В УМБАЛ „Тракия“ надградихме физиологичната стимулация

Започваме да извършваме вътрешносъдова образна и функционална диагностика на коронарните съдове, казва д-р Михаил Михалев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Генетична предразположеност има, но това, което в медицината се свързва с истинска генетична предразположеност – увереждане на един ген, който да доведе до сърдечно заболяване, е рядкост. Такива състояния са фамилната хиперхолестеролемия, където има увреждане на ген за LDL рецептора и се развива заболяване още при раждането. Това обаче е рядкост – един случай на хиляда. Други генни заболявания са, например, част от кардиомиопатиите, където където имаме увреждане на няколко гена. И това заболяване е рядкост. Повече се среща т. нар. генетична предразположеност по наследство от родителите. Тя обаче определя малък процент за развитие на сърдечно заболяване. Смята се, че около 20-30 на сто е вероятността. Всичко останало се определя от факторите на средата, т. нар. епигенетика. Ако човек с генетична предразположеност попадне в подходяща среда – обездвижване, тютюнопушене, употреба на алкохол, наднормено тегло, той ще развие хипертония.

- Как да намалим риска от сърдечносъдови заболявания, особено, ако човек е хипертоник по генетично предразположеност?

- Факторите на средата определят до 80% от вероятността той за развитие на хипертония, а генетичната предразположеност едва 20 на сто. Ако човек наистина се грижи да не я развие, то никога няма да вдига високо кръвно налягане. Това става със здравословно хранене, достатъчна физическа активност, поддържане на добро телесно тегло, като бодимаса индексът е под 25, ако не пуши, то вероятно няма да развие хипертония. Повечето хора, след като имат наследственост, не полагат усилия да профилактират развитието на сърдечносъдовите заболявания. Много често в семейната среда е причина за затлъстяването. Тези, които имат предразположение, имат и лоши навици на хранене и на физичека активност. Затова при тях се развиват и сърдечносъдовите заболявания.

- Колко често трябва да се правят профилактични прегледи според възрастта и в зависимост от това, дали вече сме развили или не сърдечносъдово заболяване? Какво включва първичната и вторичната профилактика?

- За подрастващите до 18-годишна възраст е добре да имат поне един преглед или изследвания в случай, че са с някакви рискове в семейството. В млада, дори още в детска възраст, може да се открие фамилната хиперхолестеролемия. От 20 до 40 години, ако човек няма никакви оплаквания и тежка предразположеност към сърдечносъдови заболявания и рискови фактори, може да се ходи на преглед веднъж на четири-пет години. Ако обаче човек е със затлъстяване, висок холестерол и хипертония, трябва да се преглежда, както останалите пациенти със заболяване, особено ако е и с диабет, веднъж годишно, дори по-често. Същото важи и за пациентите между 40 и 65 години. Ако те нямат заболяване и рискови фактори, могат да си позволят прегледи на две-три години. Ако обаче ги имат, то честотата на прегледите са според вида заболяване. Например, при артериална хипертония трябва да се ходи на преглед поне веднъж годиншно, при развитие на инфаркт – програмите за профилактика са по-различни, като са препоръчително на всеки три месеца. От заболяването се определя и първичната, и вторичната профилактика. При първичната все още нямаме развито заболяване, пациентът има само рискови фактори и ние се борим с наднорменото тегло, тютюнопушенето, като се цели предпазването от развитие на сърдечносъдови заболявания – инфаркт, инсулт, хипертония. При вече развито сърдечносъдово заболяване, прилагаме вторична профилактика, за да го предпазим от повторни инциденти. Тя е много важно, тъй като хората, преживели инфаркт например, са с особено висок риск в първите три години. Именно вторичната профилактика включва промяна в начина на живот, стриктно медикаментозно лечение с много строги норми, доказали се в резултат на изследвания, че при поддържане на определени стойности на холестерола, рискът от сърдечносъдови инциденти в следващите години е минимален. Затова са променени и неговите прицелни стойности. В европейските ръководства, например, нивата на LDL(лошият) холестерол, са много различни, като стават все по-ниски, за да могат да бъдат поддържани пациентите с миокарден инфаркт така, че да не получат повторни инциденти. Предвид това е важно да се знае, че хората следят нормите си от показателите и референтните стойности, предоставени им от лабораториите. В тях обаче не са отразени тези европейски препоръки. Те ще се заблудят, ако сами започнат да търсят и да си осигуряват профилактиката.

- Увеличава ли се здравната грамотност на хората?

- В последните години има много информация относно здравословния начин на живот и здравословното поведение на хората. Те имат достъп до нея. Проблемът е, че въпреки това, ние все още оставаме на първите места по тютюнопушене, което показва, че реално не сме толкова добре здравно информирани. Може би сме добре здравно информирани, но не спазваме доказаните в практиката препоръки. Затова и еднозначният отговор на този въпрос е труден. Принципно, би трябвало да имаме много по-добра здравна култура. Наблюдава се тенденция за повишаването й чрез много спортни мероприятия, организирани извън професионалния спорт, правят се много повече кампании в последните години против затлъстяването и тютюнопушенето. Въпреки това, продължаваме да сме на едно от първите, челните места и по тютюнопушене, вероятно и по затлъстяване, и по хипертония. Нашият регион се определя като един от високорисковите за сърдечносъдови заболявания. Колкото повече се отива на Запад на картата на Европа, толкова повече намалява нивото им. Хората там имат по-различна култура по отношение на тютюнопушенето, правилното хранене, здравословния начин на живот. При нас доскоро се смяташе за странност човек да тича сутрин за здраве, в чужбина това е прието отдавна. В България обаче правеше впечатление до преди десет-петнадесет години.

- Затлъстяването е една от причините за ССЗ и мнозина се подлагат на диети, но има ли вредна диета и коя е здравословната при хора със сърдечносъдови заболявания? Напоследък много се лансира диета с мазнини за бързо сваляне на килограми, не е ли опасна?

- Диетите трябва да са специфични за всеки човек. Те трябва да се определят индивидуално, според навиците и заболявания. Тъй като обаче е трудно да се правят точно индивидуални диети, затова и в пространството циркулират толкова много диети, от които човек взима някоя и се опитва да я прилага. Например, така популярната кето диета, за която питате, е доказано вредна за пациенти с сърдечносъдови заболявания с високи нива на LD холестерол. Тя повишава още повече тези нива, те не би трябвало да я прилагат. Вероятно има хора, подходящи за нея. Впрочем, тя е създадена за активни спортисти. Целта й е да се премине от метаболизъм към използването на въглехидрати, към метаболизъм на използване на кетони. Тя се ползва от професионални атлети с високо ниво на натоварване. Един човек, който цял ден стои пред екрана и яде мазни храни, няма да постигне нищо добро с нея. При затлъстяването е важно правилното хранене. Хората много добре знаят, че трябва да консумират плодове, зеленчуци месо и то да бъде правилно разпределено в денонощието. Неслучайно голяма част от диетите препоръчват сутрин да се консумира по-голямата част от хранат, да се прави междинна закуска в 10.00 ч., на обяд да има хранене, както и след обяд, а вечер малко или нищо. Масово хората казват: Аз мога до обяд нищо да не ям. То е, защото преяждат вечер, а всичко консумирано тогава, се натрупва в резервен материал. Оттам се получава и затлъстяването. Много важна е физическата активност. Ние не можем да компенсираме 10-часов работен ден пред компютъра с качване по стълбите до третия етаж, например. Съвременните препоръки са за минимум 150 минути седмично физическа активност, като в нея трябва да има и силови тренировки. Това е здравословният начин на живот. Искаме ли да постигнем редукция на теглото, трябва да отделим още повече време за движение и тренировки, като това време не е изгубено, а е инвестиция за всичко останало. Свалянето на 10 кг тегло повлиява много повече механизми от хипертонията, отколкото едно лекарство, което в най-добрия случай има отношение към два механизма.

- Хранителните добавки в последните години стават все по-популярни. Доколко те могат да помогна в лечението на сърдечносъдовите заболявания и доколко да навредят? Можем ли да ги приемаме без консултация със специалист?

- Хранителните добавки не са медицински продукти и затова се рекламират широко. Често пъти рекламите им са некоректни и създават фалшиви очаквания у пациентите, по-големи от това, което е реално. Хората ги приемат без страх. Всъщност, голяма част от добавките, например витамини, магнезий са тествани в рендомизирани проучвания. Магнезият е рекламиран за сърдечносъдовата система, но в клинични проучвания се оказва, че той е полезен единствено при хора, които са с доказан лабораторно дефицит от него. Прекомерният му прием може да доведе до диария, тежки електролитни нарушения и сърдечни аритмии. Витамини С и Е се рекламират в много голяма част от хранителните добавки, едва ли не прочистват съдовете и ги предпазват. Рендамизираните проучвания не можаха да докажат никаква антиоксидантен ефект и полза върху ендотелната функция, респективно върху атеросклерозата. В същото време, ако човек прекалява с витамин С може да стигне до увреждания на бъбреците. Още по-популярен е витамин D. Ниските му нива са предпоставка за сърдечносъдови заболявания – така се твърди в хранителните добавки. За някой без физическа активност, който не излиза сред природата, е нормално да има ниски нива на витамин D. Ако с него се прекалява, може да се развие хиперкалциения и да се стигне до нарушения във функциите на бъбреците и ритъмни нарушения. Стигаме отново до истината, че имаме ли здравословно хранене с употреба на достатъчно плодове и зеленчуци, и балансирана употреба на месо, няма да развием нито дефицит на витамини, нито на магнезий, а ако имаме физическа активност сред природата, няма да имаме и дефицит на витамин D. Хранителните добавки се разпространяват благодарение на това, че хората искат нещата да се случват по лесния начин – да седят пред телевизора, да вземат хапчето и да решат всичките си проблеми. Наистина, трудно е да станещ в 6.00 ч. и да направиш обиколка на парка в продължение на час и половина. По-лесно е да си пиеш кафето пред екрана и да изпиеш пет таблетки. Ако се промени начинът на живот, се променят десетки, дори стотици механизми – върху кръвното налягане, затлъстяването, диабета и редица други. Докато с приема на лекарства, както вече казах, ние контролиране един-два механизма и то несъвсем сигурно.

- В болница „Тракия" надградихте метода на физиологичната стимулация за лечение на сърдечната недостатъчност, какви са резултатите?

- Физиологичната стимулация в областта на лявото бедро започнахме през месец май миналата 2024 година при пациенти, нуждаещи се от пейсмейкър. След като натрупахме достатъчно опит, започнахме да я прилагаме при пациенти, които имат сърдечна недостатъчност с ляв бедрен блок, в комбинация с ресинхронизираща терапия. Те се повлияват много добре, като за това съдим по първоначални критерии – ширината на QRS комплекса (ширината на комплекса на кардиограмата). По тези показатели ефектът е отличен. Сега предстои да оценим и клиничните ползи, субективното подобряване, като първоначалните наблюдения са, че са много добри. Такива пациентивсе още са доста малко – с физиологична стимулация са 89, а 15 са с комбинацията от физиологична стимулация с ресинфронизираща терапия. Те и в света, все още, са малко.

- Достъпни ли са иновациите за пациентите в другите градове в сравнение със столицата?

- Ние, в УМБАЛ „Тракия" се стремим, когато нещо ново стартира в София, ние вече да го работим и при нас, и дори да правим неща, които там още не са правени. Целта ни е не да се борим със столицата, а да търсим нерешимите и трудно решимите проблемите в европейски и световен мащаб, да се опитваме да ги решаваме и да ги внедряваме в нашата практика, за да са в полза на пациентите. Ние се стремим да въведем физиологичната стимулация, като рутинна дейност, защото сме убедени, че това е бъдещето на кардиостимулацията.

- Какви нови методи на диагностика и лечение могат да очакват пациентите ви в университетската болница „Тракия"?

- Най-новото, което предстои, е монтиране на модерна апаратура, позволяваща още по-детайлна оценка на коронарните съдове, която се извършва с ангиография. Болница „Тракия" я закупи, тя ще ползволява вътрешносъдова образна диагностика и функционална диагностика на коронарните съдове. Такава апаратура съществува и в други градове, но новото е, че при нас тази диагностика ще бъде насложена върху коронарната ангиография, т.нар ко-регистрация. Това вече се прави за първи път в България. Точно такава методика до момента не е въвеждана в страната. Това е нещо много иновативно, даващо точна и детайлна оценка на пациентите за техните заболявания.

- Проблем ли е кадровата криза за работата ви?

- Преди година и половина имахме сериозен проблем по отношение на сестринските кадри, имахме намаление и в лекарския персонал. Сега, за щастие, сме окомплектовани с медицински сестри, ангиографски сестри, с лекари, но независимо от това, можем да приемем още медицински сестри. Готови сме да поемем пациентите, нуждаещи се от лечение на сърдечните заболявания. Има желаещи колеги да започнат работа при нас, но нямаме възможност да ги назначим за момента.

- Болница „Тракия" вече е университетска, обучавате ли студенти и специализанти?

- Вече започват програмите за студенти и специализанти. Учебната година все още е в своето начало. Предстои ни да видим, как младите хора ще се развиват. Това е смисълът на една университетска болница, да идват бъдещи лекари и специалисти, да бъдат обучени, да виждат новите неща, които правим.