Първият учебен ден през погледа на психолога

Как да преодолеем негативните емоции и да изградим положителна връзка с училището съветва Денис Никифоров

Позитивната психология е науката за силните страни на характера, добродетелите и благополучието. Това направление от когнитивната наука ни дава полезни инструменти, за да превърнем този ден не просто в преодоляване на поредното предизвикателство, а в празник и вдъхновение.

Защо Първият учебен ден е толкова важен?

Началото има силата да определя тон. Подобно на първите страници от книга, първият учебен ден задава нагласата за цялата година. Ако подходът е свързан със страхове и напрежение, в такава ситуация детето може да свърже училището с натиск и изисквания. Ако този ден е изпълнен с радост и подкрепа, тогава училището се превръща в поле за откривателства и личен растеж. От изключителна важност за малки и големи е не просто да бъдем свидетели на 15 септември, а активни създатели на един пълноценен, креативен и творчески ден, изпълнен с топли думи и подкрепа. Позитивната психология ни напомня, че силата е в нагласата. Затова е важно да отбележим, че ако детето научи да вижда доброто, да вярва в способностите си и да се опира на силните си страни, училището се превръща не само в място за знания, а и в пространство за радост и личен растеж.

Насоки от позитивната психология към родители

- Фокусирайте се върху уменията, знанията и талантите на детето. По този начин то ще бъде по уверено.- Нека се опитаме да не прехвърляме нашите нагласи и да поставяме етикети като например моето дете е "срамежливо" или "трудно".
- Нормализирайте притеснението. Разказвайте на детето за вашият първи учебен ден.- Учете децата на самостоятелност и ги хвалете с конкретика вместо само с „Браво!", може да кажете: „Хареса ми как си подреди раницата сам". Така детето осъзнава кое поведение е ценно и развива вътрешна мотивация.
- Дайте време за адаптация на детето, питайте го как се чувства, има ли нещо, което го тревожи.

Техники за подкрепа на децата:

1. Вижънборд: Може детето да направи колаж на своите силни страни, каквому е отношението към различните убебви предмети, хобита, интереси иизвън класни дейности.
2. Дневник на благодарността (за по-големите ученици): Водете малък тефтер, в който всяка вечер детето записва по едно нещо, за което е благодарно. Това увеличава устойчивостта и оптимизма.
3. Силата на думите: Всяка сутрин заедно повтаряйте кратки думи свързани с мотивация, увереност и оптимистична насоченост като например: „Аз съм смел", „Аз мога да се справя", „Имам приятели". Позитивните самоинструкции изграждат вътрешна стабилност.

Всеки един от нас е бил дете, след това ученик и възрастен. Порастването е част от всеки един от нас, затова е важно да общуваме с децата чрез истината, да не се задоволяваме на отговори на въпроса как им е минал денят с добре. Друг важен акцент е и двамата родители да бъдат насочени към детето, защото бащата е този, който учи едно дете на правила, дисциплина, авторитетност, а пък майката е тази, която му дава повече за неговите емоции и чувства. Позитивната психология ни учи да приемаме без напрежение, страх и тревожност. Ако може Първият учебен ден да бъде събран в една формула, то тя би била Комуникация, Истина, Доверие и Наблюдение.

Практика за вече пораснали ученици:

• Нека затворим очи и да се съсредоточим върху дъха си. Да усетим силата на настоящиямомент и да си припомним нашата вътрешна стабилност и ресурси. Когато почувстваме кои сте днес, нека от тази зрялост и опит да се обърнем към ученика, който някога сме били. Да го погледнем в очите, да усетим неговите емоции и да му дадем подкрепа и любов. Това е срещата с нашия вътрешен ученик.
• Представете си как възрастният и ученикът сядат на една пейка и започват диалог. Накрая нека прегърнем тази по-млада версия на себе си и я обгърнем с опита и силата, които имаме днес.Когато отворим очи, с недоминантната си ръка можем да нарисуваме тази среща между възрастния и вътрешния ученик. Нека в рисунката изразим връзката между тях, качествата и ресурсите, които споделят, и да се опитаме да ги пренесем в ежедневието си и в отношенията си с нашите деца.