Психиатричната система е в разпад

И палиативни мерки не могат да я спасят - лекарите в голямата си част са около и над 60 години, сестрите също, казва проф. Петър Маринов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Въпросът е сложен. Ако приемем, че има две групи психични разстройства - тежки и чести, тогава се открояват две отделни възможности. Тежките са обект изключително на институционална грижа и минимални извънболнични структури, които нямат добри и регламентирани контакти с болничните заведения. Тези заболявания, които включват тежките форми на психози (шизофрения, биполярно афективно разстройство, органични и предизвикани от субстанции разстройства) са обект на интензивни грижи в болничните заведения, а именно държавни психиатрични болници (ДПБ) и центрове за психично здраве (ЦПЗ). След изписването трябва да има силна и добре интегрирана извънболнична система, която включва дневни центрове, защитени жилища и мобилни психиатрични екипи, които да контролират заболяването в амбулаторни условия. Такава, практически не съществува, с малки изключения. Разчита се в значителна степен на близките на пациентите, които постепенно се изчерпват и амортизират с течението на заболяването на пациентите. Разгръщането на такава система е възможно само ако поне две министерства имат тясна колаборация. Това са Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Нивото на тази колаборация е ниско. Към тези министерства отношение имат и МВР, и Министерството на правосъдието.

Изграждането на тази колаборация изисква желание от всички страни, но и отделяне на средства, както от държавния бюджет, така и от плана за възстановяване и устойчивост.

Не на последно място е изпълнението на Националната програма за психично здраве. В нея, например, е записано, че до края на тази година ще бъде изградена национална клиника по съдебна психиатрия. До момента нищо не е направено в тази насока, а съдебнопсихиатричните случаи са в новините твърде често. Честите психични разстройства (леки до умерени депресии, тревожни разстройства, разстройства в адаптацията, разстройства при загуба и др.) се обслужват по-добре, тъй като има солидна мрежа от психиатрични кабинети в страната. Липсата на информираност на общността и стигмата от психичната болест водят до избягване на контакта си психиатър. Най-често първите, които срещат болните с често психично разстройство са личните лекари, кардиолози психолози и невролози, които, за съжаление, нямат нужната подготовка за лечението на тези болни. Едва след няколко лекари, пациентите достигат до психиатър, но тогава заболяването е по-трудно за лечение.

И тук няма как да не спомена, че по данни на Националния статистически институт към 2023 г. психиатличните легла в страната са 2082. По този показател България зема място след средата за ЕС с под 60 легла на 100 000 души население. Белгия е с най-висок брой, редом с Германия и прибалтийските страни. Най-трагично е положението в Италия с 9 легла на 100000 души.

- Какво е състоянието на психиатричната система в България?

- Болничната система е в тежка криза. Лекарите, в голямата си част са около 60 и над 60 години. Сестрите също са в напреднала предпенсионна или пенсионна възраст. Младите колеги, поради рисковете на професията, както и силно неадекватното заплащане гледат или към чужбина или към частните кабинети и центрове, където е значително по-лесно. В много болници дефицитът на лекари психиатри води до компенсация с общопрактикуващи лекари и други специалисти, както и лекари неспециалисти, но това срива нивото на обслужване. Системата не е пред разпад, тя е в разпад и палиативни мерки не могат да я спасят.

- Къде на шега, къде на истина, но какво е психичното здраве на психиатрите и на лекарите, въобще? Правено ли е проучване, Вашите лични впечатления какви са?

- Като цяло психиатрите имат добро психично здраве. Има твърде редки изключения, но те напускат системата и за моя стаж от четири десетилетия се сещам само за трима такива колеги. Лекари от други специалности съм лекувал няколко десетки, но само малка част от тях имат тежки психични разстройства.

- Медицинските сестри се не по-малко натоварени от лекарите, как стои въпросът с тяхното психично здраве?

- Ситуацията със сестрите е трагична. Те са ключов елемент на системата, но повечето от тях работят на поне две места. Недопустимо е продавач консултат в хранителна верига да взема стартова заплата значително по-висока от сестра с двадесетгодишен стаж. Тези проблеми не се дължат на сегашния министър, а на поредица администрации на Министерството на здравеопазването.

- Какво може да се направи за лекарите, сестрите, за заетите в здравната система – автотренинги, по-добри условия на труд и т.н.?

Остойностяването на всяка медицинска дейност на лекар или сестра е единствения нормален подход, но той е крайно неудобен за администрацията. Нощно дежурство в психиатрична болница е заплатено унизително ниско, т.е. максимум 1-2 лева. Борбата с прегарянето е друг важен елемент, но той не може да компенсира унизително ниското заплащане.

- Неотдавна бе публикуван проект за Медицинския стандарт по психиатрия. Възможно ли е заложените изисквания за медицински сестри в отделение и лекари да бъдат изпълнени?

- Четох текста, както и сериозните критики от колеги. Вероятно трябва да се търси баланс на една кръгла маса на авторите на стандарта и критично настроените колеги.

- Какво според Вас трябва да залегне основно в него?

- Реалистичните изисквания на стандарта са от изключителна важност. От друга страна разбирам авторите, които са вдигнили летвата, защото изискванията ни не може да са твърде по-ниски от тези в ЕС.

- Какво бе пропуснато от осъвременяването на стандарта през годините, как оценяването евентуалното му въвеждане на новия?

- Такъв стандарт има от повече от 20 години, но сега е прието решение да се изготви нов такъв. Може би това е особено труден процес и изисква съгласуване с колегията. Все пак трябва да поздравим авторите за положените безплатни усилия, както и колегите, които отправят конструктивни и рационални предложение в процеса на обществено обсъждане за подобряването му.