Превенцията на зависимости е грешно построена

След пандемията онлайн залаганията процъфтяват, започват да стават епидемия, казва д-р Антония Григорова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Д-р Григорова, от скоро в публичното пространство гражданите могат да се възползват от „Навигатор за близки на зависими". Какво наложи създаването му и доколко той може да помогне?

- Като лекар, психолог и биоетик създадох „Навигатор за близки на зависими", защото видях, че ключовото звено и в превенцията, и в лечението са близките.

В медиите се говори основно за ограничаване на достъпа до наркотици и за традиционните форми на превенция, които не достигат до реалния проблем – липсата на системна грижа и огромната тежест върху семействата на зависимите. Близките често не знаят къде свършва помощта към зависимия и къде започва тяхното собствено страдание. В същото време има много варианти за лечение – с различна ефективност и цена – и изборът е труден. „Навигаторът" е създаден да ориентира, да подкрепя и да свързва семействата с най-подходящата помощ. Два пъти седмично в моята ФБ страница отговарям на анонимни въпроси – а те не са уникални – четат се от други хора в подобно положение. Така стигам и до много хора в същата ситуация, които по една или друга причина не са попитали. Има възможност те да ми се обадят за консултация и по телефона. Тогава вече контактът е пряк, а не публичен. Освен това, аз мога да ги насоча как да мотивират своя близък да се лекува. Това е и техният голям проблем. Той е в отрицание, не може да спре и не приема помощ. Техните взаимоотношения в семейството, във връзката или дете-родител страдат много. Хората все повече и повече се отдалечават – нещо, което не става за един ден, а започва и се развива с години. При този проблем хората минават в няколко фази, докато посмеят въобще да потърсят помощ, тъй като има голяма стигма в обществото. Впрочем, тя е не само в България. Така е в цял свят. У нас обаче тя е по-разпространена особено в по-малките селища, общности, където въпросът на деня е „Какво ще кажат хората? Те не бива да научават". Самата стигма, от своя страна, се превръща в допълнителен стигматиращ момент. Хората обаче разбират и без да им се казва. По-важното е близките да потърсят помощ, когато все още нещата са обратими. Аз съм лекар, психолог и сертифициран терапевт за работа със зависими, но съм приела за моя мисия да работя и подкрепям и техните близки.

- Не всеки, който има зависим близък у дома, е готов да го признае. Как тогава ще потърси помощ?

- Не е нужно да го прави публично. Създадох форма за анонимни запитвания чрез линк – човек може да остави имейл за личен отговор, но ще получи такъв и без да го оставя.

Във Facebook страницата на Навигатора създадох рубрика, която нарекох Колекция „Анонимни въпроси" – два пъти седмично в нея публикувам отговори на въпроси, които често се оказват общи за много семейства. Така социалните мрежи помагат и на хора, които никога не са питали.

В повечето случаи зависимият е в отрицание, не може да спре и не приема помощ. Взаимоотношенията в семейството или връзката страдат, а отчуждението се натрупва с години. Много хора минават през няколко фази, преди да потърсят подкрепа, заради силната стигма – особено в по-малките общности, където „Какво ще кажат хората?" е въпрос от първа важност.

Организирам и ежеседмични групови онлайн консултации за близки на зависими – безплатни, дискретни и с възможност за реален разговор и споделяне. Така хората получават първоначална подкрепа, информация и насоки как да мотивират своя близък да започне лечение.

- Кои са най-честите въпроси, които хората Ви задават? Сякаш се налага виждането на родителите, че пробването на наркотици е нещо временно, което ще отшуми с възрастта. Така ли е, д-р Григорова?

Да, много от запитванията са от родители, които изпадат в стрес, страх и объркване, когато разберат, че детето им експериментира с наркотици. Важно е да се знае, че възрастовата граница за развитие на зависимости непрекъснато пада. Освен да ги насоча как да противодействат и да реагират адекватно, често продължавам с тях работа за подобряване на комуникацията и взаимоотношенията с подрастващия.

Често получавам и въпроси за хазарт – най-вече от жени, които не са подозирали, че партньорът им има проблем, докато не се сблъскат с тежки дългове или пълен финансов крах. Най-голямата група обаче са жените, прекарали десетилетия с партньор, зависим от алкохол.

В по-тежките случаи често и самият зависим не издържа и търси помощ. Но и близките, колкото и дълго да са отричали или прикривали проблема, в един момент достигат до криза – осъзнават, че животът им се разрушава, и търсят подкрепа за себе си, както и отговор на въпроса: „Какво да правя със зависимия?"

Нерядко се обаждат хора, които търсят принудително лечение за свой близък. Това обаче изисква специална процедура и време, а те настояват за незабавни действия. Напоследък получавам и сигнали от работодатели на зависими от алкохол, които искрено се опитват да помогнат, но срещат сериозни трудности.

- Имате ли обяснение, защо в последните години проблемът с зависимостите сякаш изригна? Преди просто не се говореше за него или сега действително има ръст на зависимите?

- На първо място трябва да говорим за превенцията при подрастващите – тя у нас е погрешно изградена. Повечето програми се активират, когато човек вече е в риск. С децата се говори за вредите, за веществата и за достъпа до тях, което често дори засилва любопитството им. Популярен е и подходът да ги срещат с „бивши зависими", които им разказват своята история. Но един тийнейджър, гледайки такъв човек, може да си каже: „Аз имам време, мога да пробвам и да спра, когато реша – той е успял, ще успея и аз". Това не е ефективна превенция сред младите. Според мен, много по-ефективно би било децата да бъдат обучавани как да разпознават симптомите на предозиране и как да оказват първа долекарска помощ. Предвид масовостта на проблема, тези умения ще намерят приложимост в приятелския им кръг, а и съвсем естествено ще повдигнат много въпроси и теми за образование за психоактивните вещества.

- Какъв, според Вас, е ефективният подход за превенция?

- Ефективният подход е учителите и училището да учат младите хора как да правят избори, да вземат решения и да не се поддават на натиск. Експериментирането е естествено за младежите – с дрехи, с цигари, с вейпове. Изкушения има навсякъде. Затова е ключово да ги научим да устояват, да мислят за последствията и да носят отговорност. В момента родителите прехвърлят отговорността на училището, а училището – обратно на семейството. У нас не се прилагат съвременните европейски методи.

- Какъв е съвременният подход?

- Днес зависимостите се разглеждат като прогресиращо хронично заболяване, което протича с рецидиви. Това е и медицински, и социален проблем. Съвременният подход включва настаняване в защитена среда, осигуряване на психотерапия, работа за постигане на ремисия и промяна в реакциите на зависимия към рискови ситуации, за да запази трезвеността си.

За съжаление, в България НЗОК не покрива лечението в такива центрове. В САЩ, например, човек, причинил катастрофа под въздействие на алкохол или наркотици, може да избере между съд по бърза процедура и лечение в рехабилитационен център, след което се включва в група на Анонимните алкохолици. В Полша има над 1500 такива центъра, защото държавата е осъзнала нуждата от тях. У нас има само няколко държавни болници за лечение на зависимости, като в „Суходол" – но там списъкът на чакащите е дълъг, а нуждаещите се са много повече от наличните места.

- Как оценявате, дали в България режимът за достъп до продукти, създаващи зависимости, е достатъчно строг? Какво още може да се направи, ако не е?

- По отношение на наркотиците, забрани има и те са ясни. Що се отнася до алкохола, той е разрешен, а реакциите спрямо негативните последствия често се основават на принципа на Илф и Петров: „Проблемът на давещия се е в ръцете на самия давещ се".

Що се касае до хазарта, има добри политики и ограничения, но и пробойни. Рекламата му беше забранена, но на практика все още се намират начини да бъде промотиран – особено онлайн, където достъпът е по-трудно контролиран. Дори известни спортисти участват в реклами, което оказва влияние върху младите. Проблемът с наркотиците е също много сложен и разнообразен. Всичко започва с марихуаната – забранена е, но има силни гласове за разрешаване на медицинска употреба. Това обаче може да отвори още една врата към черния пазар и допълнително усложнява контрола.

– Все още има хора, които не припознават хазарта като зависимост. Защо се случва това?

– Защото хазартът е социално невидим проблем, който се разгръща продължително време. Човек, употребил психоактивни вещества, е по-лесно разпознаваем. Зависимите от хазарт често са изключително изобретателни в криенето на проблема си. Има семейства, в които съпругите разбират, че мъжете им залагат вече пет-шест години и са натрупали дългове за стотици хиляди левове. Макар и „невидим", хазартът се превръща в епидемия – вече и деца играят хазарт онлайн.

– Различава ли се подходът на психолога и лечението към зависимите от хазарт в сравнение с останалите зависимости?

– Зависимостите се развиват по сходен начин, а хазартът е част от тях, както и хранителните зависимости. Това е зависимо поведение, което протича по една и съща схема, независимо към какво е насочено. Напоследък все по-рядко се срещат „чисти" зависимости – където има алкохол, често има и наркотици; където има хазарт, почти винаги се срещат и алкохол или наркотици. Тези случаи се наричат полизависимости и обикновено са характерни за хора около 30-годишна възраст.

– Едва ли зависимите могат да бъдат преброени, но все пак, ясно ли е около каква цифра са те в България? Какъв е процентът им в Европа спрямо популацията?

– Данните са много груби и ориентировъчни, тъй като се отчита само броят на хората, потърсили лечение в обществената система. Останалите остават „невидими". Световната статистика приема, че 5-7% от пълнолетното население развива зависимост към алкохол. За България има стари данни от преди около 10 години, според които зависимите са между 250 000 – 300 000 души, но реално броят вероятно е по-голям.

Относно хазарта – по данни на НАП регистрираните забрани за залагане са около 30 000, но това не отразява цялата картина, тъй като в онлайн залаганията има много лесни механизми за заобикаляне на забраната. Пълна статистика трудно може да се изготви и заради комбинацията от зависимости – например марихуаната често се съчетава с алкохол, което усилва ефекта им.

– Какви препоръки бихте дали като лекар и психолог за намаляване на зависимостите?

– Единствената ефективна стъпка, която държавата и обществото могат да направят, е образованието. Трябва да започнем с младите хора, като им предоставим не просто натрапчива информация, а подходящо и адаптирано знание. Училището и семейството трябва да работят заедно, а не да се обвиняват взаимно. Децата трябва да бъдат не само образовани, но и обучавани в умения за взимане на информирани решения и устойчивост на влияние от връстници.