Парите са повече, но няма реформи

- Д-р Тодорова, как оценявате бюджета на НЗОК за 2018 г.?

- Като цифри мисля, че звучи добре. Аз поне не си спомням да е имало такъв ръст 400 млн. лв. в бюджета на касата спрямо предходната година. Винаги се е спорело за 100-200 млн. лева. При 400 млн. лв. увеличение смятам, че това е една значителна крачка. Но толкова по отношение на цифрите. Това, което ме впечатали е, че числата не са мотивирани. Всъщност, за какво ги даваме тези пари? Да, виждам разпределението – 7 млн. в първичната, 11 млн. в специализираната и т. н., но каква е идеята? В официалните мотиви е записано, че ще се обезпечи болничната помощ или ще се обезпечи първичната помощ. Няма нищо за промени в нормативната база и в логиката на нещата, където, според мен, е същността на проблема.

- Тези 400 млн. ще променят ли ситуацията в здравеопазването?

- Според мен – не. И съм почти категорична в това. При тази постановка, при положение, че няма да се променят дейности, нищо няма да се получи. В бюджета е записано, че през 2018 г. ще се покриват същите дейности, както през 2017 г. Тогава аз не виждам какво ще договаря Лекарският съюз. Нещата са предпоставени. Ще говорят за обеми, но ако се извади статистиката, там няма какво да се договаря.

Това, което ме впечатали е, че числата не са мотивирани. Всъщност, за какво ги даваме тези пари? Няма нищо за промени в нормативната база и в логиката на нещата, където, според мен, е същността на проблема.

За качване на цени какво ще се договаря, та ние нямаме направен един анализ! Аз поне не видях в бюджета на касата да се излезе с анализ, който да каже каква е фактическата обстановка. Просто едни цифри и съм абсолютно убедена, че те ще бъдат погълнати през 2018 г. и догодина пак ще говорим как не стигат парите, как плащания за аптеките ще бъдат прехвърлени в следващата година, как имаме надлимитна дейност, която не е изплатена, как не стигат лекарствата за онкоболните и т.н.

- Трябва ли да се направи вътрешно преразпределение на средствата?

- Определено. Когато не ни стигат парите, когато болничната помощ прави преразход и никой до момента не е казал какви са причините за него, от къде изтичат парите, значи трябва да има преразпределение. За мен е най-лесно и най-важно една част от дейностите в болничната помощ да бъдат извадени в извънболничната. Лекарите ще бъдат по-доволни, защото всеки, който извършва някаква дейност там знае, че ще получи определен процент от това, което е изработил. Докато в болницата нещата отиват в общия кюп и лекарят получава само нещо малко от своята дейност. Това от една страна и от друга - защо масово хората трябва да бъдат вкарвани в болницата, за да си направят 3-4 изследвания. Богата Европа не си позволява подобно нещо.

- Да, но прави впечатление, че въпреки изваждането на дейности в извънболничната помощ, хоспитализациите не намаляват?

- Кои дейности са извадени? Пакетът за извънболнична помощ не е променян. Извадиха се едни амбулаторни дейности, но те се извършват в болницата. И защо никой не отчете колко е заплатила касата по тези дейности, защото съм убедена, че болницата предпочита да вкара пациента по скъпата пътека, а не да минават през амбулаторните дейности. Просто трябва да се направи една изключително задълбочена ревизия на дейностите и това, което се извършва в извънболничната помощ, няма място в болницата. В болничната помощ, при ясно разписани протоколи, трябва да влизат наистина хора, което се нуждаят от хоспитализация.

- За лекарства отново са определени доста пари, въпреки че се твърди, че там са най-големите течове. Как могат да се затворят пробойните?

- На този етап, при тези правила, пробойните не могат да бъдат затворени и аз веднага ще ви кажа защо. Първо, анализът показва, че се работи изключително с иновативни препарати. Второ, тепърва ще се увеличава броят на болните, които ще искат лечение, тепърва ще се увеличава разходът за биологични продукти, както в дерматологията, така и в ревматологията. Да кажем, че в ревматологията вече има насищане с пациенти, в дерматологията при псориазиса тепърва ще се качва разходът. Ще се качва и в онкологията, защото влизат нови препарати и това е нормално. Ще се качва за редките болести. Така че аз не виждам как там могат да бъдат спрени нещата, а и те не трябва да бъдат спирани. От друга страна по никакъв начин не се стимулира там, където е възможно, касата да заплаща генеричните препарати. Прочетох едно интервю на проф. Плочев, в което той казва, че ще вкара актюери в НЗОК. Не знам дали точно актюери е думата, но трябва да има аналитици, които веднъж завинаги да кажат на обществото – вижте, с тези пари ние можем да покрием това. Ако искаме модерна медицина, ако искаме да сме на европейско ниво, трябва да направим нещо допълнително. Това трябва да го решава не касата, не министърът сам.

Това трябва да го реши държавата, цялото общество.

- Какво е мнението ви за въвеждане на „нулева година" както за плащане на нови медикаменти, така и за финансиране на нови дейности в болниците?

400 млн. лв. са много пари, но на фона на този разграден двор, те са едно нищо.

- За мен това е паническо решение. Нека да предположим, че през 2018 г. няма да влизат новите молекули. Какво ще се случи през 2019 г.? Пак ли ще налагаме мораториум? Кога тези нови, а те вече ще бъдат стари молекули, ще влязат за заплащане от здравната каса? При мораториума за дейности - не мисля, че ще има особени отклонения от бюджета на болничната помощ от новите дейности. Смятам, че големият проблем са медикаментите. Защо никой не говори за нелегалния реекспорт на лекарства? На каква стойност варира той и какво прави държавата, за да го спре?

Наскоро гледах един репортаж за медикамент, който е внесен от Турция и преопакован. Това работа на касата ли е? Къде е контролната агенция – регулаторният орган в страната? С какви контролни функции разполага, какви правомощия са й дадени? Виждате колко много неща трябва да бъдат изчистени, за да можем да кажем едни 400 млн. допълнително ще стигнат ли или не. Пак казвам, че 400 млн. лв. са много пари, но на фона на този разграден двор, те са едно нищо.

- Все пак новият бюджет няма ли да осигури по-добро здравеопазване за пациентите?

- Доброто здравеопазване не се крие само в парите. Да, парите са важни, защото апаратурата идва отвън, медикаментите са чужди и т. н., но при тези правила на играта, този бюджет няма да бъде достатъчен. Трябва цялата нормативна база да бъде преразгледана и всички изкривявания едно по едно да бъдат изчиствани. И най-вече да се вземе решение с тези средства, с тези приходи в държавата, при тази икономика, която имаме, можем ли да си позволим да ползваме предимно скъпи оригинални лекарства, когато те имат много по-евтини генерици.

Защото в бюджета има малко повече пари като числа. Ако тръгнем да разплащаме с тези пари, смятам, че те не са достатъчни. Първо, защо никой от касата не излезе и не каза точно какъв е дефицитът в бюджета за тази година, колко реално дължим на чуждите болници? Аз чувам най-различни цифри. Веднъж е 230 млн., друг път път е 340 млн., каква е реалната цифра? Освен това каква стойност от средствата за аптеките ще се прехвърлят за следващата година? Колко е надлимитната дейност? Докато не изкараме тези данни, няма да можем да си направим сметка дали парите са много или малко. За мен те са малко, въпреки, че 400 млн. лв. са огромна сума. И друго важно нещо – резервът е намален на 3%, което на практика означава, че касата няма резерв. Само 114 млн. лв. е изключително ниска сума. Няма застрахователна компания, която да работи без гаранционен фонд зад гърба си. Какво я пази касата – 100-те млн. на фона на 3.8 млн. бюджет? Това е смешно. Спомням си през 2014 г., когато ходих да правя две актуализации. В началото на годината се дадоха малко пари, резервът се преразпредели в дейностите, така че на практика касата беше останала без резерв и накрая отиваме в парламента да искаме пари, защото нещата иначе са страшни. Знаете, че тогава се направи актуализация с около 350 млн. лв. Нека да припомня, защото ние много бързо забравяме – тогава идеята беше, като се покрие недостигът с тези 350 млн., в следващата 2015 г. касата да започне в едно стабилно състояние. Тя дължеше само някакви пари за чуждите болници, но по отношение на бюджета вътре в лечебните заведения, касата беше разплатила абсолютно всичко. И какво се случи от 2015 до 2017 г.? Тогава сме дали 350 млн. след първоначалното покачване в бюджета от 200 млн., което означава, че сме дали 550 млн. лв., а сега даваме още 400 млн. лв. отгоре. И какъв е резултатът? Ще видим догодина по това време!

- Тогава трябва ли да се увеличи здравната вноска, за да има повече средства?

- Здравната вноска на този етап не бива да се увеличава, защото отново ще бъде натоварена една много малка част от обществото, която ще носи на гърба си всички останали, които или не плащат осигуровки, или получават прекалено ниски заплати, а потребяват наравно с останалите здравните услуги. Но пак казвам – за да има отговор този въпрос, трябва да се направи анализ, за да се види с тези пари какво може да се плати. И не мога да разбера защо толкова упорито бягаме от генериците. Една богата Австрия, един богат Израел, работят с генерични продукти.

Не говори добре тази честа смяна на министри, на шефове на касата. Изключително чувствителна сфера е здравеопазването и тези рокади водят не толкова до сътресения, колкото до плъзгане на системата по една плоскост, която не е в полза нито на лекарите, нито на пациентите.

Значи богатите страни могат да лекуват своите пациенти с генерици, България не може. Какво ми прави впечатление от моята практика? Половината пациенти идват с направление, другата половина или си плащат, или са осигурени във фондове, като вторите са обикновено една по-специална категория хора от фирми, които са платежоспособни.
- Очаквате ли оставката на проф. Петров да доведе до сътресения в сектора?

- Не мога да коментирам оставката на проф. Петров. Изключително съм изненадана от това, което се случи. Смятам, че сътресения едва ли ще има, но не говори добре за системата. Не говори добре на нас, като хора, представители на здравеопазването, тази честа смяна на министри, на шефове на касата. Изключително чувствителна сфера е здравеопазването и тези рокади водят не толкова до сътресения, колкото до плъзгане на системата по една плоскост, която не е в полза нито на лекарите, нито на пациентите.

- Кой, според вас, ще е следващият здравен министър?

- Нямам информация и дори не се интересувам. Който и да е министър, ако няма добър екип, ако няма визия за промените, ако няма политическа подкрепа, няма никакво значение кой ще е той.

- Какво трябва да направи новият министър в спешен порядък?

- В спешен порядък трябва да оправи спешната помощ. Без нея ние не можем да имаме връзка между извънболничната и болничната помощ. И второ, да се започне преразглеждане на нормативната база. Изключително спешно е това. Как разпределяме 400 млн., когато в момента наредбата с основния пакет е паднала в съда? Какво заплащаме? Извинявайте, но на мен това ми звучи като бюджетно здравеопазване. Мисля, че вече не говорим за осигурителна система. Даваме ви едни пари, вие ги употребявате, накрая на годината те не стигат и трябва да се намерят други, за да покрият недостига. Или пък не го покриват и го прехвърлят за следващата година. Между другото, това се получи с чуждите болници. Натрупаха се едни пари, които аз не виждам как касата ще може да ги извади и да се разплати веднъж за винаги. Там постоянно ще виси един дефицит. За мен най-важното е някой да се наеме и да започне да разглежда наредбата за основния пакет. Да каже какво трябва да остане вътре и къде му е мястото – в болничната, в извънболничната помощ. Там е разковничето.