Отвъд границата

Чужбина дава, но и взема

01-11-2017 08:03
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Чужбина дава, но и вземаУниверситетите ни не обучават българи, не ги пращат в други страни, а предпочитат англичани, немци, турци, това е геноцид, казва проф. Георги Чернев
Стотици български лекари и медицински сестри напуснаха страната ни през последните десет години. Примамени от по-добрите условия на труд и живот в западните държави или прокудени от оскъдицата у нас – материална и духовна, извън родината ни останаха цели поколения, една млада България. Затова clinica.bg реши да се опита да събере пъзела и да покаже различните гледни точки – тези „отвъд границата". В деня на народните будители ще ви запознаем с още един от тях - проф. Георги Чернев.
- Проф. Чернев, защо се върнахте в България, младите лекари сякаш по-често напускат родината?

- Винаги ме питат за това. Преди всичко, защото съм българин. Второ – камъкът си тежи на мястото. Трето - чужбина дава, но и взима. Четвърто - да си чужденец, не е леко. Зависи кой какво търси. Ако в чужбина се търсят пари и реализация на всяка цена, постига се с известна доза упоритост, постоянство и много търпение. Но, ако се търси професионална реализация без сериозно кариерно, визирам йерархично развитие, чужбина е идеалният вариант за младите хора. Въпреки, че има и малцина, които са успели да се преборят донякъде. Не, че и в България е лесно, но в чужбина е по-скоро почти невъзможно.

- Има ли по-лесни и по-трудни медицински специалност по отношение на израстването?

- В медицината няма лесни специалности. И по отношение на израстването. Но за чужденец – без опората на близките, семейството, е трудно. Разбира се, има положителни неща. Например финансовият фактор, който дори компенсира за известен период от време останалите недостатъци. Финансовоо удовлетворение е за 4-5-6 години. Не е лесно човек да е в чужбина. Например има ограничаване по отношение на възможността за споделяне на определени идеи, мнения, данни в областта на медицината, иновации. Реализацията на тези собствени виждания, мнения, иновации от България към света е многократно по-лесно, отколкото от други страни, например Германия. Ако става въпрос например за ново лечение и лекарят е в западноевропейска страна, той трудно може да оповести тази новост, дори се цензурира, ако тя не е "сверена с часовниците" на големите капацитети, на светилата или пък ако не отговоря на техните виждания, не може да бъде споделена спонтанно. Докато тук има по голяма свобода. Независимо от фактите, които я пораждат - не само свободомислието, свободолюбието и добронамереността, но и недостатъчната осведоменост на самите нас, на колегите, на приятелите, на заобикалящите ни като цяло. Мозъците са заети с редица битовизми, което кара много от нас да не се фокусираме върху някои по-висши цели или да прецениме колко важни са определени информации. В това число не изключвам и мен самия.Хората, които се занимават с наука и споделяне да речем на иновациите в областта на световните медицински практики, биха могли бързо да реализират тази идея без особени проблеми. Като цяло това е едно от нещата, които са ме ограничавали като млад лекар и учен в чужбина. В България всичко това стана реалност.

- В коя област се по-сериозните ви медицински интереси?

- В дерматохирургията. Тя е свързана с дерматоонкологията. Много дерматоонколози не могат да оперират, но един дерматохиург има шанса да се занимава и с двете. Разбира се след определен етап от развитието на болестта, би следвало да се реши дали пациентите трябва да бъдат приведени в онкологията за химио- или друг вид специфична таргетна терапия. Ако лекарят дерматолог в случая няма сертификат за дерматоонколог или за медицинска онкология, не е забранено да оперира или да се грижим за кожните тумори, ограниченията са само по отношение на химиотерапията.

- Кое е общото и различното в здравната система на България на Германия? И къде "куца" българската система?

ВИЗИТКА

 

За 43-те си години Георги Чернев има изключително богата професионална кариера. Представя се просто за специалист по дерматология и венерология с интереси и в областта на дерматохирургията и дерматоонкологията, но проф. д-р Георги Чернев от март 2016 г. ръководи Клиниката по дерматология и венерология към Медицинския институт на (МВР). Завършил е медицина през 2001 г. във FRЕIЕ университет в западен Берлин – Медицинският университет на Западен Берлин, след което остава докторант в университета, защитава впоследствие докторантура като паралелно с това е асистент до 2004 г. Бил е докторант към Университетската болница „Бенджамин Франклин" в Берлин, работил е в няколко клиники между които и тези в Берлин, Десау, Рощок, Щутгард и др. Работил е като доцент по кожни и венерически болести в УМБАЛ „Стара Загора", впоследствие в Университетската болница „Лозенец", професор лектор е и за период от една година в Рим, Италия, Университета G Marconi, след като през 2010 г. се връща и установява в България.

- Въпреки че съм българин, трябва да отправя критики към държавата и към сегашното статукво. По принцип ми е трудно да направя паралел между двете здравни системи, на като цяло мога да кажа, че остойностяването на клиничните пътеки в дерматологията у нас са катастрофално. Меланомът е един от най-опасните кожни тумори, а за операцията му касата плаща около 550 лв. Освен това, условията, които НЗОК поставя за операцията и лечението им са неадекватни. Касата изисква от април тази година в отделението да работят 6 лекари със специалност, въпреки че при операция на кожен тумор на един пациент работят само двама - един опериращ и един асистиращ. В нашата клиника работят 4 лекари с призната специалност, което означава, че нямаме право да извършваме повече операции. Не виждам защо трябва да бъдат назначени шестима, при положение, че работят двама? Това е неясно поведение от страна на касата. От кого е спусната наредбата и кого цели да облагодетелствува също е неясно?

Има и още нещо: често идват хора с множествени кожни тумори. Например определени пациенти има между 5 до 11 тумора. Касата обаче при една хоспитализация плаща за операцията само за един. Но ние оперираме 7-те тумора без касата да ни плаща, за да не разкарваме човека още 7 пъти от Добрич, Бургас, Варна, Силистра, Русе или Велико Търново, например. Освен това има пациенти, предимно възрастни, с хронични заболявани, които не могат да понесат многократно обща анестезия, но така също и локалните анестезии са рискови и е за предпочитане при една анестезия да се свърши повече работа. Има и друг момент: ако човекът е с 8 тумора и всеки месец се оперира по един, до 1 година някои от туморите метастазират и тогава касата трябва да плаща за химиотепария, което й струва накрая многократно повече. Така че от април сме преустановили операциите на злокачествени кожни тумори, а пациентите, при това здравноосигурени, са принудени да се лекуват другаде, да плащат на частно например. Често кожните тумори са множествени, не малка част от пациентите са възрастни хора - средна възраст 75 години, живеят далеч, всяка упойка е рискова. Това, според мен, е геноцид от страна на касата по отношение на кожните тумори и начина на лечението им.

- Може ли подобно нещо да се случи в Германия?

- Абсурд! От тази гледна точка може би има какво да научим от германската здравноосигурителна система. Но може би разковничето е другаде - в демонополизацията на касата? Питам кому е необходимо да има частни болници с държавно финансиране, а няма частни осигурителни или застрахователни фондове? Щом на пазара има монопол, той определя правилата. Не е ли това НЗОК? Как може частните болници да получават най-сериозното финансиране, дори преди да са започнали работа. Все интересни въпроси, но може би за друго интервю и с други хора!

- В Германия как е?

- Има и държавни, и частни осигурителни фондове, има конкуренция и контрол. Действително и вноските са по-високи там. Но да не забрвяме, че преди 6-7 години в България близо 2 млрд. лв. от касата бяха преляти в държавнния бюджет. Къде са тези пари? Когато има частно осигуряване, такова нещо не може да се случи – има друг вид регулация.

- Според Вас какво най-спешно трябва да се реши в българската здравна система?

- Преди всичко да бъдат задържани младите да не напускат страната.

Във всички медицински университети има чуждестранни студенти – от Англия, Германия, Турция, Индия, Албания, Пакистан. Във Варна например са около 200 германски студента. По 6 хил. евро на семестър плащат тези студенти. Пресметнете какви са приходите на университета. Печалбите на университетите са в милиони евра на 6-месечие, а заплатите на лекарите са под 1000 лв., на хабилитираните лица са катастрофално ниски. Никой не пита къде отиват парите от печалбите на университети, как се изразходват. Отделно от това около 60% от въпросните студенти, когато завършат не знаят кои са съдовете на сърцето. Да не говорим, че преподавателите нямат необходимата квалификация или съответното ниво на езика за преподаване на английски език. Направете една проверка във водещите универистети? В същото време български студенти няма – геноцид към българите. Те са свидетели на това унижение и напускат. Защо българските млади лекари не се пращат в чужбина да се обучат на модерна медицина, да се върнат и да работят в България? Това правеше на времето проф. Чирков – прати учениците си в Америка, обучиха се, върнаха се, създадоха се 2 или 3 школи по кардиохирургия, които работят и до ден-днешен. Успешно! Защо поне част от идеите му не бъдат осъществени в други области на медицината? Кое или кой пречи? Защо обучаваме чуждите, които първо: напускат страната и второ: напускат я необучени, което е ужасна реклама за българската медицина? Просто е намерен начин за печалбарство – не обучаваме нашите хора, не ги пращаме в чужбина, но „обучаваме" англичани, немци, турци. Най-важното в университетите строежите и апаратурата ли са? При нас идват пациенти от страната със снимки от компютърни томографи, ядрено-магнитни резонанси и прочее съвременна техника, с метастази от 6 месеца, но никой не е успял да ги разчете? Това ли е съвременна медицина – имаме апаратура, но няма обучени хора, които да работят с нея! Образование, култура, здравеопазване, социална политика са области, в които трябва се инвестира, макар възвращаемостта да е след десетилетия и да не е под формата на проценти.

В същото време в България има прекрасни млади специалисти, които в чужбина биха намерили отлична и бърза реализация. Жалко е, че тези хора ги губим. От години ходя по научни конференции и слушайки презентации и доклади-издирвам млади лекари-таланти, следя развитието им, защото да се създаде един екип, да се търсят съратници, да се убедят да работят в екип, е труден и дълъг процес. Когато в даден момент всички тези млади неопетнени мозъци напуснат държавата, нещата се обезсмислят. Или ако бъдат обезкуражени от собствените си институции? Което е практика!

- Смятате ли,че тенденцията на емиграция на млади медицински кадри е обратима? Или поне може ли да бъде спряна?

- Голяма част от младите, които са двигателната сила, напускат. А установените тук успешни модели на здравеопазване, дори и в частния сектор, са продадени вече на чужденци.Тоест възможностите са ограничени! Мисля, че тези два факта – да продадем всичко, което е успешно, и да прокудим младите учени, знаещите и можещите хора, не са особено голяма причина за оптимизъм. Така ли нямаше един български предприемач да купи българските частни болници? А дали може един български представител или предприемач да си позволи да поиска само да купи дори най-неуспешната турска болница, да заеме един от най сериозните дялове в Южната ни съседка, па камо ли най-успешните им две? Представяте ли си какво би породило това? За мен това е изключителна грешка. Но други решават.

- Как е поставена българската дерматология като диагностика, възможности за лечение и за наука спрямо европейската? Или спрямо германската?

- Онкодерматологията и дерматохирургията са най-сериозните звена, които имат своите традиции във всяка сериозна държава, но бяха избутани последните 15 години в периферията по една или друга причина. В последните 6-7 години има едно съживяване, успяхме да пробием и да неглижираме схващанията на старата дерматологична школа, която лансираше по скоро консервативното лечение и не обръщаше внимание на най сериозната част от дерматологията. То не е маловажно, разбира се, но в сравнение с съвременната дерматохирургия и онкодерматология е по-несериозно като тематика и елемент на сложност . Несериозно може би не е най точната дума. Като диагностика, лечение, дерматоонкологията и дерматохирургията у нас може да бъдат и по-добре сложени. Трябва да се позволи и финансира както практичната, така и научната дейност. Финансирането в сектора е катастрофално до напълно липсващо. Това се отразява и на пациентите. Ако се увеличи цената на пътеките колкото, например на кардиологичните? Всеки ще иска да става дерматолог! Повярвайте ми, ще се намерят хора, които да търсят и наложат нови методи на диагностика и лечение. Има недостиг и на специалисти в споменатите два клона на дерматологията, въпреки че всеки прави опити да оперира кожни тумори. Но преди всичко е необходимо преосмисляне на концепцията за остойностяване на клиничните пътеки. Необходимо е пренасочване на средствата от приходи на университетите към развитие на младите кадри.



Здравето в Швеция се финансира през данъците

Здравето в Швеция се финансира през данъците

През миналата година започнахме да ви разказваме за българските медици „Отвъд границата". По-добро ли е здравеопазването в Швеция, как се чувства един български лекар там, попитахме д-р Румяна Стоянова.
Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея, казва д-р Стоимен Евтимов

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Борис Таблов.
В клиничните пътеки има огромни абсурди

В клиничните пътеки има огромни абсурди

Рубриката ни „Отвъд границата" продължава. Дали животът в чужбина е по-хубав, по-добре ли се грижи Франция за своите граждани, как се лекуват там, разказва д-р Борислав Бонев. 

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Филимена Вълкова. 

Здравните системи на Изток са идентични

Здравните системи на Изток са идентични

Медицината е номадска професия, която можеш да практикуваш в целия свят. Clinica.bg продължава своята рубрика за лекарите зад граница, този път обаче в нея гост е не българин, а чужденец - д-р Ашраф Селим.

Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

Стотици български лекари и сестри напуснаха страната ни през последните десет години. Clinica.bg реши да събере пъзела и да покаже различните гледни точки „отвъд границата". Наред е д-р Веселин Тенев.

Липсата на духовност е основен проблем на България

Липсата на духовност е основен проблем на България

Тази година номиниран за приза „Лекар на годината" на България е доц. Николай Янев. Заради уменията му за него спорят болници от две страни – България и Англия. Как се става толкова добър специалист, какво е да си лекар в наши дни, разказа самият той, специално за читателите на clinica.bg.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Март 2019