КРИБ също със забележки за бюджета на НЗОК

Мораториумът няма да намали разходите за лекарства, но би засегнал продукти, които дават повече възможности за лечение

В продължение на представения проект на проект на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2018 г., внесен на основание чл. 19, ал. 7, т. 5 и чл. 29, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в Министерския съвет чрез министъра на здравеопазването, бихме искали да изразим становището на компаниите членове на Комитет „Здравеопазване" към Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България по представения проекто-закон.

В цялост бихме искали да изразим подкрепата си към Ръководството на НЗОК за всички усилия и мерки предприети към ефективност на разходването на държавния бюджет за здраве и осигуряването на достъп на българските пациенти до здравни услуги и грижи.

В частност, обаче бихме искали да изразим несъгласие

с § 6. от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК, предвиждащ мораториум върху заплащането на нови лекарствени терапии през 2018 г., който по наше предложение би следвало да отпадне от законопроекта.

Съгласно § 6. през 2018 г. НЗОК няма да заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал.6, т. 1 или 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), както и включени в позитивния лекарствен списък лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 или 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г.

Аргументите, които бихме искали да изложим, както следват по-долу:

Мораториумът няма да намали разходите на НЗОК за лекарства и би засегнал нови лекарствени продукти, някои от които са животоспасяващи, които дават повече възможности за ефективно лечение или лечение с по-добри терапевтични резултати, а в някои случаи и са по-разходоефективни в сравнение с вече заплащани терапии.

Сред новите лекарствени терапии,

които мораториумът би засегнал е възможно да има и такива, които вече са препоръчани за заплащане на базата на работата на Съвета за оценка на здравните технологии към Министерство на здравеопазването, и за които са сключени договори за отстъпки с условия в изключителна полза на НЗОК и държавния бюджет.

Имайки предвид фактът, че в нашата страна са

на лице най-ниските цени на производител в Европейския съюз, гарантирано от системата на рефериране на цените на лекарствените продукти и доказано с редица сравнителни анализи, през 2017 г. фармацевтичните компании ще предоставят на НЗОК компенсация на разходи за лекарствени продукти под формата на отстъпки на стойност 130 милиона лв. (при 47 милиона за 2015 г. и 87 милиона за 2016 г.) или общо 264 милиона за период от 3 години. За 2018 г. според мотивите към ЗБНЗОК за следващата календарна година, НЗОК планира да получи компенсация в размер на 160 милиона лева. Тази значителна по размер компенсация на разходите на НЗОК за лекарства се обезсмисля, ако не може да помогне българските пациенти да получат навременен достъп до нови и ефективни лекарствени терапии.

В допълнение бихме искали да предложим,

държавата заедно с бизнеса да намери професионални решения за постигане на баланс в разходите за лекарства. Такива
решения са заложени в пълноценната работа на Комисията за оценка на здравните технологии. Ако, управляващите имат политическата воля да въвеждат мораториум за нови молекули, се надяваме част от неразходваните средства да бъдат вложени в повишаване процента на реимбурсация на генеричните медикаменти, които покриват масовите социално-значими заболявания и да намалят доплащането от пациентите. В противен случай средствата ще бъдат разпределени в болничната помощ, която и до момента е трудно контролируема.

В заключение бихме искали да се обърнем към

Националният съвет за тристранно сътрудничество и да изразим нашата загриженост за последствията, които приемането на § 6 на ЗБНЗОК би довело за сектора на Здравеопазването и най-вече би лишило българските пациенти от животоспасяваща или иновативно по-ефективна терапия, а също би отпаднала и възможността за допълнително спестяване на средства.