Здравният министър с по-ниска заплата от директори на болници

През миналата година данъчната основа от трудови доходи на д-р Силви Кирилов е била за 63 110 лв., към нея могат да се добавят и още около 23 хил. от други дейности. Тези цифри не са особено показателни, защото тогава той не беше министър. Неговата предшественичка - д-р Галя Кондева, която реално заемаше длъжността през по-голямата част на 2024 г., обаче е имала 108 хил. лв. приходи от заплата и още 62 хил. от други дейности.

Тези доходи се оказват по-ниски

от приходите на повечето от директорите на големите болници. Съпоставката направихме с управителите на десетте лечебни заведения, които са с най-високи приходи за седемте месеца на тази година, но има и други шефове на лечебни заведения с аналогични заплати. Така например директорът на най-голямата болница у нас - държавната "Св. Георги" в Пловдив - проф. Карен Джамбазов, е декларирал данъчна основа от трудови доходи за 187 086 лв., данъчна основа за доходи от трудови правоотношения за 80 847 лв. и от друга стопанска дейност за 244 895 лв. На 212 155 лв. е данъчната основа на директора на Пирогов - Валентин Димитров. Директорът на "Св. Марина" във Варна - проф. Силва Андонова, е с годишна данъчна основа от трудови доходи от 198 774 лв., както и за 269 хил. извън тези. При управителя на ВМА - проф. Венцислав Мутафчийски, годишната данъчна основа от трудови доходи е 174 882 лв.

При частните болници първо трябва

да направим уговорката, че директорите не са собствениците на лечебните заведения, тоест, техните приходи в случая не са най-високите. Въпреки това обикновено и те се оказват по-високи от министерските. Сред десетте болници с най-големи приходи по каса, директорът на "Сърце и Мозък" - Петя Диновска, е обявила по-малка заплата от министерската - нейната годишна данъчна основа от трудови доходи е за 57 740 лв., а други няма посочени. Д-р Йордан Пелов, директор на "Софиямед" е декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи - 294 754 лв. Неговата декларация стои и при болница "Пълмед". Управителят на "АджибадемСитиКлиникТокуда" - Венелина Атанасова, е обявила годишна данъчна основа от трудови доходи от 100 697 лв., която е по-ниска от тази на здравния министър. Тя обаче има и годишна данъчна основа за доходи от други трудови правоотношения за 260 484 лв. На 397 237 лв. е годишната данъчна основа на управителя на "Медика" в Русе - Ивелин Йоцов. Въпреки че тази болница не е сред десетте с най-високи приходи от НЗОК, през последните години стана известна с високата заплата, която  обявява собственикът й в качеството си на директор на "Медика кор" - около 1 млн.

Аналогични на министерските са доходите

и на настоящия управител на НЗОК - доц. Петко Стефановски. Той е декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи 144 763 лв. и друга за 20 236 лв. Неговият предшественик Станимир Михайлов пък е с годишна данъчна основа от трудови доходи от 94 555 лв. И двамата обаче реално не бяха управители на фонда през по-голямата част от м.г. В този смисъл по-представителна е декларацията на проф. Момчил Мавров. Като подуправител на НЗОК той е формирал годишна данъчна основа от трудови доходи за 152 264 лв., както и други приходи за около 100 хил. лв., което се оказва съпоставимо с доходите на директорите на големи болници.

Това представянето на доходите на

ръководителите на болници и двете основни институции в здравеопазването не е самоцелно. То отново поставя един интересен въпрос - доколко голяма всъщност е силата на болниците и докъде точно се простира тя. Или казано иначе - кой всъщност управлява здравеопазването, особено във времената на пазарната икономика, в които живеем.