Здравните системи на Изток са идентични

Инкубаторът е важен, колкото майчината прегръдка, казва д-р Ашраф Селим

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

- Д-р Селим, разкажете ни малко повече как протича един ваш ден?
- За мен неонатологията не е работа, а призвание. Всички, които сме избрали да се грижим и помагаме на най-малките, влагаме не само много усилия и знания, но и сърце. Моята работа е свързана с неонатологичната грижа. Денят ми започва сутрин в 7 часа с визитация на най-малките болни пациенти. Това са деца, родени преди термин, които имат нужда от лечение, но не са в критично състояние. Обикновено проверявам над 20 недоносени и следя дали състоянието им се подобрява, консултирам се с други специалисти, назначавам нови медикаменти. Следва помещението, в която лекуваме най-критичните деца. Повечето от тях буквално се борят за живота си и изискват непрекъснати грижи, внимание.

Малко по-късно правя визитация на здравите бебета. Следим дали всичко е наред преди да ги изпишем. Накрая минавам и през стаята, в която се отделени децата, родени преди по-малко от 2 часа. Това е най-рисковият и същевременно най-важен момент след раждането. При тези деца винаги има специалист, който да ги наблюдава.
Разбира се, често ме викат и в родилна зала, когато има спешно секцио или някакъв друг проблем с бебето при раждането. В края на всяка смяна посещавам и клиниката за родители с недоносени деца. Те вече са минали през трудния път и вече са си у дома. Системата в Кувейт е такава, че съветваме родителите дори и след като са прибрали децата си у дома, редовно да идват на консултации. Малките пациенти имат нужда от постоянни грижи и наблюдение през първите години от детството си.
В повечето случаи денят ми е доста напрегнат, защото трябва да покрия както неонатологията, така и акушерството и гинекологията. Опитвам се да дам всичко от себе си, за да могат родителите да са спокойни и нищо да не застрашава живота на малките ангелчета.

- От години работите в Кувейт, а преди това в Обединените арабски емирства, в Египет. Каква е здравната система в тези държави?

- Здравните системи са много идентични в почти целия регион. Държавните служители трябва да отделят между 3 и 5% от доходите си за здравни осигуровки, които отиват в определен застрахователен фонд. Ако се разболеят, лечението, изследванията и рехабилитацията са безплатни. Тези, които работят в частния сектор сами трябва да определят колко пари за здраве да внасят. Ако внесете минимална сума, ще може да се възползвате само от спешна помощ. В случай че отделите достатъчно пари, ще може да се възползвате от всички медицински услуги.

- А как е в Канада?

- Когато за първи път заминах да работя в Канада, помислих, че съм попаднал в рая. Начинът на живот, на работа, на отношение е съвсем различен. Здравната им система обаче е подчинена само на парите. Хората, които работят, отделят определена сума за т.нар. план медицинска грижа. Сумата е в зависимост от доходите. Колкото са по-високи, толкова по-лесно и качествено се лекувате. За жалост безработните буквално са лишени от медицинска грижа. Те могат да разчитат само на спешната помощ. Уви, ако нямаш застраховка, може и да умреш. Разбира се специалистите и техниката в Канада са на изключително високо ниво. Лекарите отделят огромно значение както на емоционалното, така и на физическото състояние на пациента.

- Преди месец организирахте конференция по неонатология. За какво беше тя?

- Бях изключително щастлив, защото една от мечтите ми се сбъдна. Събрах най-изтъкнатите педиатри и неонатолозия на Неонатологичния конгрес′ Кувейт 2017. Имаше представители от Близкия изток, САЩ, Великобритания, Австралия, Южна Африка. Изнесоха се 25 лекции, събрахме 4 работни групи. Дискутирахме най-добрите подходи към пациента, най-новите практики в неонатологията. Кувейтският принц осигури финансирането на конференцията, а десетки медии от цял свят я отразиха. Надявам се, че следващата такава среща през 2018 ще има същия успех.

- Кои са най-често срещаните проблеми с недоносените бебета?

- Малко хора знаят, че неонатологията е грижа за бебето от зачеването да 28-я ден след раждането – през бременността, по време на раждането и след това. Напоследък вътрематочните операции започнаха да стават рутина в нашата болница. От години правим такива с колегите и повечето от тях са успешни. Често става въпрос за сърдечни проблеми на плода. Подобна операция е изключително деликатна, но ние имаме достатъчно добри специалисти.
За недоносени се считат децата, родени между 24 и 35 седмица. За аборт се говори, когато жената загуби бебето преди 24-а седмица. Този период е много деликатен и е едно от най-големите предизвикателства в неонатологията. За щастие все по-често успяваме да спасим и съвсем малките, което е голям успех.

Знаете ли поговорката – „По-добре седмаче, отколкото осмаче." Неонатолозите се отнасяме много внимателно към децата родени между 36 и 37 седмица. Този макар и кратък период е важен за развитието на всички органи и системи на бебето.

За деца, родени в термин се появяват на бял свят между 36 и 41 седмица.
Много родители смятат, че само децата с екстремно ниско тегло са в риск. Трябва обаче да знаят, че и при тези, родени над 4 килограма съществува опасност от развитие на редица болести.

Хиалин мембраната болест е много често срещана при недоносените. Причината за нея е липсата на сърфактант (повърхностно-активно вещество, произведено в алвеолите на белите дробове).Той покрива алвеолите с тънък филм, допринася за тяхната еластичност да диша и предотвратява намаляването на издишването. Сърфактантът започва да произвежда в плода в 22-24 гестационна седмица. Хиалин мембраната болест е предизвикателство пред неонатолозите. Решението е детето да бъде включено веднага на апаратна вентилация и да му се подава сърфактант, който да поддържа белите дробове отворени и да подпомага дихателния процес.
Вродените дефекти за жалост също често се срещат. Има бъбречни, сърдечни, метаболитни, неврологични и ортопедични дефекти. Някои от тях се лекуват сравнително лесно, но други могат да са фатални.

Хипоксично-исхемична енцефалопатия се среща на 6 към 1000 деца и е истински кошмар за родителите. При нея се получава увреждане на мозъчните клетки поради ниско съдържание на кислород и бедно снабдяване с кръв. Говорим за този проблем, когато преди, по време или сред раждането до мозъка на детето не е достигал кислород около 3 минути. Разделяме това състояние на три вида:

Тежка мозъчна исхемия, която в 25-50% от случаите завършва със смъртта на пациента още в първите дни от живота, или по-късно от пневмония и други инфекции. Сред оцелелите, 80% имат сериозни дългосрочни последици (деменция, церебрална парализа, аутизъм), 10% страдат от леки усложнени.

Церебрална исхемия е средно по тежест състояние и при него 30-50% от оцелелите се сблъскват с дългосрочни последици.

Най-леките случаи почти винаги завършва щастливо, без значителни последствия за детето

Неонаталната жълтеница се дължи на повишение на нивата на билирубин (жълт пигмнент) в кръвта и тъканите, при които кожата и бялото на очите пожълтяват. Билирубинът се образува при разрушаване на червените кръвни клетки. Пожълтяването често започва от лицето и очите и „тръгва надолу" към гърдите, коремчето, краката и стъпалата.

През периода на кърмене могат да възникнат два вида жълтеница. Първият се появява през първата седмица от живота, най-вече при кърмачета, които не се хранят добре или ако майчиното мляко тръгва бавно. Вторият вид възниква при здрави кърмачета след първата седмица и достига своя пик през втората, а понякога и третата. Има случаи, при които жълтеницата продължава повече от месец.

Най-честата причина за развитие на неонатални гърчове е високата температура. Тогава се появяват т.нар. фебрилни гърчове. Между 3-5% от децата в кърмаческа възраст могат да получат такъв гърч. Фебрилните гърчове се срещат най-често между 6 месеца и 2 години по време на остри инфекциозни заболявания, протичащи с висока температура.
В някои случаи обаче гърчовете са и симптом в за значително по тежест увреждане на централната нервна система.

- Какви са най-честите последици?
- За щастие през последните няколко години лекарите успешно се справяме с тези състояния. Спасяваме недоносените, предпазваме ги от тежки увреждания или смърт. Горд съм да кажа, че в световен мащаб детската смъртност и степен на инвалидизация намалява. Борим се за всеки детски живот.

За жалост все още много от тези състояния оставят отпечатък върху детето. Всяко недоносено дете задължително се преглежда от очен специалист, както и невролог. Проблемите със зрението, изоставане в развитието са едни от най-честите трудности, с които да се борим.

- Разкажете ни за най-малкото бебе, на което помогнахте?
- В практиката си съм виждал какви ли не случаи. Един обаче никога няма да забравя. Бях съвсем млад лекар и работех в голяма болница в Кайро (Египет). Роди се бебче в 26-а седмица и тежеше едва 500 грама. Месеци наред се грижех за него. В крайна сметка то се оправи и родителите му го взеха у дома. Днес вече е голям, а на рождения му ден семейството всяка година ми изпраща картичка с благодарност. Този случай беше много знаменателен за мен, защото видях как добрата работа, усилията, а може би и малко късмет ми помогнаха да спася един човешки живот.
Споменът за това дете ми дава сили всеки ден да продължавам да се боря, независимо от прогнозите. Когато запазиш една шепа живот и след това гледаш как расте и се превръща в зрял човек, осъзнаваш колко велика е медицината.

- Какво мислите за практиката майките да държат на гърдите си недоносените, за да им помогнат по-бързо да се възстановят?
Най-новите практики в неонатологията включват активното участие на родителите в лечението. Изграждането на здрава връзка между майката и бебето е от голямо значение за успеха на процеса. Според проучванията този контакт е важен и подпомага бързото оздравяване на детето. Вече съществува дори протокол за т.нар "позиция кенгуру", при която майката буквално обгръща с тялото си недоносеното. В нашата болница разрешаваме на майките да държат децата на гърдите си, колкото може по-дълго. Колкото инкубаторът е важен, толкова и майчината прегръдка. Разбира се, докато детето е в ръцете на родителите, ние непрекъснато наблюдаваме жизнените му показатели.

- Какво казвате на родителите на преждевременно родените бебета?

- Винаги разговарям с родителите преди раждане. Обсъждаме до най-малка подробност всички детайли от лечението. Държа семейството на недоносеното да е напълно убедено, че правя всичко възможно, за да спася тяхното дете. Искам съгласието им за всяко действие. Ако родителите са притеснени, ако майката плаче, това няма да подобри състоянието на малчугана, дори напротив – може да го влоши. Емоционалната подкрепа е също толкова важна, колкото и физическата.

- На къде върви неонатологията? Какви са най-новите методи на лечение?

- Две са направленията, по които работим сега. До момента в почти всички болници по света се използваше традиционният механичен метод за апаратна вентилация с периодично надуване на белите дробове. Този метод обаче има някои недостатъци. При самостоятелното дишане здравият човек никога не вдишва един и същия обем въздух, той постоянно се променя. В допълнение, здравият човек периодично въздиша с увеличен обем и продължителност. При механичния метод за апаратна вентилация това го няма. Ето защо вече се опитваме да го заменим с т.нар. високочестотна вентилация, която има много по-положителен и щадящ ефект.

На второ място това е сърфактант терапия. До момента сърфактанта се приемаше чрез тръба в устата на бебето. Най-новите методи включват буквално впръскване на веществото в устата на детето – подобно на спрея за астма. При този метод почти няма нежелани последствия.