В сравнение с опита ми в България отпреди години, там лекарите са улеснени - разчитат на много изследвания, а тук трябва да се мисли много повече, казва Таня Давидова
Clinica.bg
press@clinica.bg
Емиграцията на медицински специалисти от България е често явление, по-рядко срещано е завръщането им. Защо една медицинска сестра решава да се върне в България от Италия, какви са разликите в работата в двете държави и какво очаква да намери тук, попитахме Таня Давидова. Тя е медицинска сестра с близо 35 години професионален опит, на която скоро й предстои да започне работа отново в българската система.
- Г-жо Давидова, кога заминахте за Италия и защо? - Заминах преди 15 години, защото с работата ми като медицинска сестра нямаше да успея да издържам сина си, който беше приет да учи в "Кеймбридж". Въпреки че имаше стипендия, нямаше да успея да плащам квартира, храна и самолетни билети със заплатата на старша сестра у нас. Затова трябваше да измисля вариант, в който да печеля повече. - На колко години бяхте тогава и с какъв стаж зад гърба си?- Имах 21 години трудов стаж като медицинска сестра. Завърших образование през 1986 г. и на 19 години започнах да работя като медицинска сестра. Това съм правила през целия си съзнателен живот в Италия и България. - Къде сте работили в България? - На различни места. Последните 6 месеца бях старша сестра в "Дом майка и дете" във Враца, преди това съм била манипулационна сестра във Вътрешно отделение и в Неврологично в болницата във Враца. - Как успяхте да си намерите работа в Италия? - Изобщо не беше трудно. Тогава Италия се нуждаеше от медицински кадри и агенцията, към която се обърнах в България подготвяше медицински сестри за работа там. Те ми предоставиха финансиране, квартира, помощ за изпита пред италианската профсъюзна организация и за преквалифицирането ми дори. - Трудно ли ви беше? - Да, защото не знаех език, техните закони и организация на здравната система. Оказа се, че всичко се върши по различен начин, не бях катетаризирала никога болен, трябваше да науча и това. Беше трудно, но имах голямо желание и стимул, защото трябваше да издържам сина си. - Колко време ви отне адаптацията? - Около две години. Първо мина година и половина, докато ми приравнят дипломата, защото и там бюрокрацията е голяма, след това трябваше да карам месец стаж в тяхната онкологична болница в Падуа, след това положих изпити по медицинската част и език, които не бяха лесни. Накрая дойдоха интервютата в различни болници за работа. - Къде работихте в Италия и колко години? - 15 години в тяхната окръжна болница в Аоста, който е туристически град на около 100 км. над Милано към Франция. Там работих във Вътрешно отделение, Неврологично, Онкологично и в КОВИД-отделение, което беше най-тежкия опит в целия ми живот. - Какви са впечатленията ви от италианската здравна система за това време? - Бях посрещната от колегите си много дружелюбно, много са ми помагал със знания и опит, особено в трудни моменти. Но сред тях имаше много чужденци, не бяха само италианци, което допринесе за сплотяване на атмосферата. Колегите се превръщат в твоето семейство там. - Имаше ли голяма разлика в нивото на медицината, което оставихте в България и заварихте в Италия? - Разбира се, че имаше разлики, но нека не забравяме, че говорим за опита ми тук в държавни структури отпреди 15 години. В Италия аз влязох в едно отделение, в което антибиотици от последна генерация се изписваха за по 20-25 дни, а всеки един струваше над 1000 евро. Това беше цифра, която в началото ме шокираше. Казвах си, Боже, ако изпусна този флакон, той струва колкото три мои заплати в България. В Италия се работи лесно - ако коремът на пациента е леко подут, те веднага го изпращат на рентген, умственият труд там е облекчен. А при нас един лекар трябва много да мисли и да преценява, тук скенерът е последна стъпка. Докато там пациентът, ако е малко объркан със ставането си, хайде на мозъчен скенер. Това беше объркващо за мен, но с времето свикваш. Там има много материали и лекарства, които са достъпни, надявам се и тук да е станало така. - Има ли разлика в крайния изход от лечението при тези два подхода? - Тук липсата на апаратура и изследвания се компенсира от комбинативността на лекари и сестри, от отношението. Там много бързо се установява диагнозата, в рамките на няколко дни, с туморни маркери и изследвания, диагнозата се дава. Надявам се, че и тук вече е така и дори по-добре, защото виждам, колко интелигентни и комбинативни са колегите. - Какви са основните разлики, които установихте в работата си тук и там? - Тук имах много пациенти, докато там те бяха не повече от 10 на сестра на една сутрешна смяна. Десет души можеш да обгрижиш отвсякъде, там се гледа и на социалното положение на човека, къде ще отиде след това, може ли да си прави сам инсулина. Ако не, тогава ще има териториална сестра. Пациентът излиза с дати за контролни прегледи, материали за превръзка, лекарства за един месец. Това е различно, иначе в отношението няма разлика, защото ние сме много сърдечни. - Има ли кадрови проблем в Италия след вноса на сестри? - В един период нямаше никакъв проблем, дори се спря притока на чужденци, направиха изпитите толкова трудни, че почти никой не можеше да преминава. Но последните години се забелязва спад на притока на млади хора, въпреки това има достатъчно кадри. За 20 места в болница има по 4 хил. кандидати, това е в болницата в Болоня. В Аоста, който е по-периферен град не е точно така, защото много сестри заминаха за Швейцария, която се намира на 40 км., а доходите там са по-високи. - Какви са доходите в Италия на една сестра и защо младите отбягват и там професията? - Защото за мен, като българка, малко над 2 хиляди евро беше добра заплата, но в сравнение с това, което получават в Швейцария, тези доходи са нищо. Там предлагат по-малко работно време и двойна заплата. Тоест, причината е финансова, винаги е финансова. - Какво е отношението на обществото към сестрите, уважават ли ги? - Много, не очаквах, че като кажа, че съм медицинска сестра ще гледат на мен с такова уважение. Те смятат, че това е професия с мисия, това се усеща и в самата болница. Аз будя пациента за манипулация, а той казва - благодаря. Уважавани са дори санитарите, да не говорим за лекарите. При изписването на болен винаги има някакво благодарствено писмо, картичка, статия във вестник, положителни резултати в скалата за оценка, която има в болниците. - А отношението на лекарите към сестрите какво е? - Много индивидуално. В моето отделение бяхме много задружни, заедно обсъждахме случаите, вслушваха се в съветите, особено на по-старшите сестри, докато в съседното отделение лекарите бяха със съвсем различно отношение и ги гледаха по-отгоре. За щастие аз не съм имала такъв опит. - В Италия медицинските сестри, акушерките и другите специалисти по здравни грижи имат ли възможност да практикуват самостоятелно професията в свои кабинети? - Да, това са свободни часове, като 37 евро на час е ставката за този труд. Той се заплаща от болницата, с която сключваш договор. Аз съм давала такива часове в лабораторията в нашата болница, когато имана намален състав. При този вид договорни отношение сестрата избира къде да работи на часове, отваря си практика и плаща процент на държавата. - А има ли такива сестри, които да ходят по домовете на пациентите или да ги приемат в свои кабинети? - Има, но са много малко, защото в Италия има териториална здравна структура и тя е много добре организирана. Има специални сестри, които са част от болницата и ходят по домовете, сменят превръзки, слагат катетри, това е много добре организирано от самата болница. - Защо решихте да се върнете в България? - Имам много добър стимул - очаквам внуче и искам да съм близо до него. Когато си тръгвах отново разбрах колко добри колеги съм имала, колко ценна съм била за тях. Но тук ме очакват внучето, сина ми и съпругата му, бях много добре приета и от новите ми колеги в СитиКлиникАджибадем, надявам се тук да намеря още по-добро бъдеще, защото няма да крия, че България ми липсваше.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм