ако се стигне до него, в НЗОК ще влязат повече пари, което би трябвало да доведе и до повече средства за болниците. И съвсем не на последно място искам да споделя добрата новина, която получихме преди дни от МЗ. Ще ни бъде предоставена нова апаратура по Плана за възстановяване и развитие. Тя ще е за диагностика и лечение на неврологични заболявания, по–точно за мозъчно-съдовата болест. Ще ни бъде доставен 128-срезов компютърен томограф и най-модерни софтуери за реконструкция и визуализация на органите.