Имаме 70 свободни места за лекари и сестри

Ако заплатите се увеличат, каквито са очакванията за 2026 г., ние трябва да имаме приходи поне с 20% повече, за да ги покрием, казва д-р Панайот Диманов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Положението е много трудно. Две трети от лекарите в България работят в четири-пет града. Не е възможно те да са достатъчни при положение, че в страната има 400 болници. Дефицитът е най-остро изразен и при нас, а и на други места в специалностите хирургия, акушерство и гинекология, неонатология, реанимация, педиатрия, инфекциозни болести, урология. Много добре си спомням, че през 2002 г. на 150 болници имахме 150 000 лекари. При сегашното положение те намаляха до малко над 30 000. При специалистите по здравни грижи нещата стоят още по-тежко. Тогава те бяха 63 000 на 150 болници, а сега са 21 144. И тук искам да подчертая, че причината не е в ръководителите на лечебните заведения с държавно участие, а може би в политиката на здравеопазването. В нашата болница имаме 30 свободни щатни места за лекари, а за медицински сестри 40. Тук искам да отбележа, че както и на много други места над 50% от специалистите по здравни грижи при нас са на пенсионна възраст. Сегашният ни екип ще работи в новия болничен комплекс, който се надяваме да бъде открит в началото на 2026 г., като там ще е при много добри условия. Всички наши структури ще бъдат в него, като новото здание ще отговаря на всички медицински стандарти по отношение на брой легла и апаратура. Надяваме се да бъдем още по-конкурентноспособни, като се развиваме и надграждаме като база, тъй като са ни необходими нови структури и дейности, които са по-скъпо платени. Те са нужни на Ямбол, тъй като сме град на кръстопът. Патологията в последно време, която приемаме, е много тежка.

- Ще привличате ли български лекари и сестри, заминали преди време в чужбина, откъде ще търсите кадри за новия болничен комплекс?

- За момента от Франция се върна един български лекар, който преди беше при нас. Сега работи в Центъра за спешна медицинска помощ, който ще бъде ситуиран при отлични условия в новия ни болничен комплекс. Надяваме се и други българи да проявят интерес. Има ли такива, ще ги приемем още повече, че ще открием инвазивна кардиология, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия, както и някои други дейности, които да увеличат приходите на лечебното заведение.

- Казвате, че лекарите са струпват в четири града на България, как обаче стои въпросът със специализантите при вас?

- Ние сме болницата с най-много отпуснати места за специализанти, финансирани от държавата. В момент имаме 20 човека, като им осигуряваме квартири, заплащаме модулите за обучение. Правим всичко възможно, колкото е по силите на едно лечебно заведение, да им осигурим възможности, за да ги задържим. Защото, ясно е на всички, младите хора предпочитат големите градове. Лично аз, от позицията на дългогодишния ми опит смятам, че за един специализант има много добри възможности в една областна болница. При нас той веднага ще бъде натоварен с работа, ще има свои пациенти, ще трупа бързо опит, а и по-възрастните колеги помагат. При нас един специализант, който е в списъка на МЗ да дефицитните специалности, получава две и половина минимални работни заплати. Останалите започват със стартови заплати според Колективния трудов договор, който ние сме импълнили. Отделно от това, и едните, и другите, ако имат желание, дават дежурства. За едно дежурство се плащат 250 лева. Могат да сключат и втори трудов договор. Така те получават над 3000 лева месечно. Нашата болница не може да осигури 5000 лева, както някои частни, но и 3000 лева за начален старт смятам, че не е зле. Тъжното е, че от 52 места за специализанти, заети са само 20. Можем да вземем желаещи да специализират акушерство и гинекология, а също и детски болести, за които имаме двама педиатри и половина. Прави впечатление, че хората предпочитат по-леките специалности – физиотерапия и рехабилитация, кардиология и т.н. Положението по отношение на дефицита и желаещите млади хора да вземат специалност в областните болници става страшно. Политиците не бива да забравят това и да предприемат най-сетне мерки.

- Какво имате предвид под „мерки"?

- Държавата плаща, но никой не се чувства след това ангажиран да й върне жеста. Ето защо абсолютно споделям виждането на някои колеги, че е редно да се въведат договори за работа срещу заплащане на специализация. Причината е, че това са парите на цялото общество и то трябва също да получи своето под формата на лекарски грижи. Само ще отбележа, че в не малко университетски клиники млади колеги ходят да работят като доброволци, защото няма възможност да се зачислят и така чакат момента да ги поканят за правят специализация. При нас срещу съвсем не лошо заплащане, могат да започнат веднага. Има и друго, над което доста размишлявам напоследък.

- Какво е то, д-р Диманов?

- Каквото и да говорим, държавата, според възможностите си, дава немалко на младите лекари. Съвсем закономерно е човек да иска да получава повече, но преди това трябва да видим, да се убедим какво той може.

- Преди лятната си ваканция депутатите приеха промени в Закона за здравното осигуряване, според които ще се въведат конкретни финансови стойности за всяко лечебно заведение в индивидуалните му договори с НЗОК. Какво ще се случи с областните болници, какво ще последва от промяната?

- Имам опасения, макар погледнато по-философски и едната, и другата страна е права. Например, залащането на дейност остър апендицит с или без перитонит, диагнозата е една и съща навсякъде. Оперативната интервенция е еднаква. Защо тогава цените в едни болници ще бъдат различни от тези в други, няма логика. Трябва обосновка. При нас, в хирургията работи доц. Сотиров – хабилитиран, работил пет години във Франция. Как така цената на КП в неговото отделение ще е по-ниска, отколкото тази в една университетска болница. Това е подценяване на труда!

- Как ще се контролира болничната система, как ще се издържа? Не е ли задължително липсата на лимити да бъде свързано с цялостна реформа?

- Казвам го честно: Не знам, как при толкова лечебни заведения за болнична помощ България ще осигури население под формата на пациенти. Не знам такъв друг парадокс – населението намалява, болниците се увеличават! Дейността обем преминали болни, като показател трябва да се преосмисли много добре. Как може за една година да има близо 2 млн. 300 хил. пациенти преминали болнично лечение?! Това четвърт от българския народ. Не искам да се впускам в подбоности, защото много хора биха се обидили. Само ще кажа, че трябва да има контрол, но истински. В областните болници, а за нашата в Ямбол гарантирам, че нямаме нито един фантомен болен. В нашия град с 50 000 население има три болници – две многопрофилни и една специализирана в инвазивната кардиология. Откъде бихме взели много пациенти, това не е възможно. Респективно, така е и в другите областни градове. Трябва да се говори за цени, а не за преминали болни. Някои казват, че в здравеопазването, най-вече в болничната помощ, всяка година се наливат немалко пари. Такова твърдение не е правилно. Какви пари се наливат, като те идват от здравните ни вноски. В България за здраве не са 500 евро за цялата година на човек. В Румъния, Словения са значително повече. В Германия и Швейцария са 2600 евро. Като се има предвид това, не можем да говорим за наливане на много пари в болниците.

- Разбирам, че сте за реформа, в каква посока я виждате?

- Нашата здравна реформа беше реформирана от бюджетна във фондова през 1999 година. По-правилно е да говорим за промяна, за преструктуриране. Ситуацията е тежка и е крайно време политиците да вземат мерки в името на здравето на населението.

- Как гледате на идеята някои дейности от КП за палиативни грижи и рехабилитация да се правят в отделения с първо ниво на компетентност, ще има ли интерес от общинските болници към тях?

- В нашата болница имахме отделение за палеативни грижи, но то беше закрито. Добре е в областните болници да има и такава дейност, защотонуждата го изисква. При нас, а така е и на други места, идват хора от населени места, където няма лекари, състоянията им са много тежки. След като човекът се подобри, ние няма къде да го върнем, защото няма кой да му осигури грижи. В много случаи близките на такива пациенти са в чужбина, идването им в България и уреждането на въпроса изисква време. Ние не можем да изхвърлим на улицата такъв човек. Затова структури за палиативни грижи и рехабилитация са крайно належащи, но да бъдат адекватно финансирани. Важно е и да няма свръх изисквания, защто ние, областните болници, сме с по-скромни възможности, но някои от частния сектор биха се справили и взели тези дейности.

- Смятате ли, че изнасянето на някои процедури в самостоятелни дейности в ИМП е добър ход? Това ще намали ли хоспитализациите?

- Аз пък ще задам въпроса, като намалеят хоспитализациите, какво ще стане с приходите на болниците?! Ако се стигне до такава промяна, цените на клиничните пътеки трябва да са два пъти по-високи, за да можем да се издържаме. Предстои ново увеличение на заплатите, цените вървят нагоре. Няма как без повече средства да се справим.

- Как гледате на идеята за КП с 4 нива на тежест?

- Нашето сдружение на областните болници вече обсъдихме тази идея. Необходимо е някой да ни обясни, защо и как ще се случва това, защото ние към момента нямаме думата. За да се случи това, трябва да има срещи, разяснения, договаряне, да вземе отношение и Българския лекарски съюз, лекарското съсловие, Министерството на здравеопазването, НЗОК. Преди да започнат дискусии по въпроса за различните тежести на КП обаче трябва да има предшестващ анализ.

- Проф. Мавров заяви, че се очакват лимит от 346 млн. месечно, какво значи това за болниците?

- За октомври и ноември лимитът ни е общо 946 280 лева, за септември беше 1 млн. 225 хил. лева. НЗОК разполага с прецизна информация за приходите и разходите на болниците. Според мен, по-ниските лимити би трябвало да се повишат, за да няма надлимитна дейност. Ако заплатите се увеличат, каквито са очакванията за 2026 година, ние трябва да имаме приходи поне с 20% повече, за да ги покрием фонд „Работна заплата". Другите дейности на болницата обаче също искат пари.

- Според Вас, вдигането на здравната вноска може ли да реши какъвто и да било въпрос? Нужно ли е постоянно, в една нереформирана система, да се наливат милиарди за издръжката на болниците?

- Този проблем съществува от двадесет години. Реформа, както я наричат някоо, и подобряване на здравеопазването се правят с пари. Без средства, това не може да стане. Отразява се негативно и на качеството на обслужване на пациентите. Здравната вноска у нас не е повишавана от петнадесет години. Нека се каже официално, колко е тя в държавите от бившия соцлагер. Навсякъде тя е 10-15 на сто и повече. От БВП никъде не се заделят 5% на здравеопазване. За да се осигурят достатъчно финансови средства за сектора, увеличаването на вноската е един от начините, като тук не отварям дума за многото болници.

- Кога ще бъде открит новия болничен комплекс на МБАЛ „Свети Пантелеймон" – Ямбол?

- Не е лесно да се изгради нов болничен комплекс с 27 структури. Такъв в България, с държавни средства, не е правен поне от 50 години. Затова и не ни беше никак лесно. През финала сме. Направили сме всичко, имаме оборудване, апаратура, медицинското и недмедицинското обзавеждане е в новата сграда. Предстои да бъде направено Спешното отделение и някои довършителни неща. Готови сме до два – три месеца да преместим болницата в новия комплекс. Очакваме в началото на годината да можем да работим в него.