Най-големият проблем е агресията на пациентите

- Доц. Киров, от НСОПЛБ предлагате личният лекар едностранно да

прекратява регистрацията на пациент при положение, че той е

агресивен и отказва задължителни профилактични прегледи, защо? Има ли много агресивни или невъзпитани пациенти?

- Колеги са споделяли за подобен род отношение. Дори преди няколко дни колега е подал сигнал в прокуратурата по такъв повод. Необходмо е да има начин, който да ограничава такива прояви. Необходимо е да се въведат правила, за да се знае как това може да се осъществи. Не става дума едностранно и самостоятелно лекарят да прекратява регистрацията на пациента, а да се създаде ред, по който да става това, когато той подаде сигнал. Такава практика има в други страни. Трябва да се обсъди и въведе и у нас. Освен това, прилагането на съществуващото законодателството трябва да бъде много по-бързо, отколкото е сега, особено в по-критичните ситуации. Колкото до пропуснатите профилактични прегледи от страна на пациента, сега също има разписана санкция в Закона за здравето, за която не знам доколко се прилага. Важно е обаче държавата да осигури възможност на хората, които са на работа и имат проблеми при отсъствие да могат да се възползват от тях. Отдавна сме предложили такава промяна.

- Кой е най-големият проблем, който ви кара да предложите подобно решение?

- Както вече казах, това е агресията, независимо дали е вербална или физическа. Агресията в системата на здравеопазване е една от проявите на агресията в обществото като цяло.

- Как следва да се разбира и по какви критерии ще се измерва липсата

на доверие лекар-пациент?

- Това е обект на обсъждане, на дискусия, която тепърва предстои. Доверието и недоверието са философсски понятия, фина материя. Мисля, че агресията няма общо с доверието, а по-скоро с възпитанието и личностните характеристики на човек. Агресивното и обидно поведение към лекаря, медицинската сестра, въобще хората, които се опитват да ти помогнат е като да напсуваш майка си, например. Как да се приеме това? Това не е достойно.

- Защо се налага ограничаването на електронния избор на лекар от пациенти, какви проблеми наблюдавахте досега?

- Ние бяхме срещу този електронен избор още при възникване на самата идея, но все едно, тя беше приета. Нещата опират до реципрочността – не може едни да имат само права, а други само задължения. Това от една страна. О друга: Как може без да си видял очите на един човек, да не си имал пряк контакт с него, да си поговорил, да се прави такъв избор?! Тук не говорим за избор между два изкуствени интелекта-единия избира другия. Вероятно при тях електронният избор е правилният начин. В нашия случай става дума за живи, истински човешки същества, при които има необходимост макар и от кратко начално опознаване. Това са реални хора и човешки отношения. Ето защо, електронния избор не е удачен начин.

- Защо, според Вас, е нужно потвърждаването за оказване на медицинска помощ на новозаписан пациенти само след потвърждение на НЗОК?

- Това наше предложение също е много отдавна. Направихме го още преди няколко, мисля три години. Повод са, например, следните ситуации. Пациентът Х избира лекар. След три дни обаче същият пациент Х си избира друг лекар, но първият не знае за новия избор. Така за кратко време (30 дни, два пъти годишно) въпросният пациент Х може да избере N пъти нов, и нов, и нов личен лекар. И това да се случи в рамките на един месец. Като дойде началото на следващия месец – времето за отчет, на двамата колеги, избрани след първия преизбор, макар и да са извършили необходимото, когато пациентът е дошъл при тях, не се заплаща нищо. На практика те са изразходвали от определеното им да обслужват своите пациенти. Свършили са работа и каквото е било необходимо, но тъй като избралият ги пациент остава при първия, когото е преизбрал, според съществуващите правила, не само, че не им се плаща, но и могат да бъдат санкционирани, че са обслужили пациент извън пациентската си листа. Т.е. потвърждението, че новият пациент е в твоята листа идва доста късно. Например, сега, когато на новия пациент е необходимо да се отпуснат бързо лекарствата за дадено хронично заболяване, пишем молба до РЗОК да бъде приоритетно верифициран като част от поциентската листа. Да, служителите в РЗОК реагират възможно най-бързо. Но въпросът е, кому е нужно това административно завъртане? Ето затова ние предлагаме да важи принципа първият по време е първи по право и този колега да се счита за избран от гражданина за негов личен лекар. За целта обаче, веднага след като пациентът бъде записан, да бъде изпращана информация до НЗИС и НЗОК, като там веднага се отбележи, че този пациент вече е осъществил правото си на нов избор. Оттам да го добавят към листата на съответния колега и той вече може да работи спокойно, а всеки опит за втори или трети избор ще бъде предотвратен, респективно последващите неудачи. Това е много важно и за хората, на които се изписват реимбурсирани медикаменти за хронични заболявания. Това ще реши на момента и посочения проблем с изписването на лечение, който описах. Все пак, имаме на разположение улесненията на дигиталната среда, която е създадена, за да осигурява удобства или поне такива са очакванията. Когато направихме нашето предложение обаче, от НЗОК ни отговориха, че двата месеца в годината, определени за смяна на личния лекар, са за преизбор и хората могат свободно да ползват тази възможност, колкото пъти желаят. Ние обаче не разбираме нещата така. Това е въпрос на преизбор, а не на преизбори. Не мога да разбера, защо на някои хора това не става ясно. Преминаването на този процес в електронна среда, ще е полезно и за пациентите, и за лекарите.

- Доколко удачно е да се предписват лекарства без личен преглед? Крие ли това рискове и ако да - какви?

- Тук става въпрос само за пациенти с тежки заболявания, които са във физическа невъзможност да посещават редовно кабинетите на своите лекари. Когато те вече имат предписана терапия и състоянието им е стабилно, няма причина техните лекарства да не се изписват без не физически да присъстват в практиката на своя лекар. Например, един трудно подвижен човек с хипертония вместо да идва на всеки три месеца за издаване на рецепта, това може да става чрез консултация от разстояние, както е разписано в нормативните документи. Крайно време е тези неща да бъдат разписани конкретно-какво, как се прави и финансира, за да не се стига до недоразумения. Просто, трябва да се търси прагматичното решение, полезно и удобно за двете страни. Това, подчертавам, не означава „поръчка на лекарства или друго по телефона", а касае определени случаи. Това е вид телемедицина. Но у нас и тя е малко криво разбрана.

- Предлагате и назначаване на втори лекар в практиката в случай на повишаване на пациентите с над 500 души, ще има ли кадри?

- При сегашното положение е разписано, че при над определен брой пациенти в листата трябва да бъде назначен втори лекар на половин или пълен работен ден. Ние предлагаме една буферна зона, която е стабилна за определен период от време, брой, над който ако има повече записани и ще има и съответен финансов принос към практиката, защото с назначаването на втори лекар трябва да бъде осигурено и неговото възнаграждение. С 10-20 души над съответния лимит няма как това да се случи. Те трябва да са трайно записани, за да бъде лекарят назначен за по-продължително време, защото и сега няма достатъчно желаещи да работят като втори човек в практиката. Чрез този механизъм би се осигурила по-голяма гъвкавост. Личното ми мнение е, че въобще не би трябвало да има такова лимитиране на пациентите, да няма такива ограничения, а да бъде оставено решението като въпрос на мениджмънт от страна на всяка една практика. Хората са различни, работят по различен начин, справят се по различен начин. Ако не успее някои да се справи, ще търси и назначава още лекари и други сътрудници, ако се справя, ще продължи да се справя и сам.

- Предложенията за увеличение на таксата при ОПЛ тази година валят, последно какъв размер очаквате да се въведе?

- Имаме становище по въпроса, което подлежи на обсъждане. Не е крайно, бих казал балансирано и очертава две стъпки: до края на годината и за следващата. Две са очакваните промени най-общо: повишаване на стойността и дължимост на тази такса от всички. Редно е институциите, които правят един вид социална дейност за сметка на изпълнителите на медицинска помощ, освобождавайки от такса определени групи от населението, да предвидят в бюджетите си суми, с които да компенсират лекарите. Тук ще отбележа, че сумата на таксата от 2,90 лева, колкото е сега, е определена с Постановление 193 на Министерския съвет от 28 август 2012 година. Ние отдавна правим предложения по този въпрос, давали сме различни варианти, но досега не са предприемани действия за промяна. Накрая, предложеният от нас размер на таксата е такъв, че той да не стопира посещението при лекаря, а да ограничи свръхпотреблението на прегледи, както и да има някаква съфинансираща роля.

- Какво е мнението на ОПЛ за амбулаторните практики по здравни грижи - ще отстъпите ли част от дейностите на тях по НЗОК?

- Това е съвсем отделна тема за коментар. Ще кажа само, че всеки трябва да прави това, за което има призната компетентност по ясно определен ред.

- Склонни ли сте те да се финансират от НЗОК и то чрез директен договор, ако не - защо тогава не проработи опосредстваният чрез ОПЛ?

- Ние сме изговорили всички тези неща. Не смятам да се повтарям. Това, което се случва, не е достатъчно добре обмислено. То вероятно ще тръгне в някаква посока, тъй като някой, без да се консултира със съсловието, го е разписал в Плана за устойчивост и развитие. Оттам са казали ОК, но после изискват то да бъде направено. Затова сега има голям напън това да се случи. Как обаче ще се случи и защо, много не се мисли. Тези въпроси трябваше да бъдат обсъдени преди да се предприема, каквото и да е. Като не питаш тези, които го правят и могат да дадат полезни решения, резултатите обикновено са не каквито ни се иска на всички. Но у нас май се работи на принципа: първо правим, после евентуално мислим.