Лъчелечението ни удвоило кадрите за 4 години

Във фокуса на вниманието тази година ще бъдат жените - както пациентките, които се подлагат на лъчелечение, така и заетите в областта на радиоационната медицина. Българското дружество по биомедицинска физика и инженерство пък се възползва от случая, за да постави на дневен ред всички проблеми, свързани с обучението и практикуването на професията в България. Ето върху кои въпроси ще бъде поставен фокусът.
Осигуряването на качеството и безопасността на високотехнологичната медицинска апаратура за диагностика и лечение зависи пряко от наличието на достатъчно квалифицирани медицински физици и инженери. При радиационните технологии медицинските физици имат ключова роля за осигуряване на радиационната защита, с отговорности за контрола на качеството на апаратурата, оценката на дозите на пациентите, оптимизацията на изследванията и процедурите, обучението по радиационна защита.
За лъчелечение в България през 2013 г. се използваха едва 5 линейни ускорителя, докато към 2017 г.

техният брой е вече 30, включително кибернож и томотерапия.

Това е сложна апаратура, чието използване изисква години обучение и допълнителна квалификация. Увеличи се броят на уредбите за брахитерапия от 2 на 5, както и на симулаторите от 9 на 23 и на планиращите системи от 9 на 26. В лъчелечението в България в момента работят 70 медицински физици, като техният брой се е удвоил за четири години. От тях само 20 имат специалност “Медицинска радиологична физика”, надграждаща знанията от университета и даваща допълнително практическо обучение за работа с новите технологии.
В образната диагностика и нуклеарната медицина започна и продължава въвеждането на

нови високотехнологични диагностични уредби

– позитрон-емисионни томографи (в момента са 6, седми ще започне работа в началото на следващата година) и циклотрони (засега 3), СПЕКТ-гама камери (14, от които 5 СПЕКТ-КТ, шеста ще заработи следващата година), компютърни томографи (над 200), ангиографи (около 50), мамографи (около 200). Продължава дигитализацията на диагностичната и интервенционалната рентгенология. В образната диагностика и нуклеарната медицина в клиниките у нас

работят не повече от 15 медицински физици.

Всяко отделение по нуклеарна медицина и всяка болница с над 20 рентгенови апарата, особено компютър-томографи, мамографи, ангиографи, трябва да има в щата си поне един медицински физик и собствена апаратура за контрол на качеството съгласно нормативните изисквания. За по-малките отделения трябва да е осигурено участието на медицински физик, например чрез договор.
Като страна, член на Европейския съюз, България е задължена да въведе национална

скринингова програма за рака на млечната жлеза.

Това налага изпълнението на много строги изисквания към качеството на мамографската апаратура и въвеждането на непрекъснат контрол на качеството, без които скринингът се компрометира. Според утвърдените световни стандарти, медицинският физик трябва да е част от скрининговия мамографски екип.
Квалифицирани медицински физици се подготвят дълго и трудно, защото, освен университетско обучение по физика и медицинска физика, те трябва да имат

най-малко тригодишно клинично обучение

съгласно българските и четиригодишно съгласно европейските изисквания
Не са достатъчни отпусканите места за следдипломно обучение по двете специалности за физици в системата на следдипломно обучение в здравеопазването - медицинска радиологична физика и медицинска санитарна физика, чрез които се получава квалификация за самостоятелна работа.
Не са достатъчни базите за обучение по основните модули, като качеството на обучението не винаги е на необходимото ниво
В страната липсва система за пресертифициране на медицинските радиологични физици съгласно европейските изиквания за непрекъснато професионално развитие.

Проблем е изтичането на квалифицирани кадри в чужбина.

Не достигат преподавателите по специалността “Медицинска физика”, особено тези едновременно с клиничен опит и академични звания.
Работата на медицинските физици в медицинските, университетските и изследователските институции не е популярна. Това води до недостатъчен интерес за обучение по тази специалност, а оттам – до недостиг на качествени кадри. В медицинските университети в България в катедрите по Медицинска физика работят специалисти в областта на биофизиката и почти

липсват такива в областта на медицинската радиологична физика.

Три университета в България подготвят магистри по медицинска физика – Софийския, Пловдивския и Шуменския. Университетските програми за обучение по тази специалност се нуждаят от сериозно преосмисляне и промени, за да отразят нуждите на практиката.