Една млада дама в света на хирургията

Д-р Азизе Сароглу от Отделението по хирургия на Университетската болница „Тракия“ защити успешно докторска степен

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Азизе Сароглу е родена през 1989 г. в Турция. От 2004 г. живее в Стара Загора, където е завършила средното си образование. Впоследствие завършва и медицина в Тракийския университет. Още в третата година от следването си разбира, че хирургията е нейното призвание. Започнала често да посещава Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович". След дипломирането си избира университетската болница „Тракия", защото е запленена от професионализма на проф. Александър Юлиянов - началник на Клиниката по хирургия и международно признат експерт в областта на коремната хирургия и онкология. „Исках, като специализант, да бъда обучена от него. Така започна моят път в хирургията в болница „Тракия", посочва д-р Азизе Сароглу. Специалист по обща и оперативна хирургия е от 2022 г., а през април 2025-та защитава дисертация и вече е „доктор на медицинските науки".

Пътят към медицината

За д-р Азизе Сароглу изборът на лекарската професия е изцяло личен. В семейството лекари няма, но родителите й с радост подкрепили нейния избор. Да се насочи точно към медицината, донякъде, го наложили и някои обстоятелства, докато била ученичка. „Когато дойдох в България, аз не знаех български. Същевременно, много се увличах по литературата и дори се изкушавах от писането. Този така труден, в началото, за мен език обаче не ми позволяваше да се захвана с това. Скоро го научих, защото имах много добри и отзивчиви учителки, много ми помагаха. Затова се насочих към биология, химия, както и математика – в тях откривах някакво предизвикателство, даваха ми все нови и нови познания", разказва д-р Сароглу. Тя е от първия випуск, при който през 2007 г. бяха въведени задължителните матури. Справила се отлично и по математика, и по български език. „За мен това беше много важен момент. Започнах да се насочвам към универсални предмети, които нямат език. Познанието, което дават не се променя навсякъде къде по света. Родителите ми много се зарадваха, че поемам по пътя на медицината. На мен пък, ми харесваха предметите, които изучавахме в университета", разказва лекарката. Впоследствие дошло и увлечението по хирургията. „Тази специалност е различна от всички останали. В нея умението на хирурга играе много важна роля за разлика, например, от фармацевтичните умения и вътрешните болести. Резултатът от нея се вижда веднага след операцията. Постепенно се насочих към коремната хирургия", казва д-р Азизе Сароглу.

Като Жана Д'Арк в един много мъжки свят

Когато споделила на близките и приятелите си, че е решила да специализира хирургия, повечето се опитали да я разубедят. Мотивите – тежка специалност, не е работа за жена. Вместо обаче да я откажат, доводите им още повече амбицирали младата лекарка, решила, че точно хирургията е нейното бъдеще. Имало обаче момент, в който почти ги послушала насочиха се към дерматологията, но скоро разбрала, че работата й като кожен лекар няма да й донесе удовлетворение. И се върнала към първото си намерение. „Привлича ме и адреналина, и начина на мислене, динамиката на самата работа. Всичко това ме впечатляваше от самото начало. Затова и още от студентските си години ваканциите прекарват в хирургичните клиники като доброволец и стажант-лекар. Колкото повече ми казваха, че това не е женска професия, толкова повече исках да я работя, разказва за своя път д-р Сароглу. Аз вярвам, че жените са по-силния пол и трябва да имат място във всички сфери", убедена е тя. И в подкрепа на думите си привежда факта, че докато до преди тридесетина години за жените-хирурзи се говореше, като изключение, то сега и по света, и у нас, процентно те почти се изравняват с мъжете. Това сочат и собствените й наблюдения. „В повечето хирургични клиники и в София, и във Варна, те не са никак малко", казва тя. Нещо повече, от световни проучвания, които д-р Азизе Сароглу следи се оказва, че допълнителната Х-хромозома предполага по-добра емпатия към пациента и по-добри грижи за него. Оказва се, че дори усложненията са по-малко при еквивалентно сложни хирургични процедури, а като цяло резултатите са по-добри. Освен това, жените-хирурзи повече посещават пациента, докато е в болницата, комуникацията между тях е по-добра – все неща, които дават много по-добри резултати във времето на възстановителния период. Д-р Сароглу споделя и резултатите от други проучвания сред пациентите, според което обаче болните имат повече доверие на мъжете – хирурзи. Причината – смятат, че жените са по-ангажирани със семейството, децата, домакинството, което не им позволява да им отделят много време.

Първият пациент и учителите

Д-р Азизе Сароглу не може точно да определи първият си пациент. „Един специализант винаги работи под погледа на своя ръководител, който му дава да осъществява части от операцията, а после се включва и самият той. Всеки път ръководителят на екипа ни делегира повече и повече самостоятелна работа. Така, всеки следващ път ние сме една крачка напред, поетапно напредваме и се учим", разкрива тя част от тайната в обучението на бъдещите хирурзи. И обяснява, че този подход много й е помогнал, тъй като при сложните случаи младият лекар не изгражда негативни бариери, които да му създават психологически трудности при следващия пациент. „Всяка крачка, която съм извървяла, за мен е бил много важен момент", подчертава д-р Сароглу. Като свой първи пациент, все пак, тя посочва мъж с карцином на дебелото черво. Операцията била успешна. Човекът се възстановил. „С него поддържаме връзка, винаги се обажда, когато дойде за нещо в болница „Тракия". Такива срещи са много вълнуващи. Виждаш, че работата ти не е била напразна, че си изпълнил мисията си – да спасяваш", казва младата лекарка. Тя разказва с възхищение и благодарност за своите учители в професията. „За специализантът отговорността, която той няма, му дава и сигурност, защото винаги има до себе си своя ръководител. Стресът от патологията намалява. И обратното, когато вече той стане самостоятелно оператор, всяко взето решение за него е като първото взето в живота му", пояснява тънкостите на хирургията д-р Азизе Сароглу. Въпреки натрупания опит, който тя самата вече е придобила в университетската болница „Тракия", а от месец април и научната степен „доктор", съвсем не я е възгордяла. „Нашата специалност е екипна работа. Това ни дава сигурност и по време на операцията, и в следоперативните грижи. За всички нас е много важно и ползотворно ръководстото на проф. Юлиянов. Дал ни е и ни дава много на нас, младите лекари. Имаме отлична екипност. Затова и ние никога не говорим „Аз направих операция", но казваме „Ние направихме операция". Успехите ни са общи. Винаги", казва още д-р Азизе Сароглу. Тя е от хората, които се учат от всичко - както от практиката, така и от прочетеното в реномирани световни издания по хирургия. Подчертава, че университетската болница „Тракия" й дава възможност да пътува, както и нейните колеги, на обучения, да се среща със светила в хирургията и онкологията. „За мен проф. Юлианов е ключовата личност, която отваря много пътища пред нас, младите хирурзи и възможноститте, които ни дава да се учим и развиваме. Така се запознах с водещи имена в хирургията и от България, и от чужбина, от които продължавам да се уча", казва д-р Сароглу. И посочва едно от основните напътствия на проф. Александър Юлианов към по-младите му колеги: „Хирургията е 95% познание и 5% умения." Може би и да се срещнеш с образците в професията, да разбереш тяхната философия и подход е също не малка част от успеха.", допълва тя.

Към младите колеги

Посланието на д-р Азизе Сароглу е те да останат в България, защото по думите й тук има съвсем не малко възможности за развитие. Нещо повече, убедена е, че парите не винаги са фактор №1. „Камъкът си тежи на мястото. Те могат да постигнат мечтите си и в своята Родина", казва д-р Сароглу. И припомня, че болница „Тракия" вече е университетска. „Това дава невероятен тласък за работа на всички нас. Всеки ден влизаме в една научна, академична среда, изискваща истинско поддържане на ниво. Като преподаваме, това означава самите ние да се обновяваме и обогатяваме със знания всеки ден. Комуникацията със студентите, специализантите, докторантите, самата научна работа, които може би са изоставали в някаква степен в България, ще се наваксват, защото имаме млади хора, желаещи да се развиват", заключава д-р Сароглу. И споделя, че когато се среща с млади лекари, със специализанти подсъзнателно им пожелава да извървят нейния път на развитие. „При мен всичко мина спокойно, без стрес, защото имах и имам много отзивчиви колеги, както и грижата за всички нас на проф. Юлиянов. Опитвам се да им обясня, че трябва да четат много, всеки ден, защото хирургията е необятен океан. В нея постоянно има нещо ново и ново, за което ние трябва да сме информирани. Ключово е разбирането на една патология, философията на медицината е изключително важна. Оттам нататък действията се ръководят от познанията", заключава д-р Азизе Сароглу.

Делниците и празници

На д-р Сароглу делниците не тежат, защото както казва, когато изборът на професията е сполучлив, тя не отегчава, а те предизвиква да надграждаш постоянно себе си, да си в полза на пациентите, но и да намираш време самият ти да се развиваш научно.

Някогашното й увлечение по литературата, някак си с времето, се е трансформирало в умението да намира подходящата научна информация и самата тя да пише и да публикува в реномирани медицински издания. Признава обаче, че това не е никак лесна работа. „За да напишеш едно изречение, трябва да прочетеш около сто страници. Това обаче ме зарежда и ми създава чувство на удовлетворение. Човек не може да стои на едно място, трябва да се развива и да върви напред", е нейното житейско кредо. Колкото до празниците, д-р Азизе Сароглу се старае тях да прекарва със своите близки, с родителите си.