Времето

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Леонида Дончева

Времето не спира своя бяг,

изгреви със залези редува,

а вълните търсят своя бряг,

щом го стигнат, нежно го целуват.

Спуска се ефирно от сумрак

паяче във сребърна одежда.

Може би от някъде е знак,

може би е някаква надежда?

Може би със залези и мед

чашите коктейлни ще налеем,

с резенче луна и сладолед

и мечти до горе ще долеем.

А когато вечерта със стон

размотае тънките си мрежи,

в тях ще хване може би милион,

светещи като звезди копнежи!