Изкуството ме откъсва от работата

При преговорите за нов рамков договор би трябвало да се повиши цената на реконструктивната операция на уретрата, казва акад. Чавдар Славов

- Акад. Славов, изложбата, която открихте в Благоевград е озаглавена "Графиката вчера и днес", какво влагате в този надслов?

- В изложбата са събрани творби на автори от втората половина на 20-ти век до настоящето. Затова тя се казва от вчера до днес. В нея присъстват графики на творци като Румен Скорчев, Пенчо Балкански, Петър Чуклев, Евтим Томов и доста други имена, както и съвременни автори като Станислав Божанков, Веселин Дамянов - Вес от Сливен, Владо Чукич, който е много интересен автор, Иван Милушев, който е от Благоевград и куратор на изложбата, както и Иван Нинов, дойде лично и взе участие в откриването на изложбата и доста други. В нея има картини на рядко показвани автори като Захари Каменов, Адам Митрани, Атанас Нейков, Алекси Начев и др. Общо 64 графични творци са част от тази изложба.

- Как творците виждат нашата реалност вчера и как днес, има ли разлика?

- Да, разбира се. По-старите автори са по-реалистични, докато по-съвременните са с по-модерен поглед, техните произведения са по-авангардни. Разликата си личи, дори, ако при графиките са ползвали една и съща техника, без значение каква е била тя - дали литография, офорт, суха игла, линогравюри и т.н.

- Когато вие гледате картините, как усещате тази разлика между миналото и настоящето - какво се промени в света ни?

- Трудно е да се направи някакво обобщение. Графиката е изкуство, което притежава изключителна чистота. Творецът отпечатва графиката, след което чупи плочата или камъкът. И няма как да се прави наново или да коригира нещо в нея, както може това се прави в живописта, където художникът може да променя цветове и да рисува една картина дори цял живот. При графиката това е невъзможно и в този смисъл тя по-вярно отразява миналото.

- Много често сред лекарите има хора, които са естети, като вас или самите те са творци - пишат, рисуват, снимат, с какво си обяснявате тази потребност в лекаря към изкуството?

- Човек, който е завършил Медицина, обикновено е много голям ерудит, той често е енциклопедична личност, която има различни интереси и хобита извън професията си. За мен, например, изкуството е едно откъсване от умората и отрицателната енергия, натрупана по време на работата и контактите с много болни хора.

- Как намирате картините, къде ги търсите?

- Аз ги намирам и те ме търсят. Много от авторите им са мои приятели, повечето от графиките са ми подарени от тях. Някои съм взимал направо от галерии, а други - купувал. Но аз не съм колекционер в типичния смисъл на думата, защото не участвам в търгове и не продавам картини. Понякога съм разменял графики с приятели, за да попълним колекциите си, но не съм ги търгувал, което не ме прави самоцелен колекционер.

- Колко картини имате вече?

- Трудно ми е да кажа, но имам произведения от над 350 автори, което е една добра представителност за българската графика.

- Започнахте работа в голяма частна болница, има ли разлика между държавното и частното здравеопазване?

- Разбира се. Едната разликата например е в заплащането, другата е в организацията. В частната болница всичко е много добре планирано, там няма ден, в който операционната да остане празна или да липсва някакъв консуматив или апаратура.

- Задълбочаващата се кадрова криза има ли решение и какво е то?

- Това е въпрос, който трябва да решат политиците. Аз смятам, че здравната реформа в страната ни не е приключила. Правителството на Орешарски през 2014 г. остави една Национална здравна стратегия, която обаче не е негова, а е изготвена от много хора и бе приета с мнозинство от Народното събрание. Тя и до ден днешен не е реализирана, а в нея се предвиждаше остарелите КП, които не се използват никъде по света, да се заменят с ДСГ, да се въведат допълнителни здравни фондове, а не да стои само една НЗОК. И досега обаче това не се случи.

- Предстоят преговорите за нов рамков договор, от какви промени има нужда в сферата на Урологията?

- Има промени, които трябва да се направят и които засягат моя тесен ресор - реконструктивната хирургия. Ние правим реконструктивна операция на уретрата на цена, която е 20 пъти по-ниска, отколкото в Европа. Тук касата дава 2500 лв. за уретропластика с ламбо от устна кухина, а в ЕС тя струва 25 хил. евро. Би трябвало тук цената й да се повиши поне на 5 хил. лв., защото при нея се ползват повече консумативи, освен това се прави от много малко екипи в страната. Но в крайна сметка всичко зависи от бюджета, който има единствената ни здравна каса, ако имахме допълнителни фондове, това нямаше да е така.