Отвъд границата

Смятам, че емиграцията на лекари ще спре

24-10-2017 08:16
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Смятам, че емиграцията на лекари ще спреНикой не може да избяга от корените си и да се чувства напълно щастлив, а и заплащането започва да се изравнява, казва д-р Веселин Тенев
Стотици български лекари и медицински сестри напуснаха страната ни през последните десет години. Примамени от по-добрите условия на труд и живот в западните държави или прокудени от оскъдицата у нас – материална и духовна, извън родината ни останаха цели поколения, една млада България. Затова clinica.bg реши да се опита да събере пъзела и да покаже различните гледни точки – тези „отвъд границата". Своеобразно начало на новата ни рубрика се оказа лекарят на годината – доц. Николай Янев. Сега наред е д-р Веселин Тенев. Той заедно със съпругат си – Христина Колева, живее от почти десет години в САЩ. Защо е заминал, каква е разликата между двете здравни системи, има ли шанс емиграцията да спре, вижте сами.

- Д-р Тенев, с какво се занимавате в САЩ ?

- Работя като клиничен асистент по психиатрия в University of Iowa, Iowa City, Iowa, USA. Преподавам на студенти и специализанти по психиатрия, водя психиатрично отделение, психиатрични консултации в голяма, многопрофилна болница.

- Кога и защо заминахте да работите там ?

- Аз завърших Класическата гимназия в София. Измених на традициите й да се занимавам с езици и история. Гмурнах се в океана на медицината, в Медицинска академия в София, взех специалност по психиатрия, а после и специалност по съдебна психиатрия. През 2008 г. окончателно преминах отвъд другия океан. Последвах любовта на живота си, моята съпруга, която вече беше започнала да специализира психиатрия в University of Iowa. Започнах да правя проучвания върху слединсултната депресия с тогавашния директор на катедрата по психиатрия в Айова, д-р Робинсън. Имаме няколко публикации върху темата с него. Впоследствие специализирах психиатрия отново в същата катедра. Харесаха ме, назначиха ме като клиничен асистент професор и това работя в момента. Съпругата ми – Христина Колева е доцент, психиатър, занимава се с женско, психично здраве, както и с проучвания на национално ниво по депресия и болест на Алцхаймер.

- По-добра ли е здравната система в САЩ, в сравнение с тази в България? Кои са основните разлики?

- Има три много фундаментални разлики:

1) Докато у нас здравето се смята за основно човешко право, в САЩ то е привилегия, за която трябва да се работи, да се плати.

2) Ключово различие е влиянието на здравеопазването върху икономиката. У нас разходите за здравеопазване почти нямат значение за ценообразуването на труда. Докато в САЩ производителността на труда се понижава напоследък, заради високата стойност на всеки един продукт, произведен легално, т.е. с платени здравни осигуровки.

Докато у нас здравето се смята за основно човешко право, в САЩ то е привилегия, за която трябва да се работи, да се плати.

Високата цена на здравеопазването беше отчетена като препятствие в конкурентоспособността на американските стоки, в които се начислява здравното осигуряване. Това наложи търсене на нови решения за оптимизиране на здравната система, за получаване на по-широк достъп до здравни услуги, както и за общото понижаване на цената й. А това доведе до т.нар. Obamacare, т.е. Закона за достъпни грижи, реформата в здравеопазването.

3) У нас на практика има един, основен фонд, здравната каса, който монополизира пазара на здравни услуги, при това държавен. В САЩ фондовете са много, като са в застрахователния бизнес, т.е. частни. С една уговорка: в момента върви окрупняване, сливане на различни частни застрахователни компании, което може да доведе до монополизация на пазара, въпреки наличието на антитръстово законодателство в САЩ.

Има и множество други разлики - огромно разнообразие на застрахователните пакети, т.нар. премиуми, при които осигуряващите се трябва да платят от джоба си определена цена за здравна услуга, а застраховката се включва едва след като тази определена цена бъде надхвърлена. Така много хора се оплакват и до днес, че заради Obamacare преките им разходи, които те трябва да платят от джоба си, се увеличават на практика. Това накара множество осигурени, да се отпишат от официалните фондове и да потърсят някои бутикови, по-малки частни регионални фондове.

Освен това все още, макар и негласн,о съществуват бариери между отделните щати. Със собствените си данъци всеки щат финансира или дофинансира болничен престой или амбулаторен преглед на регистрираните в него жители, а отказва подобно дофинансиране на американци извън щата. Все още пациентите разчитат силно на Спешната помощ. Особено тези, които не могат да си позволят амбулаторните прегледи или има твърде дълъг списък с чакащи за преглед (понякога месеци).

В момента се правят разработки за реформа на реформата. Не е ясно бъдещето какво ще донесе. Цените плавно си вървят нагоре. Има достатъчно причини и фактори, които движат тези цени нагоре. Много съществена разлика е и степента на иновативност. Тя все още е много важен елемент в американското здравеопазване – медикаменти, процедури и пр. Много от тях са патентовани и имат сравнително кратък период за монополна възвръщаемост на инвестициите в тях.

Като цяло българската медицина е по-достъпна до пациента, но това мисля, че започва да се променя и разликите да се заличават.

- Какво е впечатлението ви за здравната система у нас след десет години извън страната? Има ли промяна, в каква посока?

- Лекарите у нас имат много повече възможности за реализация в чужбина, отколкото преди десет години. Всъщност по места има сериозни възможности и в България, включително финансови. Специализацията като че ли остава проблем, както зачисляването, така и правно – икономическата й основа. Като цяло смятам, че българските лекари са на много високо, европейско ниво. Отговорни, предани на пациентите си.

- Кои са най-големите проблеми на системата ни?

- Сякаш недостигът на кадри е един от най-големите проблеми - лекари, медицински сестри. Друг основен проблем е управлението на ресурсите. Прави ми впечатление от около 20-тина години, че постоянно има залитания в посока на различни лекарски специалности. В едни години административно се правят отстъпки на акушер-гинеколози, после на

Българските лекари са на много високо, европейско ниво. Отговорни, предани на пациентите си.

ендокринолози и пр. Някак се работи на парче. Хората и тяхното здраве са най-големият капитал на държавата. Има и един друг проблем, който наблюдавам. Наистина по-минимален, но все пак заслужава внимание. Живеем в свръхинформирано битие. Пациентите имат пълното право да се информират за медицинските състояния, алтернативи, лечения и изобщо теория и практика. Лекарите трябва да свикнем с гугъл самолечението, с половинчатите и понякога изопачени факти, които заливат като цунами разтревожените за здравето си хора. Смятам, че по-полезно и продуктивно би било да работим заедно с пациентите, за да внесем яснота, да им помогнем да се справят със здравните си проблеми не само физиологично, но и психологично, а и на информативно ниво. Добрият лекар би трябвало да валидира и нормализира пациентската тревожност. Струва ми се, че у нас лекарите подценяват интензивния емоционален заряд на контакта между тях и пациентите. Чувствата не трябва да диктуват решенията, а фактите. Но в същото време емоциите определят цялостното впечатление от взаимодействието, могат да го направят по-лесно или по-трудно, по-приятно или ужасно. В същото време като че ли все още не се отделя достатъчно внимание на борбата със стреса у самите лекари. Вменяват им се прекалено много отговорности и очаквания, вместо те да се насочат към по-правилен адресат, например – социалните служби, здравния мениджмънт и пр. Добре информираният пациент, който има доверие към лекаря си, може да разчита на по-добри резултати от лечението си. Това е научно доказано. Дори и при редица тревожни състояния, които в психиатрията се наричат соматизационно разстройство, хипохондриаза. Преведох и издадох в България Американската класификация на психиатричните разстройства – в нейния четвърти вариант през 2008 г. Според новата версия на тази класификация – ДСН 5, вече не се говори за соматизация или хипохондриаза, а въпросните разстройства са Разстройство със соматични симптоми, както и Тревожност свързана със заболяване, като и там идеята е формулирана кратко: грижа, а не лечение!

- Бихте ли се върнали, за да работите ? Защо?

- Бих се върнал, разбира се. Аз обичам моята родина и имам много неща, които ме свързват с нея, роднини, приятели, различни проекти. В момента работя върху междудисциплинарни начинания, включително изследване на икономическото поведение, психопатология на труда от психиатрична гледна точка. Правя го с колеги и приятели от България. Имам намерение да продължа и издателската си дейност. Тук издадох българската версия на Американската класификация на психичните разстройства, както и справочник на лекарствените взаимодействия в психиатрията и други области от медицината. Занимавам се и с музикални проекти - музикотерапия, но засега само за мен самия, но скоро и за околните. Проектът ми се нарича Crocs In Tears, и е отворен и за други експериментални, аудиоинтелектуални забавления и приключения. Би било чудесно, ако продължим с тези дейности.

- Смятате ли, че българските колеги са по-нещастни от американските, защо?

- Щастието е лично преживяване. Много трудно може да се обобщава за групи хора, особено такива разнообразни, като отделните медицински специалности. България се развива много динамично. В някои неща наблюдавам много повече възможности, в сравнение с преди десетина години. Българските колеги според

Като че ли все още не се отделя достатъчно внимание на борбата със стреса у самите лекари. Вменяват им се прекалено много отговорности и очаквания, вместо те да се насочат към по-правилен адресат

мен имат по-голямо разнообразие при вземането на решения, дори и при опциите за развлечение и борба със стреса, в сравнение с американските ми колеги. Богатството, доколкото може да влияе върху усещането за щастие, също е въпрос на възпитание от детството в определени нематериални ценности, и все пак на икономическа конюнктура. Да не забравяме, че в САЩ медицинското образование се получава според мен с много повече финансови и лични жертви.

- Мислите ли, че тенденцията за емиграция на български лекари и медицински сестри ще спре ?

- Да. Всеки оценява какво прекрасно място е България. Никой не може да избяга от корените си и да се чувства напълно щастлив. А и финансовите условия започват бавно да се изравняват по различните краища на света. Никъде не е лесно.

- Какво смятате, че трябва да се промени и смятате ли, че е възможно ?

- Не мисля, че трябва да се променя кой знае колко. Самите ние трябва да разберем, че можем да успеем навсякъде, да си пренаредим ценностите и да не вредим на околните. Като прибавим и малко повече отговорност във всичко, което правим, професионалният и личен живот, тогава ще можем да се почувстваме и по-добре. Естествено, задължително трябва да се увеличат разходите за здравеопазване в бюджета, равномерно, спрямо изискванията и необходимостите на народа ни. А те се определят чрез точни, интелигентни статистически изследвания. 



Здравето в Швеция се финансира през данъците

Здравето в Швеция се финансира през данъците

През миналата година започнахме да ви разказваме за българските медици „Отвъд границата". По-добро ли е здравеопазването в Швеция, как се чувства един български лекар там, попитахме д-р Румяна Стоянова.
Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Не бих се върнал в България, за да бъда лекар

Медицината трябва да е социална дейност, дивият капитализъм не е най-прекрасната система, за да си пациент в нея, казва д-р Стоимен Евтимов

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Лошо е, че болниците се подчиняват на икономиката

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Борис Таблов.
В клиничните пътеки има огромни абсурди

В клиничните пътеки има огромни абсурди

Рубриката ни „Отвъд границата" продължава. Дали животът в чужбина е по-хубав, по-добре ли се грижи Франция за своите граждани, как се лекуват там, разказва д-р Борислав Бонев. 

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Колегите ми тук се борят с вятърни мелници

Рубриката ни „Отвъд границата" за българските лекари, които по една или друга причина напуснаха страната ни, продължава. Днес гост в нея е д-р Филимена Вълкова. 

Здравните системи на Изток са идентични

Здравните системи на Изток са идентични

Медицината е номадска професия, която можеш да практикуваш в целия свят. Clinica.bg продължава своята рубрика за лекарите зад граница, този път обаче в нея гост е не българин, а чужденец - д-р Ашраф Селим.

Чужбина дава, но и взема

Чужбина дава, но и взема

Стотици български медици напуснаха страната ни през последните години. Затова clinica.bg реши да покаже техните гледни точки. В деня на народните будители ще ви запознаем с проф. Георги Чернев.
Липсата на духовност е основен проблем на България

Липсата на духовност е основен проблем на България

Тази година номиниран за приза „Лекар на годината" на България е доц. Николай Янев. Заради уменията му за него спорят болници от две страни – България и Англия. Как се става толкова добър специалист, какво е да си лекар в наши дни, разказа самият той, специално за читателите на clinica.bg.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Септември 2019