Ave Caesar

Проблемите в българското здравеопазване отдавна се множат без да намират своето решение. Това води и до логичните следствия. Въпреки бързия темп на нарастване на милиардите, които се наливат в системата всяка година, качеството на оказваната здравна и медицинска помощ пада, демографските показатели на населението - като продължителност на живота, смъртност, години в добро здраве, се влошават, а неудовлетвореността на работещите медици и на пациентите се увеличава.Това доведе през изминалите дни и до поредното недоволство от страна на най-ниско платените участници в здравеопазването - млади лекари и медицински специалисти по здравни грижи. След месец на протести и заплахи за такива, управляващите си позволиха да забележат, че има недоволство в редиците на медиците и свикаха парламентарна здравна комисия, на която да очертаят мерки за решаване на проблема. Макар и закъснял, ходът им беше правилен. Или поне можеше да бъде, ако не го бяха превърнали в поредното фиаско.

Тоест

На масата, на която се вземат важните решения в държавата ни - парламентарно представените партии изнесоха лошо политическо шоу. Вместо да назоват истинските проблеми на системата, те упражниха познанията си върху неработещите до момента механизми за увеличаване на заплатите в сектора чрез задължително КТД и глоби от по 15 хил. лв. за мениджърите на болниците, които не могат да ги осигурят. В никакъв случай не искам да отричам смисъла на колективното трудово договаряне, само че и то като почти всички привилегии на социалната държава в изминалите 20 години бе тотално погазено. Дано сега авторитетът му бъде възроден. Дори това да се случи обаче, то няма как да бъде решение на проблема със заплащането в болниците.

Защо

Защото ниските доходи за определени категории медицински специалисти в системата - било то лекари, медицински сестри или акушерки и рехабилитатори, е следствие на огромните изкривявания на здравеопазването, които се допусна да се случат от 2000 г. досега.

За каво става дума

Основа на всяка здравна система е профилактиката и извънболничната помощ. Те трябва да бъдат най-широката мрежа в нея, за да опазят здравето на хората чрез образование, скриниг, ранна диагностика. А след това да се погрижат за здравните проблеми на пациентите, още при възникването им. Ако лекарите в извънболничната помощ не успеят сами да свършат това, едва тогава трябва да пратят човека в болница, тоест хоспитализациите остават за най-тежките случаи, чийто брой се очаква да е и най-малък. Това е напълно логична философия, тъй като лечението в болница не само е най-скъпо заради нуждата от поддържане на огромен специализиран екип, високотехнологична апаратура, но то е и най-рисково - точно в болница се хващат най-лошите инфекции от пациентите, там човек има най-голям риск да стане жертва и на медицинска грешка. Затова по цял свят основният акцент в здравната система е поставен върху превенцията и извънболничната помощ, а броят на болниците е строго ограничен и регулиран.

Изключението България

Естествено у нас е наобратно. Както не веднъж сме писали, страната ни е първенец по болнични легла на глава от населението в ЕС, като тя е и единствената, в която те се увеличават ежегодно. Броят на лечебните заведения за болнична помощ, с които здравната каса сключва договор от години гони 400, като ежегодно се появяват нови филиали на болници в други градове, при положение, че пациентите и медиците в държавата намаляват. Не е нужно човек да е специалист по здравен мениджмънт, за да разбере, че тук има нещо гнило. Ясно е, че появата на нови болници не е провокирана от незадоволени нужди на пациентите или медиците, а от тези на инвеститорите им. Това е така, защото здравната каса у нас не отказва договор за финансиране на нито една болница, а здравното министерство дава щедро разрешения за нови дейности и клиники, забравяйки както за стандартите, които (не) създава така и да упражни ефективен контрол над лечебните заведения. Всичко това доведе до огромен кадрови дефицит, няма как оредяващите редици на сестрите да покрият нуждите на толкова много ненужни болници. Както вече и властите официално забелязаха, 30 000 медицински специалисти липсват у нас. Криза има дори за лекари, въпреки че тя е в по-малък мащаб и по определени специалности - например патолози, анестезиолози, джипита и т.н.

Какви са последиците

Те са ужасяващи - лошо здравеопазване, но за сметка на това скъпо, особено, когато в него се калкулират доплащанията и непреките загуби за икономиката от болни работници. Без нужните сестри, рехабилитатори или лекари в една болница, тя не може да оказва качествена медицинска помощ. Това означава, че нито пациентите получават нужното лечение и грижи, нито медицинските специалисти са удовлетворени от труда си. Не малко от тях няма как да са доволни и от заплащането си, защото парите не се разпределят правилно. Те се разхищават в опита изкуствено да се поддържат 400 болници и да се пълнят джобовете на техните собственици. Още по-лошо е положението в извънболничната помощ, която реално почти не съществува, или в спешна помощ, я която никой не иска да работи заради ниските заплати и високото натоварване.
Крайният ефект за пациентите е липса на профилактика, на добро и навременно лечение, високо доплащане и по-ниска продължителност на живота в сравнение с останалите европейци. Да не отваряме дума за пълната липса на нормални безплатни палиативни грижи, рехабилитация и т.н.

Може ли това да се промени

Да, промяната няма да е лесна, но е напълно възможна. И тя е свързана с обръщане на пирамидата и нормализиране на системата или казано най-просто - в орязване на болниците в страната поне наполовина и смяна на модела на финансирането им, така че той да не зависи от броя на пациентите им. Докато не се направи това и не се отвори място за укрепване на извънболнична и спешната помощ, България никога няма да има здравеопазване, а медицинските специалисти никога няма да се чувстват доволни от себе си, без значение колко големи са заплатите им. А пациентите няма как да бъдат здрави, докато медиците получават пари най-вече, за да ги лекуват в болница, тоест, не, за да им поддържат здравето, нито, за да ги възстановяват след лечение, а само, за да ги хоспитализират. Разбира се, това нормализиране на здравеопазването зависи единствено и само от политическите партии на власт.

Какво обаче правят те

За съжаление вместо да назоват ясно и отчетливо проблемите, за да може след това да ги решат, партиите в парламента се занимават с това да профанизират здравеопазването. И тази седмица ясно го доказа. Политическото решение, което ни предложиха най-добре се синтезира в крилатата фраза - "хляб и зрелища" или ако трябва да я актуализираме - "от заплатата до Тошко Йорданов". Съгласна съм, че речта на всяка публична личност е важна, защото гради отношението на обществото към дневния му ред. Но думите на всеки човек са и негова лична отговорност, в този смисъл не виждам с какво дебата за изказването на един депутат подобрява здравната система. За съжаление не мога да разбера и как увеличението на заплатите на медицинските специалисти без да е придружено от цялостна реформа, може да реши проблема на нашата система.

В заключение

Докато политиците поставят здравеопазването между хляба и зрелищата, на пациентите и медиците не им остава друго освен да прегърнат ролята на осъдените на смърт. Ave Caesar!