Медицинската експертиза на едно гише

Подкрепяме предложението ТЕЛК да е в единна административна структура, подчинена на МЗ, казват пациентите

Уважаеми Министър-Председателю,

Уважаеми министри,

Настоящото становище внасяме от името на национално представителните организации на хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Становището касае престоящата реформа в ТЕЛК и е широко обсъдено между членовете на всички национално представителни организации от членската им мрежа в цялата страна.

Категорично се противопоставяне на всяко възможно влошаване на положението на хората с увреждания в РБългария вследствие на реформата, която предстои. Настояваме да бъде приложен чл. 4.4. от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, според който действаща нормативна уредба не може да бъде валидно отменяна или заменяна с нова такава, ако промяната води до по-неблагоприятни за хората с увреждания правни последици.

Основните ни позиции в обобщение са следните:

● Настояваме медицинската експертиза /МЕ/ и експертизата на работоспособността /ЕР/ да се извършват на едно гише. Считаме, че следва да бъде извършвана не експертиза на работоспособността, а оценка на функционалността по Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация. В допълнение, противопоставяме се съставът експертните комисии да бъде от една страна едноличен – при комисиите за експертиза на работоспособността, от друга – колективен – при медицинската експертиза /5 души/.

● Контролът върху МЕ и ЕР да се извършва от Министерство на здравеопазването. Категорично се противопоставяме контролът да е от страна на НОИ / Осигурителя. Министерство на здравеопазването разработва политиките за здравето на хората с увреждания и трябва да носи отговорност по прилагането и изпълнението им.

● Настояваме да съществува възможност при преосвидетелстване документите за ЕР и МЕ да се подават и разглеждат по електронен път, по пощата и само ако е необходимо – в личното присъствие на лицето.

● В Националния съвет за медицинска експертиза да бъдат включени трима представители на национално представителните организации на хората с увреждания.

Настояваме за оптимизиране на експертизата на уврежданията,

като подкрепяме предложението да се премине към преструктуриране на органите на експертиза в единна административна структура, подчинена на МЗ. Това ще доведе до ефективен контрол върху цялостната дейност на експертизата на уврежданията. Отхвърляме идеята да се оценява „загубена" и/или „остатъчна" работоспособност, както и оценката да се извършва от Комисии за експертиза на работоспособността (КЕР), организирани и ръководени от НОИ. Поддържаме определянето на контролна лаборатория, която да извършва изследванията при обжалване на експертизата от страна на НОИ или пациента.

Раздробяването на действащия модел на експертиза на шест последователни етапа с извършване на четири различни оценки /медицинска експертиза; рехабилитация; експертиза на работоспособността; оценка от НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност; насочване към Агенция по заетостта с оглед намиране на подходяща работа или включване в обучение; социална оценка от органите на Агенция за социално подпомагане и получаване на социални помощи и услуги/, считаме за неудачно. Ангажират се повече на брой административни органи, необходим е по-голям административен капацитет, увеличават се, вместо да се намаляват необходимите административни производства, в разрез с принципите за процесуална икономия, оптимизиране на публичните разходи и обслужване на гражданите на едно гише. Раздува се административният натиск върху хората с увреждания, които следва да преминат през повече административни процедури за признаване на социалните и осигурителните им права.

Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза

в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001г. от всички държави-членки на ООН, която определя уврежданията като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция. Според ICF, през призмата на различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално, уврежданията се разглеждат като понятие за човешкото функциониране, което обединява всички телесни функции, способността за индивидуални действия и възможността за социално участие, което е резултат от здравословното състояние, индивидуални фактори и фактори на заобикалящата среда. Оценката на функционалността на хората с увреждания е ЕДИННА И КОМПЛЕКСНА ОЦЕНКА на сложното взаимодействие на индивидуални, здравословни и външни фактори, която следва да се извърши ЕДНОВРЕМЕННО от мултидисциплинарен експертен екип и да даде заключение за отражението на здравословното състояние върху способността за действие и участие на хората с увреждания.

Считаме за противоречащо на основните начала предложението НОИ

да организира и ръководи дейността за оценка на работоспособността. НОИ изплаща обезщетенията при временна неработоспособност и пенсиите при трайно намалена работоспособност, затова не може да бъде и органът, определящ предпоставките за възникване на правото за получаване на тези плащания, поради нарушаване на изискванията за безпристрастност и незаинтересованост на решаващия орган.

Противопоставяме се на изразеното от МТСП разбиране, че „законовата възможност за получаване едновременно на пенсия и заплата, или на повече от една пенсия, поощрява стремежа за придобиване на пенсия за инвалидност. Същевременно условията за отпускане на пенсия за инвалидност не са обвързани с критериите за оценка на работоспособността" – стр. 4, т.5. В основната хипотеза на пълна или частична загуба на работоспособност, осигурителните плащания заместват доход, загубен поради настъпване на предвиден в закона осигурен социален риск, и са компенсация и на допълнителни разходи, които настъпването на осигурителен случай поражда за осигуреното лице. При частична загуба на работоспособност, благодарение на остатъчната работоспособност лицето може да упражнява подходяща трудова дейност, като в тези случаи обезщетението по дългосрочното обществено осигуряване замества основния доход и се дължи заедно с получавания трудов доход, който го допълва.

Изграждането на НОВА информационна система за целите на оценката

на работоспособността ще оскъпи и вероятно ще забави процеса с години, и то при наличието на ЕИСМЕ. Отново потвърждаваме позицията си за необходимостта ЕИСМЕ да стартира, като НЕЛК започне да предоставя информация на Агенцията за хората с увреждания, с което да се създаде необходимото условие за прозрачност и контрол върху експертизата от всички заинтересовани институции. Да се въведе Електронна здравна карта и електронно досие.

Главният недостатък на модела, предложен от МТСП, е разкъсването на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността. Без задълбочено разбиране за медицинския аспект на увреждането, каквото имат лекарите със съответните специалности за всеки вид увреждане, не биха могли да бъдат преценени вярно и пълно и потенциалните ограничения във функционално отношение /на индивидуално и социално ниво/, породени от увреждането. При предвижданията за изграждане на нова методика за оценка на работоспособността не е направено разграничението между оценката на трите различни вида функционалност.

Решаващ порок на предложението за промени в системата за оценка на уврежданията и работоспособността е отсъствието на частта за осигурителните и социални права, които ще се считат породени за хората с увреждания при новата структура на института. При промяната на критериите за оценка на вида и степента на увреждане и на работоспособността се променят основните правопораждащи факти за осигурителните и социалните права на хората с увреждания. Променя се кръгът на правоимащите лица и обхватът на правата, които ще се считат възникнали в тяхна полза. Оценката на работоспособността и възникването на осигурителните и социалните права са неразривно свързани и е невъзможно да бъдат предмет на отделна промяна.

Освен резултатите, представляващи пряка и непосредствена

цел на обсъжданата реформа, последиците от предстоящите промени следва да включват и: приемане на линията на бедността като подоходен критерий за различните видове плащания за хората с увреждания; определяне на размера на елементите, формиращи интеграционната добавка по Закона за интеграция на хората с увреждания, като процент от минималната работна заплата за страната; увеличаване размера на интеграционната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги съобразно действителната й стойност; включване в списъка на помощните средства, медицински изделия и приспособления за хора с увреждания към ППЗИХУ, на нови позиции, отговарящи на съвременните технологии и производства, и съобразени с новите класификации на заболяванията; осигуряване на държавна и социално-икономическа защита на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, в това число актуализиране на Списъка по ЗОП с номенклатурите, присъствали в него преди драстичното редуциране на настоящия списък.

С уважение,

Адриана Стоименова - Стефанова

Изпълнителен директор на Център за Психологически Изследвания

Зам. председател на Националния Съвет за Интеграция на Хората с Увреждания