Завръщат се забравени болести при децата

При напрежение по-малките ученици реагират с коремна болка, тя е тревожен симптом за лекари и родители, казва д-р Наталия Габровска

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Родителите на всички ученици трябва да осигурят спокойна и безопасна семейна среда за своите деца, здравословно хранене, регулация на използването на електронни устройства, добра двигателна активност. Колкото до родителите на най-малките ученици, първокласниците, трябва да са завели детето си на очен преглед преди старта на учебната година, за да са сигурни, че няма рефракционна аномалия, да са създали добър режим на бодърстване и сън (децата в тази възраст имат нужда от 9-10 часа сън в денонощие), добри хигиенни навици, да ограничат екранното време до 1 час/дневно.

- Какви ваксини, които не са залегнали в задължителния календар, бихте препоръчали на родителите?

- Първо, апелирам за поставянето на всички ваксини, включени в задължителния имунизационен календар на България. Антиваксиналните вълни, които се разгръщат в последно време, са откровено казано опасни. Не трябва да мислим само за нашето дете например, а и за всички други, особено хронично болни и по-уязвими деца. Съществува понятие „колективен имунитет", трябва да сме по-отговорни като общество, за да не се допуска появата на ваксиналнопредотвратими заболявания, епидемични взривове. Добре е да знаем и помним, че ваксините са създадени единствено и само за благото на човечеството, те са една от причините за значителното понижаване на детската смъртност сега в сравнение с годините преди тяхното откриване и прилагане.

По отношение на препоръчителните ваксини, препоръчвам поставянето на ваксина срещу ротавирусна инфекция – прилага се в кърмаческа възраст и нейната цел е да се предотврати ротавирусния гастроентерит, който може да протече с профузна диария, повръщане и риск от тежка дехидратация.

Препоръчвам също поставяне на ваксина срещу варицела, при непреболедували деца – варицелата е сериозно заболяване, което може да протече тежко и да доведе до сериозни усложнения, имунитетът на дете след боледуване от варицела е силно подтиснат за дълъг период – около 6 месеца. Препоръчвам също поставянето на ваксина срещу човешкия папиломавирус както при момичета, така и при момчета преди сексуално активния им период. Добре е да се поставя ежегодно и противогрипна ваксина още през месец октомври при възможност, особено при деца с хронични заболявания и такива, посещаващи детски колективи.

- Нееднозначно е отношението към ваксината срещу HPV. Лично Вие препоръчвате ли я още повече, че от тази година тя е достъпна не само за момичетата, но и за момчетата? Има ли някаква опасност, от какво ще предпази децата ни?

- Като педиатър, а и като родител, силно препоръчвам поставянето на ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV), както на момичета, така и на момчета (участват в трансмисията на вируса). Тя се осигурява от държавата до определена възраст, България се намира на едно от челните места по заболеваемост от рак на маточната шийка. Ваксината предпазва и от други злокачествени заболявания – карцином на ларинкса, на външните полови органи и други.

- Не са малко учениците, особено по-малките, които със започване на училище започват и да се оплакват от болки в корема, общи неразположения. Как да различим истинските от симулациите и възможно ли е притеснението да се отрази с някакви симптоми на децата?

- Коремната болка е тревожен симптом за всеки родител и детски лекар. Често при напрежение или притеснение по-чувствителните деца реагират с коремна болка и изключването или потвърждаването на органично заболяване е необходимо да се направи при общопрактикуващия лекар, педиатър, а и не рядко в детския хирургичен кабинет.

- Има ли универсална рецепта, как детето да не се разболява често и пропуснат ли е моментът за закаляване през есента?

- За съжаление, не съществува универсална рецепта. Необходимо е да отглеждаме децата си, осигурявайки рационално хранене, богато на естествени витамини, микро- и макроелементи, да имат добра двигателна култура и да не водят заседнал начин на живот (използването на телефони и компютърни игри са пречка в това отношение), активно да спортуват поне 3 пъти седмично спорт, който харесват при липса на медицински контраиндикации. Децата трябва да избягват близък контакт с възрастни или съученици, които имат видими признаци на остра респираторна инфекция – хрема, кихане, кашлица, обща отпадналост и неразположение.

- Какво бихте препоръчали за подсилване на имунната система през есента преди още грипът да е настъпил?

- Освен инфекцията с грипен вирус, която наблюдаваме основно през късната есен и зимата, от началото на месец октомври се подновява активната циркулация и на други респираторни вируси. Привърженик съм на естествените имуностимулатори – ежедневната консумация на сезонни плодове и зеленчуци, добрата двигателна активност, достатъчния сън.

- Освен педиатър, Вие сте и пулмолог. Какви са най-честите опасности за белите дробове и дихателната система на учениците особено в така силно замърсената градска среда? Как здравето им може да бъде опазено?

- Основните замърсители в градска среда (фини прахови частици, азотен диоксид, озон, серен диоксид, прах и различни алергени) могат да имат сериозно и дългосрочно въздействие върху бронхо-белодробното здраве при децата. Повишават риска от развитие на астма и алергии, бронхити и чести други респираторни инфекции, някои проучвания показват връзка между ранното излагане на замърсен въздух и по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. В София, за съжаление, по данни от последните години, нивото на фини прахови частици редовно надвишава допустимите норми. Профилактиката на здрава дихателна система при децата се постига като не се допуска излагането им на пасивно тютюнопушене, използването на замърсяващи източници на отопление, избягването на активни игри на открито в пиковите часове на автомобилен трафик или при наличие на мъгла, поставянето на въздушни пречистватели в дома, засаждането на растения, които подобряват въздуха в жилищната среда.

- Само след няколко месеца и ще дойде сезонът отново на детските шарки. Как могат да бъдат опазени децата и доколко практично, а и медицински издържана е екзотичната практика деца да бъдат събирани с болни, за да преминат по-ран през болестта и придобият имунитет?

- Обичайно т.н. детски шарки са характерни, а и децата преболедуват от тях в ранна детска или в предучилищна възраст. Като пулмолог съм лекувала деца на възраст около три години с много тежка първична варицелна пневмония, протичането на това заболяване е тежко, а изходът – не винаги благоприятен. Т.н. chickenpox party или събирането на деца с остро болно от варицела дете не е екзотика, а често срещана практика. Не подкрепям подобни инициативи, най-вече поради невъзможността да се предвиди как ще протече тази инфекция – спектърът е широк – от леко протичане, до тежко с развитието на вирусни или вторични бактериални пневмонии, енцефалит, необходимост от болнично лечение. Заразеното дете от своя страна може допълнително да зарази други хора от уязвими групи - кърмачета, бременни жени, онкоболни и др. Това е неетично поведение и умишленото заразяване на дете с вирусна инфекция не е в интерес на здравето му и противоречи на добрите медицински практики. Съществува по-безопасна и отговорна алтернатива – ваксинацията срещу варицела, която е с около 90% ефективност.

- Факт е, че децата все повече се задържат пред електронните устройства. Какви са проблемите, до които те могат да доведат и как можем да ги опазим от тях?

- Проблемите, за съжаление, са много, част от тях не се проявяват веднага, а се натрупват във времето. Децата имат нарушена концентрация и внимание, при малките – до 3 годишна възраст се наблюдава забавено речево развитие. Свръхстимулацията и получаването на незабавна награда от игри например или видеоклипове, създава зависимост и недобро справяне с фрустрация, засилва се усещането за тревожност и агресия при отнемането на устройството, отчита се все по-изразена социална изолация и трудности в комуникацията. Наблюдават се все повече проблеми със зрението, главоболие, изгърбване, нарушения в съня, затлъстяване и обездвижване. Световната здравна организация препоръчва децата до 2 годишна възраст да имат нулево екранно време, от 2 до 5 г. – максимално 1 час дневно и то с качествено съдържание, всички останали – до 2 часа екранно време ( общо от телефон, таблет, компютър и телевизор) без това да е в ущърб на сън, игра и социални дейности.

Като родители, лекари, учители и общество като цяло е необходимо да въведем ясни правила за използване на електронните устройства.

- Връщат ли се забравени болести у нас и по света и ако – да, защо?

- Да, някои „забравени" болести при децата се завръщат както в България, така и по света и това е една обезпокоителна тенденция, свързана най-вече със спада на ваксиналното покритие, дезинформацията и миграцията на хора. Има циклични взривове на морбили, случаи на коклюш, единични – на дифтерия и полиомиелит извън България, множествени – на туберкулоза, като всъщност последното заболяване никога не е било „забравено".

- Децата ни сега по-болни ли са от нас някога?

- Със сигурност са по-алергични, по-тревожни, по-пълни и по-обездвижени. През цялото ми училищно образование самата аз, както и почти всички мои съученици спортувахме – кой професионално, кой за здраве, социални контакти и т.н. Сега статистиката в един училищен клас е съвсем различна, спортуващите деца са единици.

По отношение на тежки и смъртоносни заболявания, днес децата са по-защитени благодарение на съвременната медицина.

- Какво трябва да се направи, за да растат те здрави?

- Здравословно хранене, добра двигателна активност, добри хигиенни навици, добър сън и ритъм на деня, ограничаване на електронните устройства, ваксиниране, достъп до лекар. От философска гледна точка – световен мир, липса на глад и епидемии.

- Факт е, че в България профилактиката, като цяло, се пренебрегва. Имате ли обяснение, защо?

- В едни минали години, когато медицината дори не беше толкова развита, колкото сега, в България съществуваха доста добре работещи програми за профилактика – детска, майчина, на социално значими заболявания и други. Това е въпрос на държавна политика, желание и воля.

- На какво ниво, според вас, е детското здравеопазване у нас?

- На доста прилично, българското дете има бърз и сигурен достъп до експерти в отделните педиатрични субспециалности, които работят по съвремени протоколи за диагностика и лечение. Съществуват обаче сериозни структурни и системни проблеми – недостиг на педиатри, особено в доболничната помощ, което след няколко години ще бъде сериозен проблем, неравномерно разпределение на профилни специалисти в страната, липсата на национална детска болница. По природа съм оптимист и вярвам в разрешаването на изброените проблеми не само с добри намерения, а с всеобщи целенасочени действия.