Болниците почти без нарушения

Общо 42 болници (виж таблиците) е проверила здравната каса. Сред тях са лечебни заведения, които са превишили лимитите си за първото четиримесечие с над 1 млн. лв., както и такива, които са увеличили бюджетите си с над 1000%. Общата стойност на надлимитната дейност на тези болници за периода възлиза на близо 57 млн., като 62% от тях са генерирани от частни болници, 8 на сто от областни, а на общинските се пада под 1%.

Константираните нарушения са 691.

Сред тях са неспазени изисквания на КП, както и неправилно поискани и заплатени средства от пациентите. Общо установените санкции са за едва 1.4 млн. лв. По-голямата част от нарушенията са установени в държавните болници, показват още данните на касата.

Според анализите на касата

процентът на фиктивните хоспитализации е минимален. На 1.26% възлиза общия брой на липсващите пациенти от общия брой хоспитализирани при проверките на служителите от ЦУ на НЗОК, а при РЗОК - на 0.29%. Общият брой е 0.5%, което означава, че напрактика касата не открила източване на средствата й.

Служителите на НЗОК, които

осъществяват контролната дейност обаче, нямат нужната квалификация, за да извършват качествени проверки, стана ясно още от думите на доц. Стефановски. Близо 1000 души работят в контролните структури на НЗОК, а броят на лекарите сред тях е минимален, обясни той. Затова доц. Стефановски предлага да се въведе системно обучение на служителите, така че те да могат да проверяват дейността на медицинските специалисти и да преценяват дали е имало нужда от нея.

Освен това той предложи пакет

от мерки за промени, така че да се минимизират негативните практики в лечебните заведения. Най-важното от тях е въвеждане на електронна карта, която да смени здравните книжки на хартия. Тя ще се ползва за верификация на всяка дейност и ще е основание за заплащането й, обясни доц. Стефановски. Тя може да е имплантирана дори в мобилния телефон на всеки човек и да дава бърз достъп и до електронното му досие.

Идеята не е нова и се зарадва

на подкрепа от страна на депутатите от различните парламентарни групи. За нея се обяви доц. Лъчезар Иванов от ГЕРБ и помоли управителя на НЗОК да побърза с детайлите. Въвеждане на информирано съгласие при дехоспитализация, така че пациентът да верифицира, че е бил в болница и му е направено декларираното, е друго от предложенията на доц. Стефановски.

Отнемане на кредитни точки

от продължаващото медицинско обучение за лекарите при грубо нарушение от тяхна страна, както и увеличаване на санкциите бяха други две идеи за промени на НЗОК. Те обаче не се харесаха особено на народните представители. Срещу тях се обяви пръв д-р Хасан Адемов от АПС. Да не забиваме пирони и да не пипаме точките, а да въведем предварителни контроли за болниците, както е при аптеките, подкрепи го и д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ. В момента договаряме предварителни контроли с БЛС за всички дейности в болниците, след края на преговорите ще ги видите в цялост, каза пък доц. Стефановски.

Въвеждане на електронна система

за управление и контрол на дейността в здравеопазването бе друго от предложенията на управителя на НЗОК. То също срещна подкрепа в лицето на народните представители, както на управляващите, така и на опозицията. А доц. Васил Пандов от ПП-ДБ припомни, че и те са искали същото преди време. Кои от мерките ще се приемат и в какъв вид вероятно ще стане ясно по време на приемането на закона за бюджета на НЗОК за 2026 г.