свят

Всеки десети медик мисли за самоубийство

10-10-2025 09:00

Един от четири работи над 50 часа седмично, а всеки трети е жертва на насилие или тормоз, показва изследване на СЗО за ЕС

Всеки десети медик мисли за самоубийство

Clinica.bg

press@clinica.bg

Менталното здраве на лекарите и медицинските сестри в Европа не е много добро, тъй като те работят в условия, които го увреждат. При тях мислите за самоубийство се срещат два пъти по-често, отколкото сред останалото население. Без незабавни мерки, сме изправени пред опасността от липса на 940 хил. медици до 2030 г. Това е заключението на актуално изследване на СЗО по случай 10 октомври - световният ден за психично здраве. То е извършено сред 90 000 лекари и медицински сестри в 27-те държави на ЕС плюс Исландия и Норвегия.

През последната година всеки трети лекар или сестра е бил жертва на тормоз или на агресия на работа, като 10% са претърпели физическо или сексуално насилие. Един от четири лекари работи повече от 50 часа на седмица, показва още изследването. Същевременно според него половината лекари и 25% от сестрите работят на временни договори, което създава несигурност у тях.

Сред най-обезпокоителните

находки на изследването е менталното здраве на медиците и честотата на мислите за самоубийство. Всеки трети медик е изпитвал депресия или безпокойство, а всеки десети казва, че е обсъждал идеята да е "по-добре мъртъв" или "да нарани себе си". Това са така наречените "пасивни" мисли за самоубийство, които могат да дадат яснота за бъдещето поведение на човек в тази посока.

Подобни проблеми се оказва,

че има дори сред студентите по медицина. Във Франция 66% са имали депресивни епизоди, а 21% - суицидни мисли през последната година. Тази честота е три пъти по-голяма, отколкото с останалата популация.

Лошото състояние на психическото

състояние на медиците не е единственият проблем. То води до желание за смяна на професията, което пък се отразява на стабилността на цялата здравна система и качеството на оказваната помощ, като увеличава риска от допускане на грешки и създаване на листи с чакащи. Умората е накарала до 40% от медиците със симптоми на депресия да си вземат болничен през последната година, а между 11 и 34 процента са заявили, че обмислят смяна на професията.

Работата на медицинските специалисти

е прекалено трудна заради дългото времетраене, смените, случаите на насилие и води до лошо ментално здраве. Този вид труд създава увеличава риска от развитие на депресия и безпокойство, които предполагат по-висока честота на мислите за самоубийство, обобщават експертите. Въпреки това три от всеки 4 лекари и 2 от всеки 3 сестри смятат, че работата им има смисъл и изпитват удовлетвореност от нея. За да не ги загубим, са нужни бързи промени, в противен случай ЕС ще се окаже през 2030 г. пред недостиг от 940 000 здравни работници, се казва още в доклада.

В този контекст от СЗО предлагат

мерки в 7 направления:

Нулев толеранс на насилието от всякакъв вид;
Подобряване на гъвкавостта и предвидимостта на смените;
Управление на натоварването, така че да се спре културата на "работа до пълно изтощение";
Адресиране на проблема с работата над нормата;
Обучение за поддържане на лидерска отговорност;
Разширяване на възможностите за ментална подкрепа;
Провеждане на редовен мониторинг над благополучието на здравните работници.