Самозакриването на общински болници е реално

Здравната вноска трябва да бъде увеличена, колкото е най-ниската в другите страни от ЕС, казва д-р Неделчо Тотев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Тази опасност никога не е била по-актуална, отколкото в последните дни от това, което научаваме и ни поднасят, като бъдещи промени. Тя реална. Факт е, че в последните 20 години сякаш има тенденциозно отношение към общинските болници, защото това е в нечии интерес.

- В чий интерес?

- И аз се питам, но не знам. Ние обираме пациентите, които не са много желани в останалите лечебни заведения от по-висок ранг. При тази ситуация ние на никого не изяждаме хляба. Понеже обаче се разцпределя един немалък финансов ресурс, когато дърпаш от пицата, макар и малки залчета, на лакомия се струва, че го подяждаш. Този момент ще продължава да го има и то в още по-голяма сила, ако това, което се предвижда като законови промени, стане факт.

- Очаква ли се и колко директори ще напуснат? Самият Вие, ще напуснете ли?

- На мен лично ми е дошло до гуша. Почти всички управители сме на възраст, когато имаме някакво съхранявано в годините достойнство. Когато усещаш, че един пореден компромис, а такива сме правили много, би довел изцяло до нарушаването на принципите, които си следвал, всеки от нас си дава равносметка и ще каже „Баста!". Случващото се е гавра с нас. Ние сме виновни за всичко. Парите са малко, но ние трябва да дадем. Обикновено първо е даването, а после е вземането. Някой трябва да ни даде необходимия ресурс и подходящите условия той да бъде вкаран в производство. Полученият резултат следва да бъде във финансово изражение. Така ние ще можем да дадем средствата на хората, които са си дали труда, за да се постигнат резултати. Сега се казва: Давайте пари! Синдикатите казват: Давайте заплати, имате възможност. Правят си свои сметки. МЗ беше така добре за пръв път да направи обстойни справки за всички лечебни заведения. Видя се какъв дефицит би се оформил, ако се реши да бъдат дадени т. нар. начални, основни заплати. Така поднесем Колективният трудов договор (КТД) не върши услуга никому, дори напротив. Той по-скоро вреди на хората, които уж ще бъдат облагодателствани. Ние, управителите, почти всички, сме в пред или в пенсионна възраст. Наистина ни е дошло в повече. След края на месец юли или малко по-късно, когато се замисля поредната промяна, очаквайте, че нещата ще излязат от контрол. Имам предвид заседанието на комисията по здравеопазване в парламента от 1 юли, проведено заради протестните инициативи на „Бъдеще в България" – организацията на млади лекари, специализанти и студенти по медицина. Тези млади хора заявяват, че са подготвили законови промени, комисията също казва, че е подготвила такива, с които ще задоволи исканията им по отношение на заплатите. Чашата отдавна е пълна, но последното е капката, която вече ще я прелее и ще доведе до нещо, което не ми се иска да се случва. Управителите на общински болници не са незаменими. Винаги някой ще се намери за местата им преди да се е усетил къде сяда, а то е на стол, който е почти без крака. Напускането им, ще е фатално за някои лечебни заведения. Причината е, че като специалисти и заради всички квалификации, те носят със себе си и доста клинични пътеки, по които дадена болница работи и по които получава финансиране от НЗОК. Само ще отбележа, че някои от тях са със специалности, възлови за едно или друго лечебно заведение. При нас равновесието е толкова крехко, че дори един от възлите да се развърже, ще се разпадне цялата болница. Ако обаче тези болници ги няма, на управляващите, седящи в прохладните си кабинети сега, няма да се случи нищо. За тях провинцията е, може би, една ненужна маса от хора, която консумира ресурс под формата на пенсии. Изглежда за тях, колкото по-малко са пенсионерите, толкова по-добре, защото пенсионната система няма да се разпадне. Хората, обслужвани от общинските болници сега ще станат без медицински обслужване. Къде тогава е Конституцията?! В Основния закон на Република България е записано, че всеки български гражданин, където и да се намира, независимо от пол, възраст, раса, етническа принадлежност, има право на достъпна, качествена, своевременна медицинска помощ. Като си закрие болницата, където той живее и при условие, че личният лекар идва в селото най-много веднъж седмично, за него няма алтернатива. Господата в прохладните кабинети не познават нито спефиката на работата ни, нито нашия контингент. Освен това, ако ни няма, спешната помощ чия лаборатория или рентген ще използва?! Няма ли тя да се превърне в едно скъпо транспортно звено, превозващи пациенти от точка А – домът на болния, до точка Б – най-близката областна болница. Ще се прави ли това за всички хора в нужда или ще има селекция?! Ще се стигне дотам възрастните да угасват тихомълком. Така ще е без общински болници. Подчертамав, ние управителите не сме незаменими, но с този ресурс, с който държавата разполага и пилее по различни начини, такова ще е положението.

- Какви заплати можете да осигурите на младите лекари?

- На младите лекари можем да осигурим същите заплати, каквито осигуряваме и на останалите. При нас не ги делим. Пасивите им са, че им куца практиката, а активите, че са напористи и имат потенциал. Такива хора ни трябват. Те са добре дошли във всяка общинска болница. Не знам защо в България непрекъснато се говори за основни заплати. Това е бягане от темата. Допълнителните възнаграждения от дежурства и допълнителни часове е много повече от нея. Нека се говори, но както за нетното, така и за брутното възнаграждение. Да се помисли, дали да има една по-висока основна заплата, но без допълнителните суми. В такъв случай, след удръжките, ще се взимат много по-малко средства. Това обаче синдикатите не го обясняват. Говорят само, че са вдигнали основните заплати, а оттам нататък какво следва – студио Х. Трябва математически да се покаже на хората, какво означава от ограничен ресурс да дадеш на всички по равно. Ние работим в условията на див капитализъм. Така си заработваме парите.

- Какви условия можете да им осигурите за специализации?

- Основният проблем вече го казах на младите хора по време на заседанието на здравната комисия. Всеки работи за пари, но им казах: Вие за системата сте никой. Нормативната постановка е такава. НЗОК не ги брои за лекари, работещи по КП. За нея те са под черта – лекари без специалност. Оттам нататък те не могат да извършват нищо самостоятелно независимо, че са дипломирани, че са положили Хипократова клетва, преминали са стажове по всички специалности. Подчертавам, за системата те са никой! Затова и в много лечебни заведения, освен да държат химикала, за друго не ги ползват. При нас, в общинските болници, не е така. При нас се работи от първия ден под ръководството на началника на отделението или на друг лекар със специалност. Младият колега дава дежурства. Така той се учи, но и разбира какво е отговорност, защото е при пациентите. Аз съм минал преди много години по дългия и труден път на специализацията. Тогава тя можеше да се прави във всяка една болница и медицината, като ниво, не отстъпваше на сегашната, макар и времената да бяха други. Смъртността и всичко останало също бяха други, хората не бяха толкова болни, колкото са сега. В онези години ни зачисляваха на специализация в дадена болница, поетапно се приманаваха модули в болници от по-високо ниво и се държеше колоквиум. Но, продължавахме да работим в първоначалната болница, в която бяхме назначени. Така давахме своя принос за приходите й и съответно за заплатите. Сега се случва така, че идват сепциализанти, после отиват в по-високото ниво болница, но там му обещаят повече пари и той остава там. Аз само мога да се вайкам, че години наред съм му плащал заплата, която е заработвал целия останал персонал, но съм го изгубил.

- Какво е решението, ако заплатата на директор не е 15 000 лв. и не бъде изпълнен КТД, то как могат да бъдат постигнати по-високи заплати?

- Има и много над 15 000 лв. заплата на директор, но размерът й е обект на това, кой е собственик на лечебното заведение. Нашите болници са на общините. Ние, техните управители, имаме норматив и определен таван на заплатата, тъй като сме регистрирани и по Закона за публичните предприятия. Освен това, има и регламент по НРД 1:10 по отношение на заплата на мениджър спрям тази на персонала. Само мога да кажа, че нашите възнаграждения са по-ниски от 15 000 лева.

- Според Вас, вдигането на здравната вноска може ли да реши какъвто и да било въпрос? Нужно ли е постоянно, в една нереформирана система, да се наливат милиарди за издръжката на болниците?

- Здравната вноска трябва да бъде увеличена. В България тя е най-ниската в Европейския съюз. В Румъния вноската е 10 на сто. У нас не се прави разлика между европейски регламент и директива. Първото е със задължителен характер. При второто има възможност държавата, според спецификата и възможностите, да го приеме или да не го приеме. Защо, след като всичко ще съобразяваме с европейските регламенти и директиви, здравната осигуровка у нас не стане толкова, колкото е най-ниската в Европа. Така трябва да бъде, колега вече лансира тази идея по време на здравната комисия. Не е вярно обаче, че в нереформирана система се наливат милиарди левове за болниците. Тези пари не са за издръжка на лечебните заведения, а за оказани услуги. На нас не ни ги дават. Малко ли са, много ли са, ние си ги заработваме с труда на всички лекари. Парите не са малко, но как се разпределят и къде отиват, никой не казва. Това е големият въпрос. Ние, общинските болници нямаме голямо увеличение, тъй като КП, по които работим скочиха със 7-12 на сто. Синдикатите обаче искат увеличаване на заплатите с 20 процента. Никой не отчита инфлацията и покачването на цените. Искат да работим в условията на дим капитализъм, но да бъдем социалисти в разпределянето на парите.

- Какво решение очаквате тази година от управляващите с оглед на огромния дефицит, който се очертава в бюджета на НЗОК?

- Политиците вече ни казаха какво ще направят. Законът за лечебните заведения ще бъде коригиран, след като Конституционния съд отмени клаузата в НРД, според която управител, който дава заплати, по-ниски от договорените в КТД, трябва да търпи санкции. Синдикатите искат 10 лв. заплащане на час. Да стане и 50 лв., но да кажат и кой ще ги осигури при положение, че се очаква дефицит в бюджета на касата. Действително, милиарди левове са за болнична помощ, но те не отиват равномерно навсякъде. Получаваното от общинските болници е унизително ниско. Нататък ние даваме ниски заплати, а нашите специалисти с труда си дотират тази нереформирана система.

- Какво трябва да се направи, за да може и пациентът да има достъп до медицинска помощ във всеки регион на страната, тя да е качествена и да не е осъществявана в болница, която би трябвало да е върхът на здравната пирамида, а не основата?

- Аз не съм стратег. Отговор следва да дадат законотворците, които чертаят структурните реформи, залагани в бъдеще. Да се говори, че ние, болниците, трябва да сме върхът, е жонглиране с думи. Нека си помислим, че за разлика от нас в България, в Англия, Германия и другаде в Европа за лекар се чака по месец в най-добрия случай, и то в зависимост от спешността. Вчера имах пациентка, родена при мен, сега на 17 години, живееща точно в Германия. Заради генетична аномалия кръвта по време на цикъл не може да изтича навън. Чакала е три месеца, за да стигне до етап, да се свива от болки на пода. Престоява 15 часа в спешна помощ, прехвърлят я в една, втора болница, която установила проблема и се оказало, че той е отстраним с една банална операция. Навсякъде се допускат грешки, но ще оценим системата, която имаме в България сега, когато я изгубим. Тогава няма да говорим за обърнати пирамиди. Сега се наливат пари в извънболничната помощ. Никой няма да ги върне, щом им ги дават, но какво ще бъде свършено с тях, е друг въпрос.

- Какво се случва с медицинските сестри в болницата, какъв е кадровият проблем, какви заплати получават, на колко места работят?

- Медицинските сестри в МБАЛ-Чирпан работят на едно място. Тези, които можем, назначаваме на допълнителни длъжности, като секретари и други, занимаващи се с документацията. Така те допълват семейния си бюджет и вършат работа, за която нямаме хора. Ние ценим подобаващо всяка една медицинска сестра, но не можем да изразим финансово нашата оценка. Те взимат относително ниски заплати за това, което дават от себе си. Лошото е, че не мога да им разпределя повече средства.

- Ако бъде приет стандарт по здравни грижи, който да регламентира броя специалисти по здравни грижи в една болница, какво очаквате, че ще се случи в болничната система? Ще успее ли тя да се преструктурира в по-добър вариант за обществото?

- Това е поредната заблуда. Колкото повече стандарти биват въвеждани, толкова повече нещата не отиват на добре. Крием си главата в пясъка, като щрауса, и си мислим, че като напишем стандарт, ще решим проблемите. Нищо подобно. Аз съм участвал в писането на стандарти още в края на 90-те години. Още тогава се знаеше на един лекар колко сестри би следвало да има, на едно болнично лекло колко сестри да са и т.н. На всички е ясно, че това не може да стане предвид дефицита. Като се създаде стандарт, означава да се даде документ на НЗОК и контрольорите от другите институции, по който те да ни проверяват. Ще се стигне дотам, че първо ще си отидем ние, общинските, заедно с областните болници. Под въпрос е колко и частни ще останат да съществуват. Как така ще се създава документ, за който всички знаят, че не може да бъде изпълняван, но това ще доведе до преструктуриране. Такова нещо не може да се случи. Под преструктуриране още от 1995 г. досега означава съкращаване на легла и персонал. В онези години все още имаше хора, та можеха да съкращават, сега правим това само с леглата. Лекарите и сестрите са недостатъчни, но моля управленците в здравната система да не се крият зад алгоритми. Бих искал някой да ми даде дефиниция за качество на медицинска помощ. Аз бих казал, щом не можеш да дадеш определение на едно понятие, то не го използвай.

- Дали лекарите имат обструкция върху създаването на самостоятелни амбулаторни практики по здравни грижи на медицинските сестри? Защо?

- В личен план, аз съм да има такива практика. Не виждам, защо някой колега може да бъде срещу тях. Някога селата имаха осигурени специалисти. Във всяко имаше фелдшерски пункт. Бил съм управител и на болница, и на поликлиника, към която имаше около 20 такива практики. Отделно по селата ходеха лекари по график. Това беше към 1995 г. После започна Содом и Гомор – тръгна т. нар. реформа. Сега, като се знае, че няма достатъчна медицинска грижа на много места, не виждам причина сестрите да нямат свои самостоятелни амбулаторни практики. Те няма да ни вземат пациентите, но могат много да помогнат на хората, на които няма кой да сложи дори една инжекция.