Разширените вени се подценяват

А това е сериозно съдово заболяване с възпалителен характер и прогресивен ход. казва проф. Димитър Петков

- Проф. Петков, какви цели си поставя БНДСЕХА с ежегодната си национална кампания?

- Кампанията цели да повиши обществената осведоменост относно хроничната венозна болест (ХВБ), позната още като разширени вени. Основен акцент поставяме върху превенцията и ранната диагностика на това социално значимо заболяване, което засяга все повече хора – и то в активна възраст. ХВБ една от най-честите съдови патологии след хипертонията и атеросклерозата, което увеличава общия сърдечносъдов риск – още една причина да се подхожда сериозно към диагнозата и лечението. Кампанията е от една страна информативна, защото все още масовото възприятие за разширените вени е като за козметичен проблем, а не за хронично съдово заболяване. От друга страна, всяка година част от нея са безплатните профилактични прегледи при съдов хирург – тази година те се проведоха в над 20 града в България. За много от преминалите прегледът е начин да тръгнат към овладяване и правилно лечение на ХВБ. Наред с това чрез прегледите събираме важни данни за разпространението на разширените вени у нас, за да насочваме по-правилно усилията си. Според проучвания за разпространението на заболяването в Европа 20–30% от хората имат видими разширени вени, а 70% от жените над 60 години показват признаци на венозна недостатъчност. Жените страдат по-често – между 25–33%, в сравнение с 10–20% при мъжете.

- Какви бяха изводите от кампанията през 2024 г.?
- Миналата година 94% от прегледаните близо 1000 души са били диагностицирани с ХВБ. Данните показват, че 32,5% са били със симптоми с продължителност от 1 до 5 години, 29,6% – между 5 и 10 години, а 23,5% – над 10 години. От всички тях 50,4% са предприели медикаментозно лечение, а едва 6,4% – оперативна намеса. Особено важно е, че 42% са посетили съдов хирург за първи път, а 74% са били в начален или средно тежък стадий, което потвърждава важността на профилактиката. Тази картина ни дава ясен сигнал, че хората търсят информация и решение, когато им бъде предоставена достъпна възможност. За съжаление в България все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, т.е. заболяването се подмладява. Неприятната тенденция произтича от съвременния начин на живот, който се отличава с масово обездвижване, нарастване на броя на хората с наднормено тегло, продължителното стоене в право или седнало положение.

- Защо се разширяват вените?

- ХВБ е сериозно съдово заболяване с възпалителен характер и прогресивен ход. Вените са отговорни за връщането на кръвта обратно към сърцето. За разлика от артериите техните стени имат по-слабо развит мускулен слой. Когато се движим, мускулите на краката „помагат" на вените да изпомпват кръвта нагоре. При продължителен застой обаче – в изправено или седнало положение, движението на кръвта се забавя, тя се задържа в долните части на тялото и създава повишено налягане. С времето се стига до отпускане на венозните стени, а клапите вече не функционират ефективно. Кръвта започва да се връща обратно към краката – явление, известно като венозен рефлукс. Така се стига до венозна хипертония и развитие на разширени вени.

- Какви са ранните симптоми на ХВБ и кои са рисковите фактори?

- Сред основните симптоми са тежест в краката, подути глезени, болка, уморяемост, зачервяване, чувство за затопляне, мравучкане и нощни схващания. Тези се засилват в края на деня и особено през летните месеци. ХВБ има необратим и прогресиращ характер – веднъж започнало, не спира и не се връща назад. Причините за възникване на заболяването са комплексни. Генетична предразположеност определено е фактор и ако имате роднини с разширени вени, рискът за вас е по-висок. С напредването на възрастта вените отслабват и губят еластичност. По хормонални причини жените, особено по време на бременност, са по-податливи на развитието на ХВБ. Липсата на физическа активност, заседналият начин на живот и особено статичните професии с продължителното стоене или седене са рискови, тъй като по този начин се затруднява кръвообращението. Наднормено тегло пък обуславя допълнителното натоварване върху краката и съответно на вените. Затова физическата активност и поддържането на оптимални тегло са много важни в превенцията на ХВБ.

- Обратимо ли е заболяването и как се лекува?

- ХВБ може да се сравни със снежна топка, която се търкаля по наклон и става все по-голяма. Единственият начин да се ограничи е ранна диагностика и последователно лечение след преглед при съдов хирург. Навременното лечение може да предотврати развитието на хроничната венозна болест към по-напредналите ѝ стадии. Медикаментозното лечение с венотонични медикаменти е задължително във всички стадии на ХВБ, особено през лятото. При пациенти с новодиагностицирана ХВБ препоръчваме 12 месеца начален курс за превенция на прогресията на заболяването, последван от ежегодна поддържаща терапия от минимум 6 месеца. Важно е да се уточни, че неприятните симптоми изчезват, при условие че венотониците се приемат ежедневно и без прекъсване през целия летен сезон. При липса на лечение заболяването може да прогресира до венозна язва, което значително влошава качеството на живот. Освен това лечението в напреднал стадий е по-сложно и по-дълго. Не е изключен рискът от усложнения като флебит или тромбоза.

- Какво съветвате хората с вашата кампания „Вземи краката си в ръце активно"?
- Нека не отлагат посещението при специалист. Активният начин на живот, поддържането на нормално тегло, приемът на венотонични медикаменти и редовните прегледи могат значително да забавят развитието на заболяването и да облекчат симптомите. Ето защо чрез информационни материали с участието на специалисти запознаваме хората със симптомите на ХВБ, начините за превенция и методите за лечение, а безплатните профилактични прегледи при съдов хирург са вече традиция и преминават при засилен интерес. Допълнително с инициативата „Пътешествие с мисия" във Фейсбук насърчаваме хората да се движат повече и по този начин достигаме до най-широка аудитория, защото както вече казах, ХВБ е социално значимо заболяване.