БСК не хареса бюджета на касата

Има опасност погасяването на дълговете на болниците да е за сметка на средствата за тях, което ще дебалансира системата, опасяват се работодателите

БСК няма основания за подкрепа на проекта на бюджет на НЗОК, както поради отказът от реформиране на здравно осигурителната, така и поради късното представяне на текста подлежащ на съгласуване в НСТС.

Отчитаме ограничените възможности за увеличаване на приходите в НЗОК. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7- 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но постоянно влошава качеството на обслужване, възможностите за адекватно медицинско и болнично обслужване. Пада мотивацията и възможностите за задържане, повишаване квалификацията и развитие на медицинския персонал.

Това изисква особена взискателност към ефективността от разходването на ресурса предоставен на здравната каса. В този смисъл подкрепяме предвидените мерки за повече контролни правомощия на НЗОК.

Следва да бъдат предприети незабавни мерки не по-късно от края на м. ноември за предотвратяване продължаващата разруха в общинското здравеопазване и колапса на общинските болници, по-голяма част от които имат значителни по размер просрочени задължения за консумативи, лекарства, външни услуги и персонала. БСК и други представителни организации на социалните партньори ще внесат предложения за спешно обсъждане в НСТС, и постигане на задоволителни решения на този проблем.

В мотивите липсва информация за:

Отчетните данни за дейността на Касата, на основата на които може да се направи анализ на предложените параметри на бъдещата дейност. Данните от бюджета за 2017г. не могат да служат за основа на подобен анализ;Броя на осигурените лица, тяхната структура, вкл. по източници на направени осигурителни вноски, както и разходите за пациентите по отделни групи осигурени и неосигурени лица;Мерки за:

Електронизацията на осигурителната система и очаквания ефект;Преоценка на заплащането по клинични пътеки и необходимите средства за това;Остойностяването на дейностите в здравната система;Основни насоки на контролната дейност и очаквания ефект;Практиката по определяне на лимити по болнични заведения;Подобряване на ефективността на работа на регионалните структури;Осигуряване нормалната работа на общинските болници.

По приходната част на бюджета

Отново се залагат диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица и разходите за тяхното здравно осигуряване.

Без основание от години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се, социално уязвими групи), не съответства на разходите, които се правят за тях. За 2018г. вноската от държавата за едно лице ще е около 24 лв. при средна за осигурените лица – 79,8 лв.Увеличението на размера на вноската за осигуряваните от държавата лица е незначително. От предвиденото увеличение на приходите само 30 на сто са за сметка на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица.Предвидено е значително и много оптимистично увеличение на средствата от осигурителни вноски спрямо предходната година. Не може да се разчита и на допълнителни приходи за сметка на пациентите, защото разходите за здравеопазване за сметка на лицата непрекъснато се увеличават и те вече са непосилни за голяма част от населението. По данни на Световната банка 60% от здравните услуги се плащат от пациентите, а само 40% - от обществените здравни фондове.

Въпреки повишената събираемост, отново не се предлага пакет от мерки (законодателни, икономически, информационни), с които да се промени подхода към лицата, които не правят здравни вноски. Държавата продължава не поема разходите за медицинското им обслужване, поради което лечението на този голям контингент ще е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити.

По разходната част на бюджета

Не се предвижда увеличаване на дела на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49,8%, при средни равнища е ЕС от около 30%.Липсват решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15- 18%.Липсва политика и действия за плащанията от натрупаните задължения за лечението на осигурените лица в чужбина. Дължат се повече от 260 млн. лв. и тази тенденция ще расте. Необходимо е да се обвържат тези плащания с предвидените разходи в бюджета.Не е изяснен реда и източника за погасяване на задълженията на болниците от около 500 млн. лв., които в голямата си част са държавни. Има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените за 2018 г. средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира системата.Тревожно е състоянието на общинските болници, голямата част от които са пред фалит.Крайно време е да се остойности основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. По този начин могат да се определят реалните разходи необходими за гарантиране на финансирането за този пакет. Следва да се актуализират и преструктират ценовите съотношения между клиничните пътеки. Тази информация трябва да стане достъпна за всички осигурени лица.

БСК е готова да участва с предложения и становища в обсъждането на мерки за повишаване на ефективността на здравноосигурителната система.