Властта не иска промени в парите за здраве

„В българската здравна система се харчат много пари, тя е пропита от корпоративни интереси, краде се много. Докато това не се промени, този дебат ще е все по-безсмислен и вулгарен“, заяви финансовият министър Владислав Горанов в края на острите диалози. Очаквано ябълката на раздора се оказаха парите за извънболничната помощ и мораториумът вурху финансирането на нови лекарства.
Старт на дебатите даде зам. финансовият министър и председател на Надзорния съвет Кирил Ананиев с представянето на рамката за следващата година. В нея се залагат 3.8 млрд. лв. за здраве, което е с 406.6 млн. лв. повече от тази година.

„Основните приоритети за нас са електронно здравеопазване,

майчино и детско здравеопазване, ранната диагностика и профилактика, създаване на устойчивост на финансовите ресурси, повишаване изискванията на контролната дейност и провеждане на адекватна лекарствена политика, каза Кирил Ананиев. Той допълни, че бюджетът гарантира осигуряването на 4.4 млн. диспансерни прегледи, 18 млн. специализирани дейности, 21 млн. броя изследвания, 2 млн. броя хоспитализации и 1.3 млн. процедури, 6.5 млн. дентални дейности само за деца, като ще се търсят варианти за финансиране на протези за хора над 65 години. Също така лекарства за над 1.5 млн. души в аптеките за 282 заболявания и на още стотици в болничната помощ. Въпреки това критиките към бюджета бяха остри.

„Подкрепяме повишаването на финансовия ресурс в

здравеопазването, но в предложения законопроект не е намерило отражение здравната стратегия 2020 за постоянно изнасяне на тежестта на медицинската помощ в извънболничната помощ. Би следвало да има 217 млн. лв. за ПИМП, а за СИМП – 235 млн. лв., това би позволило създаване на среда за оказване на по-добра медицинска помощ", опонира д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС. На същото мнение беше и неговият колега д-р Любомир Киров, председател на сдружението на общопракиткуващите лекари.

„Когато излизаш навън през змата, не можеш да си само с един обут крак. С половинчати мерки няма как да постигнеш цялостен ефект", заяви той.

„За" увеличение на средствата за здраве, но за по-добро

разпределение се обявиха и от Българския зъболекарски съюз. Все пак сме обнадеждени, че ще се търси решение за въвеждане на зъбното протезиране за хората над 65 години, каза д-р Николай Шарков, председател на съсловната органзиация на стоматолозите.

„Парите за лекарства за седващата година са под допустимия минимум, 1.8 млн. души минават през аптеките, 1.15 млрд. са очакваните разходи за тази година, а за следващата са заложени 1 млд. лв., няма да има подобряване на достъпа до лекарства", категоричен беше и проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Не бяха ласкави и отзивите за бюджета от страна на медицинските сестри.

„Искрено се надявам, че на следващ етап ще се направят стъпки, така че професионалистите по здравни грижи да получат достойно заплащане и да останат в България", каза Милка Василева, председател на БАПЗГ. Още по-крайна в критиките си беше опозицията.

„Напълно се солидаризираме с менението на БЛС и БФС –

да се въведе мораториум върху новите молекули е постаяне в неравнопоставеност на българските граждани", категоричен беше проф. Георги Михайлов от БСП. Той допълни, че сега съществуващите клинични пътеки, като механизъм за финансиране дават възможност за поставяне в неравностойно положение пациентите и лечебните заведения. „Определени играчи печелят от усвояването на средствата на НЗОК. Всичко това ни кара да не подкрепим бюджета", обясни той.

„Каква е философията на бюджета, имаме увеличение с 400 млн. лв.

без да съм екстрасенс ще ви кажа, че догодина касата пак ще има дефицит, протестирам срещу словосъчетанието балансирано бюджетно салдо", опонира и д-р Нигяр Джафер от ДПС. Тя допълни, че „наливането на средства в нереформиран сектор е антиреформа". "Има и текстове, които биха паднали във всеки един съд", каза накрая тя, визирайки мораториумите върху финансирането на нови дейности и молекули. Този коментар провокира финансовия министър, който накрая не издържа и взе думата.

„Д-р Джафер е права, че липсва философия, но не трябва

да я търсим в бюджета. Нека обществото седне и каже колко ресурс му е необходим, за да финансираме здравеопазването, докато този дебат не се затвори, ще седи винаги въпроса дали даваме достатъчно пари и дали ги харчим ефективно. Българската здравна система харчи много, пропита е от корпоративни интерси, в нея се краде много. Докато това не се промени, този дебат ще е все по-безсмислен и вулгарен", заяви той. Горанов добави, че „малките опити на надзора на НЗОК да вкарат ред и да подскажт, че сме стигнали предела" срещат огромна съпротива.

„Знаем кой може да сезира Конституционния съд,

но знаем и кой има интереси да го направи", продължи с острите реплики финансовият министър. С тях се сложи и край на дебатите на първо четене върху бюджета на здравната каса. Въпреки унищожителната критика на опозицията, той бе приет заедно с бюджета на държавата в края на работния ден. След острите думи на финансовия министър обаче, не е никак сигурно, че ще има ремонт на финансовите параметри на второ четене, както се очакваше. Идеята беше тогава да паднат текстовете за мораториумите за реимбурсиране на нови дейности и молекули.