Липсата на педиатри взема застрашителни размери

Държавните болници може и трябва да бъдат спасени, но не знам дали има желание за това, казва проф. Владимир Пилософ

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Пилософ, много тревожни данни бяха изнесени на кръглата маса миналата седмица, толкова притеснително ли е състоянието на деското здравеопазване у нас?

- Притеснително е въобще състоянието на здравеопазването у нас, в това число и на детското. Получава се едно противоречие. Например детската смъртност - починалите деца до едногодишна възраст намалява и излиза, че едва ли не всичко е прекрасно. Когато се вгледаме по-задълбочено в този показател, който общо за страната е 6.5 на хиляда, се виждат сериозни проблеми изразяващи се най-вече в много големи регионални различия. Докато в София детската смъртност е 2.5 на хиляда, то има области където тя е 4-5 пъти по-висока. За да постигнем по-нататъшно снижение на смъртността при деца е необходим много задълбочен системен и постоянен анализ на причините за смъртта при всяко починало дете. Най-добре е това да става ежемесечно или поне на тримесечие. Въз основа на анализа е възможно и набелязването на конкретни мерки в отделен регион, които да доведат до подобряване на състоянието. Това е едно и от нашите предложения към МЗ.

- Това обаче няма как да се случи без специалисти, имаме ли медицински кадри?

- Проблемът с кадрите в здравеопазването е изключително сериозен и бързам да кажа, че ако не се вземат адекватни мерки системата на здравеопазване е изправена пред колапс. Впрочем ежедневно научаваме за негатвни събития, които всъщност говорят за настъпването на критичен момент. Проблемът с медицинските специалисти има няколко аспекта. Първо - системната липса от години на професионалеисти по здравни грижи - медицински сестри, акушерки, рехабилитатори. В България съотношението брой лекари към броя на тези специалисти е 1:1.2 – т.е. абсолютно неадекватно – нормално е да бъде поне 1:3. Второ -намалява абсолютния брой на лекарите и специалистите по здравни грижи.

Огромен е относителният дял на лекарите и медицинските сестри, които са в пенсионна възраст и до няколко години ще има изключително сериозен проблем. Трето - на този фон е парадоксално непрекъснатото нарастване на броя на болничните легла и съответно на болниците. Ние сме една от малкото страни в ЕС, където броят на леглата за активно лечение продължава да нараства. Питам как очакваме да има подобрение, когато и без това намаляващия по количество професионален ресурс се разпръсква в голям брой лечебни заведения?! Всъщност резултатът е налице – ниска използваемост на легловата болнична лаза, както в публичните така и в частните лечебни заведения. Поллучава се омагьосан кръг. Медицинските кадри се опитват да работят на няколко места за да изкарат прилично възнаграждение. В този контекст има остър дефицит от време за подобряване на квалификацията и ако щете за нормални условия за почивка. Все пак медицинският персонал трябва да работи със „свежа глава". Помните ли акушерката, която е обвинена, че е опитала да убие едно новородено дете – тя имаше огромно количество извънреден труд, надхвърлящ неколкократно допустимото. Разбира се това не я оправдава, но подобна система поставня в риск както пациентите, така и самия персонал. Четвърто - има остра нужда от някои специалисти – като анестезиолози, съдебни медицици, педиатрите вече са рядкост итн. Това означава, че в системата на здравеопазване е нарушен балансът. Може да имате прекрасни хирурзи, но при липса на анестезиолози те не могат да работят нормално. И накрая изключително тревожно е състояниеот на продъжаващото медицинско обучение. Припомням, че ние снме една от малкото страни в ЕС - може би единствената, където продълаващото медицинско обучение не е задължително! Коментарът е излишен!

- Какво показват данните на педиатричната асоциация или на здравната карта в това отношение?

- Със здравната карта много дълги години се заиграваме, във всяка високо развита страна обаче такава има. И има едно важно различие, ако вие заявите, че ще правите лчебно заведение, в което пациентите ще плащат кеш, вас не ви питат дали искате да строите болницата, стройте я. Но тези заведения са много малко, защото са много малко хората, които могат да си позволят да плащат кеш, особено за висококвалифицирани медицински дейности, които струват по няколко хиляди. В България има толкова много болници, че една се пада горе долу на 16-17 хиляди жители, докато в Германия е на около 50 000 жители.

- Има ли спирачка за фалитите, които започнаха при болниците?

- Какво значи фалити. Нали вие чухте, как срещу въпросните държавни болници има две или три други лечебни заведения и в случая няма особено значение дали са частни или публични! Нали различните видове собственост са разнопоставени ?! А дали е така на практика. Вземете например закона за обществените поръчки. Незнайно защо частните лечебни заведения бяха освободени от задължението да провеждат обществени поръчки, независимо, че изразходват публичен ресурс чрез НЗОК. Това поражда редица проблеми. Значи проблемът не е във фалита на държавната болница. Нека се обясни защо се допуска на една педя разстояние от държавната или общинска болница - да не говорим, че понякога нова структура се разкрива на територията на самата болница, да има толкова много лечебни заведения. Ако някой не вярва, нека застане на главния вход на Пирогов и отсреща ще види болница по травматология! Аз лично от години съм изказвал отношението си по този въпрос. Дълбоко съм убеден, че някой най-сетне трябва да съобщи, че царят е гол! Опитват се някои политици и управляващи съвсем тихо под сурдинка да го кажат. Но това не върши работа. Ако не се започне решажването на този проблеми нищо добро не ни очаква.

- Каква е вашата прогноза, защото държавните и общинските болници вече започнаха да затварят врати?

- Прогнозата е, че балонът се е пукнал и продължава да излиза въздух от него с все по-голяма сила и бързина. Без спешни мерки у нас ще има изключително сериозна криза.

- Може ли изобщо да се залепи този балон, защото говорим за 100 частни болници, които се появиха през годините?

- Ако под балона разбираме системата на устройство и финансиране, няма как да се залепи. Трябва нов подход, трябва някой да признае, че този модел поради много причини е изчерпан, да не кажа провален и оттук нататък започваме друго. Това не е лесно, но трябва поне да се признае. Може би един от начините за спасение е рязкото повишаване на доходите на лекарите, които работят в тези големи болници, така че те да не зависят от броя на пациентите, които постъпват там. Защото в момента, ако няма болни в стационара, няма заплата и то не само на лекарите, а на целия персонал. Което означава, че ние трябва да работим все повече хората да се разболяват, а това е абсурдно.

- Дори да се смени този начин на финансиране, липсата на кадри би ли могла с нещо да се компенсира?

- Ако не сменим този модел на финансиране и не осигурим на започващия работа лекар едно прилично ниво на доходи, нищо няма да стане. Все още системата на обучение на лекарите е горе долу на добро ниво и те се приемат на работа в чужбина. Дори има млади хора, които са изключително прилежни, защото са си направили сметката, че могат да завършат тук, където им е много евтино и ще получат добро образование, а след това ще се продадат навън. Проста истина.

- Мислите ли, че публичните болници могат да бъдат спасени и нужно ли е?

- Разбира се, че е нужно. Нека пак припомня, че бумът от нови болници се дължи до голяма степен на системата на финансиране чрез клинични пътеки (КП). Стремежът е по възможност да се разкрие такова лечебно заведение, което изпълнява само „изгодни" КП. По този начи сдтава едно уродливо преразпределние на дейностите. Сложните, тежките случаи, при които се налага дълготрайно и скъпоструващо лечение, остават в публичните болници. Там, където може бързо и лесно да се свърши работата, не казвам некачествено, се отива в частните болници. Това е логично, след като на първо място в медицината се постави комерсиалността, а при медицината не може печалбата да седи в основата й. Мисля, че това все повече хора го осъзнават, защото преди двайсетина години много бодро и ентусиазирано ми казваха как пазарът ще реши всичко, но в тази сфера не може. И още

- И все пак - може ли да се спасят публичните болници?

- Надявам се, че може. По-важното е да се осъзнае, че без тях не може. Нека някой ми посочи, в коя страна с високо развито здравеопазване то се държи само на частни структури. Необходим е баланс, подчертавам разумен, между различните форми на ЛЗ, включително и във връзка със собствеността. Ако направим сравнение с природата тя отдавна ни е показала, че когато се наруши екоравновесието настъпва катастрофа. Нещо по различно и в обществените отношения. Но тук има и нещо друго – има ли желание да бъдат спасени публичните болници, а университетските? Напоследък се забелязва, че доста ЛЗ придобиха статут на университетска болница. Трудно ми е да си обясня това. Така, че не знам какъв е отговорът за спасението на болниците.

- Десет детски хирурзи – опасно малко ли са?

- Що се отнася до детските хирурзи десет са малко, ако зад тях не идва ново попълнение. А това сега е така. Има немалък брой специалности, в които не са необходими голям брой специалисти, тъй като и пациентите са относително малко. Така е във всички страни. И ви давам пример с детската кардиохирургия. На 100 000 живородени деца, 380 ще имат нужда от сърдечна операция или някаква процедура.

При 60 000 раждания на година у нас ще има 250 операции, колкото правят и моите бивши колеги в НКБ. Но тук има един друг въпрос – за да се върши качествена работа, един хирург трябва да има минимум 125 влизания в годината, което означава, че в България ни трябват двама-трима, които активно работят и още двама, които се обучават при тях. Така стои въпросът и с други специфични хирургии в детската възраст. Няма нужда лекарите там да са огромна цифра. От друга страна проблемът отново е до баланса – за да работят тези „тесни" специалисти е необходимо останалата част от системата да функционира също пълноценно. Иначе чудеса не стават. Вече се очертава и криза с педиатричните кадри. Причината е, че повечето от тях сега работят под маската на общопрактикуващи лекари. Но нашата много голяма тревога е, че това поколение така или иначе по физиологични причини си отива. То няма как да бъде вечно и тогава ще останат на фронта да работят с деца лекари, които нямат достатъчно подготовка за това. Не може с обучението, което е предвидено по обща медицина да имаш нужните познания за да правиш високопрофесионарлна оценка на дали едно дете се развива нормално или не, Липсата на достатъчно компетентност става причина да не се диагностицират на време сериозни заболявания и да се изпуска ценно време за тяхното лечение. Някои колеги ми се сърдят, че казвам това. Но вината не е тяхна – направили сме такава система, която довежда до тези парадокси.

- Казваме, че болниците са много, но в същото време искаме да се направи детска болница в София – няма ли парадоск?

- Парадокс има защо досега никой не е направил голяма детска болница? А обяснението е много просто – необходима е инвестиция, а „печалбата" ще е малка, с децата винаги има много грижи. Така че това не е въпрос на частна инициатива, по света има и такива, но като цяло в областта на педиатрията болниците са публични. Ако ме питате мен, има страни, в които системата на здравеопазване е национална и не се дели на общински, държавни и други видове болници, може би за една държава като нашата в критичен момент като сегашния подобен модел би било добре поне да се обмисли.

- Има ли надежда, че ще се построи детска болница в София, имаше скоро срещи и в МЗ?

- Надежда винаги има, Българската педиатрична асоциацияция се е заела със задачата, защото и родителите разбраха колко е необходимо това. Написали сме и писмо до президента, защото болницата е символ. Надявам се под някаква форма тя да стане част от тазгодишната кампания на „Българската коледа". Ясно е, че по този начин няма как да съберем пари за нея, но може да се говори, да се апелира, да предлагаме идеи. Във фонда за лечение на деца от време на време избухва някакъв скандал и се говори много за детското здравеопазване. Питам се защо, след като чрез него се финансират годишно около 400 деца за лечение в чужбина и 700 за лечение в България, а в българските болници постъпват от 270 до 280 хиляди - за тях никой не говори. Впрочем много от проблемите, които карат родителите да търсят чужбината се пораждат именно и от липсата на такава голяма и поливалентна болница, в която няма нужда да излизаш, докато медицинският проблем, колкото и сложен да е не се реши.

- Франция ли ще бъде страната, която ще ни помогне с построяването на детската болница?

- Нямам никаква представа, това беше една предварителна среща. Ние веднага реагирахме. Ако французите правят болница, да не ни забравят, а да ни питат какво искаме, не те да решават.

- Ако не се направи тази болница, идеята за по един национален център в София, Пловдив и Варна може ли да оправи нещата?

- Нека направим един, а после ще мислим за втори и трети. В момента педиатрите, които работят в „Св. Георги" и „Св. Марина" са по-облагодетелствани, защото са позиционирани на едно място, в двора на една болница. В София не е така, а тук е една трета от населението на България.

- Ако няма нова сграда, може ли да се приспособи стара и коя предлагате?

- Не бива за българските деца да се приспособява, трябва да се построи нова сграда за болницата, която ще работи следващите 100 години, защото това е оптималната перспектива.

- Притеснявате ли се, че може да останем без детско здравеопазване?

- Ще ви отговоря шеговито – аз лека полека излзиам от коловоза, така че мен нищо не ме притеснява. Това в сферата на черния хумор. Разбира се, че ме притеснява, нещата са смесени – има проблем на квлификацията, на работното място. Ако искаш да станеш педиатър, няма къде да отидеш и да видиш всичко.

- Кои са най-спешните решения, от които имаме нужда, за да продължи педиатрията да съществува и у нас?

- Спешно разрешение е необходимо за два проблема: Разрешаването на въпроса със специализацията по педиатрия, включително и с разумни промени в Наредба № 1/2015. Същевременно колегите, които желаят да специализират и друга профилна специалност, трябва да могат да го правят успоредно. В момента те се записват да стават детски кардиолози и имат две години обучение по педиатрия в рамките на четирите по кардиология, но по всички европейски правила хорариума за педиатрия е минимум три години. Тоест, ние нарушаваме правилата и те не успяват да придобият нужните знания. Освен това стават детски кардиолози, но не и педиатри. Затова сега доизкарват още две години педиатрия и общо им се налага да учат шест, вместо четири, за да бъдат педиатри и детски кардиолози ендовременно. И така е за всички останали детски специалности, което е абсурд. Следващото е този материал от кръглата маса в парламента да бъде даден в МЗ, с д-р Даниела Дариктова ще приоритезираме нещата и ще го изпратим. И накрая искам да поздравя на патерица колегите с празника на лекаря, да има пожелая всичко най-добро!