Специализантите по психиатрия, държавна поръчка, да са с договор за работа в болницата, където са обучавани, казва д-р Христо Василев
Силвия Николова silnikol@gmail.com
МЗ завишава изискванията за кадрова обезпеченост в психиатричните отделения в страната. Това става ясно от проекта за нов стандарт по Психиатрия, който бе публикуван за обществено обсъждане. Изпълними ли са те и какво може да се направи, за да бъдат обезпечени държавните психиатрични болници с кадри. Това попитахме д-р Христо Василев. Той e директор на Държавната психиатрична болница в Карлуково.
Много трудно ще е да изпълним изискването за персонал - не по-малко от две медицински сестри и двама санитари на смяна, като се знае колко остър е дефицитът за кадри в държавните психиатрични болници. Заложени са и изисквания за повече лекари - поне трима в отделенията втори и трето ниво. Откъде ще ги вземем, нямам представа. Вероятно ще се наложи да ги внасяме отвън.
В страната сме около 400 психиатри.
Повечето са във възрастта, в която се смята, че всяка година, всеки месец, всеки ден ни е подарен. Ние, помежду си обсъждаме какво може да се направи, откъде ще дойдат хора. Отговор така и не можем да намерим. Напълно резонно е специализантите по психиатрия, държавна поръчка, да сключват договор за работа определени години след придобиване на специалност в лечебното заведение, в което са специализирали. Така беше преди години. Тогава работехме не по три, а по пет години.
Редно е, след като на даден човек
болницата е дала знания, умения, научила го е на редица неща, и той да върне жеста с работа в нея за някакъв срок. С колегите не сме обсъждали дали да са две, три или пет години, но все пак, такава мярка би подобрила кадровия проблем. Така ще привлечем кадри, които дори могат и да по-дълъг период да останат да работят особено, ако са от дадения район. Има още един проблем – държавните психиатрични болници не са бази за специализация.
За да имаме млади хора, които да
специализират при нас, ние трябва да се акредитираме. Ако обаче нямаме достатъчно кадрово обезпечаване, а при нас е така, няма да получим акредитация. Така попадаме в омагьосан кръг в параграф 22. В проекта на стандарта има заложени и изисквания за оборудване, например оборудване на мека стая за изолация, тапицирани врати, стационални уредби – стационални и мобилни и т.н. Всичко това е добре, но разходите едва ли ще са до 5000 лева, както смятам в Министерството на здравеопазването.
При покачването на цените, инфлацията
човек за тези пари не може една стая вкъщи да ремонтира, какво остава за лечебно заведение. Премахват се изискванията за минимален обем дейност на клиника или отделение. Към момента те са между 100 и 120 пациенти на всеки десет легла на година в зависимост от нивото на компетентност. Ние, държавните болници, покриваме това изискване. Въпреки липсата на достатъчно кадри допълнителните изисквания за оборудване, стандартът е, макар и малка, все пак е крачка напред.
Те ще могат да преглеждат пациентските досиета, с цел контрол на законосъобразността на ТЕЛК-решения, предвиждат предложени промени в Закона за здравето
Данните на здравната каса са за осемте месеца на годината и повдигат два важни въпроса - какво е здравето на нацията ни и ще имаме ли в бъдеще регионално здравеопазване
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм