Да не се консумират диворастящи гъби

При ухапване от змия да се потърси медицинска помощ, обгарянето на мястото и връзването около него е фолклор, казва доц. Маргарита Гешева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Важното е да се употребява количеството алкохол, което е прието независимо дали под слънчевите лъчи или на сянка, няма никакво значение. Ваканционният период предполага релакс и по-слаб контрол. Храта искат да се забавляват. Едни намират забавление в алкохолното повлияване и когато прекалят се получава интоксикация, която може да доведе и до болница.

- Какво е допустимото количество алкохол?

- В токсикологията не може да се говори за допустимо количество алкохол. Всеки организъм има свой лимит, тъй като има своя черен дроб, метаболизиращ с различна скорост. Има и хора адаптирани към алкохола, както и други, които не пият. Едни дори при малко количество концентрат могат да бъдат зле повлияни и интоксикирани, а други за пият доста и нищо да им няма. Затова, обща доза няма, тя е индивидуална и зависи от възрастта и дали човекът е приемал преди това храна, дали редовно, рядко или никога не употребява алкохол. Това са факторите, които могат да доведат до различна степен на повлияване и интоксикация. Няма доза, има промили. Ако употребяващият ще шофира, то те трябва да са до 0,5. Възможно е при някои дори при 1,5 промила да изпаднат в кома. Ето защо, подчертавам, доза няма.

- В планината през лятото ни изкушават всякакви диворастящи плодове, но немалко хора берат гъби. Има ли период, в който преобладават отровните им двойници, кога е по-безопасното време за бране?

- Не препоръчвам брането на гъби. Намирам го за абсолютно недопустимо. Няма сезон и месеци, в които двойниците са по-малко. Те растат по едно и също време с ядливите. Нека никой да не се изкушава от тях.

- Вярно ли е, че някои видове в комбинация с алкохол правят много остра и опасна интоксикация?

- Да. Има една конкрена гъба, която блокира ензимите, разграждащи алкохола. Нейното популярно име е копринка. Когато тя се консумира без алкохол, няма никакви прояви. Допусне ли се обаче комбинацията, може да се появи реакция – все едно, ако човек е приел медикаменти за спиране на зависимост. Тогава в организма се натрупва метаболитът ацеталдехид, който може да причини доста сериозни прояви зачервяваве, изпотяване, тахикардия, сърдечни болки.

- Каква първа помощ близките на отровения от гъби или самият той могат да окажат до квалифицираната помощ на лекаря?

- Няма първа помощ. Трябва веднага да се потърси лекар.

- До колко часа от отравянето?

- Зависи. Има гъби с кратък латентен период – от два до четири часа. Има и такива с дълъг латентен период, които довеждат до тежки интоксикации – между осем и седемдесет и два часа. Затова, аз не мога да дам никакви правила на хората, които берат и ядат диворастящи гъби. Недопустимо е те да се консумират.

- Преди години, по това време, цели компании гъбари попадаха при Вас в Клиниката по токсикология на „Пирогов"?

- Приемаме и гъбари, но са значително по-малко, отколкото преди време. Изглежда и медиите вършат добра работа, информирайки за опасностите от диворастящите гъби. В последните години консумацията на зелена мухоморка (Amanita phalloides) вероятно е намаляла, защото и пациентите са по-малко. Не мога да преценя, дали хората са си взели поука или климатичните условия за виреенето й са лоши.

- Туризмът в планините, особено в горещините, е предпочитан от мнозина. Как стои въпросът с отровните змии, има ли ги много у нас? Как хората да се предпазват?

- Отровните змии у нас са два вида. В планината, над 1400 метра надморска височина се среща усойницата. До 1000 м. е пепелянката, която е по-токсична. Нейната отрова причинява по-тежки клинични прояви и задължително лечението е в болница. Самите пациенти чувстват силна болка, оток, кръвонасядания и бързат да потърсят лекарска помощ. След ухапване от усойница също е нужна медицинска помощ въпреки, че първите прояви след ухапването са незначителни. На самото място няма никакъв локален проблем, а след 6 – 12 часа може да се появи невротоксичен ефект и падане на клепачите на очите, тоест, те не могат да се вдигнат. След оказване на медицинска помощ, ние имаме почти 100-процентов успех, тъй като прилагаме противозмийски серум. Лекуваме адекватно и можем да се гордеем, че недопускаме тежки случаи.

- Препоръчвате ли планинарите да носят със себе си противозмийски серум и, ако да, то могат ли и как да си го прилагат сами при нужда?

- Има хора, които не тръгват в планината без противозмийски серум. За да бъде обаче той активен, трябва да се съхранява в хладилна среда, при температура около 4-10 градуса, каквито е трудно да се поддържат. Ако хората са снабдени с малки хладилни камерки, могат да си вземат и серум. При ухапване от змия първата и ефективна помощ е точно прилагането на противозмийския серум. До свалянето на пострадалия от планината не препоръчвам да се предприемат никакви мерки. Не бива да се връзва мястото с някакъв парцал, нито да се правят порезни рани на мястото на ухапване, нито да се измуква отровата. Всичко това е фолклорна митология.

- С какви най-чести отравяния приемате пациенти в Клиниката по токсикологя през лятото?

- Това са ужилванията и ухапванията от насекоми и от влечуги.

- От кои насекоми трябва да се пазим най-вече?

- От всички, тъй като напоследък забелязваме, че е налице по-висок процент на алергизирано население. В пораженията на самите насекоми, които забелязвам сега спрямо преди години, има голяма разлика. Затова при ужилване трябва да се търси лекарска помощ. Важно е да се знае, че дори едни дребни мухички могат да доведат при някои много тежки прояви – оток на крайниците, зачервяване, силен сърбеж. Възможно е чрез тях човек и да се инфектира със заболяване.

- Възможни ли са отравяния с недобре съхранявани лекарства през лятото?

- Лекарствата не се нуждаят от особено по-различно съхранение. Пациентите следва да прочетат описанията и се съобразят с тях. Обичайно, сиропите се държат в хладилник, но за специални условия за таблетните форми няма. Като цяло, те не представляват заплаха в летния сезон.

- Какви са препоръчите на доц. Гешева за безопасно лято?

- По отношене на планинския туризъм, в никакъв случай да не консумират диворастящи гъби. Това трябва да го имат като правило №1. Освен това, да тръгват с по-високи туристически обувки, за да бъдат добре екипирани при евентуално попадане на змия. Срещу насекомите да използват репеленти. На морето, най-вече в Бяло или Средиземно море, да имат предвид, че обитава морският дракон, котйо не бива да се пипа с ръце. Убожданията му са силно токсични и мже да се стигне до процес, който преминава след месеци.