Общество

Гените са ключът към разгадаването на Алцхаймер

23-10-2017 08:12
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Гените са ключът към разгадаването на АлцхаймерНе си представям да работя в България, но винаги помагам на колегите си тук, казва проф. Илия Лефтеров от САЩ
Миналата седмица във Варна се проведе конференция на тема „Oстаряване, болест на Алцхаймер и епигенетика - възможности за терапевтични интервенции". Сред организаторите на международния форум бяха Асоциация „Алцхаймер" (САЩ), Университетът на Питсбърг (Пенсилвания, САЩ) и на Медицински Университет – Варна. Какво знае съвременната наука за тази болест, каква е ролята на гените при проявата й, какво е да си лекар в Америка, попитахме проф. Илия Лефтеров. Той е работи във Факултета по Околна среда и професионални заболявания на Университета на Питсбърг.
- Проф. Лефтеров, от години се занимавате с болестта на Алцхаймер. Кои са най-големите предразполагащи фактори заболяването да се появи?

- Не съм сигурен, че все още категорично са установени най-честите предразполагащи фактори, когато говорим за околната среда. Ние знаем за генетични фактори, които 100% са свързани с болестта на Алцхаймер. Има и гени, които само повишават риска от заболяване.

Не съществуват достатъчно убедителни данни дали околната среда може да повлияе на болестта. По-правилно е да се каже, че група от фактори от заобикалящата ни действителност или начинът на живот биха предразположили човек да се разболее от Алцхаймер. Физическото и психическото натоварване, всякакъв вид гимнастика имат едно или друго значение. Вярно е, че високото кръвно налягане, затлъстяването, диабет тип 2, атеросклеротичните промени водят до по-висока честота на болестта на Алцхаймер, но е много трудно да се идентифицира само един фактор, който да има голямо, решаващо значение. Те по-скоро влияят, когато са в група.

- По какъв начин стресът е свързан с болестта на Алцхаймер?

- За съжаление няма достатъчно доказателства и по този въпрос. По-скоро учените свързват болестта на Алцхаймер със стреса на клетъчно и молекулно ниво, а не този, с който се сблъскваме в ежедневието. Разбира се, стресът, на който сме подложени всеки ден се отразява на здравето ни, но как, е рано да се каже категорично.

- От какво значение са гените на човек? Може ли да се предскаже при кого рискът от болестта на Алцхаймер е по-висок и дори кой би се разболял?

Визитка




Д-р Илия Лефтеров е професор към Факултета по Околна среда и професионални заболявания на Университета на Питсбърг, САЩ и главен изследовател на Лабораторията „Колдамова/Лефтеров лаборатория за Изследване Патогенезата на Болестта на Алцхаймер". Основните интереси на д-р Лефтеров през последните 20 години са в областта на контрола на липидния метаболизъм и транспорт в мозъка, биологията на Аполипопротеин Е 4 и свързания с него риск за развитие на болестта на Алцхаймер. Изследванията на лабораторията се финансират от Националните Институти на Здравето и Министерството на отбраната на САЩ, и частни фондации. Проф. Лефтеров е също така хоноруван преподавател по невробиология към Медицински Университет – Варна.

- Разбира се. Гените на човек са от съществено значение. Говорим за гени, които водят само до наследствените форми на заболяването, а не на всички. Има 3 или 4 гена, чиито мутации биха довели почти със сигурност до развитието на Алцхаймер. Съществуват и още гени, които сериозно увеличават риска човек да се разболее. Например аполипопротеин ген (AпоE) 4, както и TREM2. Разбира се, не само те. Открити са и други гени, свързани по един или друг начин с Алцхаймер. Съществуват категорични доказателства, че AпоE 4 в неспецифична форма увеличава опасността от заболяването с около 14-15 пъти.

- Напоследък станаха много модерни генетичните тестове, с които да определим дали евентуално ще се разболеем от дадена болест или не. Отнася ли се това и за Алцхаймер и какво е вашето мнение по въпроса?

- Ако човек си направи генетично изследване и установи, че има изменения в AпоE 4, това може само да определи колко висок е рискът той да се разболее. Не може категорично да се заяви, че той ще развие Алцхаймер. Има много хора, с AпоE 4, който не се разболяват. Съществува и обратната зависимост – при много болни не се открива опасната форма на AпоE 4.
Не съм сигурен дали някой лекар би посмял да каже на пациента си, че със сигурност ще се разболее, тъй като няма да е 100% убеден. Тази материя е много трудна както за лекарите, така и за пациентите.

- Кои са методите за ранна диагностика? При какви симптоми човек задължително трябва да посети лекар?

- Няма правило кога човек трябва да потърси лекар. В огромен процент от случаите, да не казвам 100%, когато първите симптоми се появят, когато човек се усети, че трябва да потърси лекарска помощ, вече е късно. Болестта на Алцхаймер е факт и нещата са предрешени, няма връщане назад.
Диагностицирането на заболяването става с образна диагностика и някои биохимични изследвания. Уви, трудно е да говорим за превенция. Все още не знаем кога един човек без никакви симптоми трябва да се подложи на тестове, за да се хване болестта още в началото. Не на последно място подобен скрининг е изключително скъп. Отделни хора биха могли да си го позволят, но едва ли българската здравна каса може да покрие подобно масова изследване.

- Колко близо са лекарите до откриване на лечение?

- Със сигурност са много далече. Има редица изследвания, има безброй лекарства, които са в изпитателен период. Кое от тях ще сработи не се знае. За съжаление през годините сме се убедили, че повечето от тези тестове и медикаменти не помагат.

- Има лекари, които залагат на стволовите клетки за лечение. Какво мислите за това?

- Това е добра, но далечна перспектива. Лечението със стволови клетки е много обнадеждаващ и интересен подход.

- Проф. Лефтеров, разкажете ни малко повече за себе си. С какво се занимавате в САЩ?

- От 23 години работя в областта на болестта на Алцхаймер в Университета в Питсбърг (САЩ). Моята работа до момента беше свързана с експериментални медицински модели на болестта. Ръководя лаборатория и учените в нея сме се посветили да разгадаем напълно липидната обмяна в мозъка, регулирането на тази обмяна и ролята на AпоE 4 за развитието на Алцхаймер. Колкото и парадоксално да звучи ние знаем, че той увеличава риска, но не знаем как точно.

До скоро работихме само с животински материал, но през последната година изследваме мозъци на хора, болни от Алцхаймер, както и такива на хора, които не са развили болестта. Така може да открием разликите и това ще ни доведе една крачка по-напред в разгадаването на това заболяване.

- Кога и защо заминахте да работите в САЩ?

- Получих финансиране за 2 години от Националния институт за здравеопазване и реших, че това е моят шанс да замина. Съществува програма за финансиране на научно-изследователска дейност, която подкрепя хора, родени извън пределите на САЩ. Тя съществува и до днес, макар и малко по-различна от преди 25 години. Това е механизъм, който позволява добри специалисти да заминат за САЩ, да научат изключително важни неща и да се върнат и да започнат да ги прилагат в България. Каква е възможността това да стане на родна територия обаче е съвсем друг въпрос.

- Може ли да ни разкажете малко повече за здравната система в САЩ, по-добра ли е от тази в България? Какви са основните разлики?

- За съжаление не познавам българската здравна система, нямам наблюдения и не мога да направя сравнение. Американската система лежи на дейността на застрахователни компании, които плащат за всички медицински, терапевтични, профилактични и други процедури. Това е свързано с някои сериозни трудности за пациентите, които нямат застраховки. Те са основният проблем – онези близо 30 млн. души, които не са застраховани и трудно получават медицински услуги.
От друга страна много големите корпорации и учреждения често покриват близо три четвърти от разходите за изследвания и лечение на своите служители.
В САЩ лекари, учени, всякакви специалисти правят всичко възможно за развитието на медицината. Те са стигнали до невероятни висини. Това обаче не значи, че здравната система е отлична. Напротив тя е на 25-30 място в света.

- Бихте ли се върнали в България, за да работите за постоянно и защо?

- Не виждам как мога да се върна да работя в България. Винаги посещавам родината, когато е възможно и с удоволствие помагам на колегите в Медицинския университет Варна. Не съм мислил какво ще правя след като се пенсионирам, но дотогава най-вероятно ще си остана в САЩ, за да работя.

- През последните години се забелязва демонизиране на лекари и сестри от страна на медиите. Обществото се настрои срещу съсловието. Защо се получава така? Може ли да се каже, че българските лекари са по-нещастни от колегите си в САЩ?

- И в САЩ средствата за масова информация заливат и притискат слушателите и зрителите с негативна информация. Медиите успешно използват този психологичен метод. Същото е и в България. Но бих препоръчал на хората да обръщат повече внимание на постиженията на лекарите, а не на инцидентите.

- Забелязваме тенденция на постоянна емиграция на млади български специалисти. Мислите ли, че е възможно това да спре скоро и какво трябва да се направи в тази посока?

- Не виждам нищо лошо в свободното движение на специалисти. Аз самият, както казах, съм заминал за САЩ преди повече от 20 години и все още работя там. След като човек получи възможност да се изяви навън, особено в САЩ, не мисля, че е лошо да го направи. Въпросът е, след като приключи обучението си, дали би искал да се върне обратно и да приложи наученото.

- Вие сте тук на първата в Европа международна конференция за болестта на Алцхаймер, как ви се стори тя?

- Идеята за тази среща се роди преди повече от 2 години, а преди година и половина започнахме активно да работим по организацията й. Сега планираме и друга, но тя не би могла да се осъществи преди 2019 г. Организацията е труден процес. Не е лесно да съберем на едно място най-големите учени, посветили се на болестта на Алцхаймер Тези лекари и изследователи имат напрегнато разписание и трудно намират време.
Много бих се радвал на втората конференция да дойдат повече български специалисти, които се занимават или искат да се занимават с Алцхаймер. За жалост на това събиране нямаше достатъчно медици от София, Стара Загора, Плевен.



Модерна апаратура вдига на крак след 2 дни

Модерна апаратура вдига на крак след 2 дни

Иновативната артроскопска система ускорява възстановяването след операция на увредени кръстни връзки на коляното, казва д-р Петьо Братоев
Всяка четвърта жена в риск от венозна болест

Всяка четвърта жена в риск от венозна болест

Стотици столичани и актрисата Деси Бакърджиева се включиха в боса разходка, част от кампанията „Вземи краката си в ръце"
Спасиха сърцето на 100 годишен пациент

Спасиха сърцето на 100 годишен пациент

Лекарите на УМБАЛ „Св. Екатерина" му поставиха пейсмейкър
Увеличават се усложненията от ужилвания

Увеличават се усложненията от ужилвания

Апелирам да не се ядат диворастящи гъби, лечението е трудно, скъпо, а изходът може да е фатален, казва доц. Маргарита Гешева
Мануалната терапия  помага при болки в гърба

Мануалната терапия помага при болки в гърба

Рехабилитаторът Стела Тошева от Болница „Тракия" намества почти всички стави на тялото
Промените във времето удрят в ушите

Промените във времето удрят в ушите

Болните идват при нас с нетипични болки в главата, шията, но без явен възпалителен процес, което означава, че симптомите са невралгични, разказа д-р Асен Асенов от „УМБАЛ-Пловдив"
Успешни терапии и за по-възрастните с Паркинсон

Успешни терапии и за по-възрастните с Паркинсон

Болестта на Паркинсон е хронично, прогресивно, невродегенеративно заболяване. То бе тема в рамките на XVIII Национален конгрес по неврология, който се проведе май тази година. Какво е лечението на късна болест на Паркинсон, попитахме проф. Рей Чаудури, който изнесе презентация по време на събитието.
Тракия налага

Тракия налага "златни стандарти"

Инвазивната гастроентерология е една от най-динамично развиващите се области от медицината в Болница „Тракия" - Стара Загора. За дейността на отделението по Гастроентерология разказва д-р Иван Сираков.
3 фокуса за национална програма за диабет

3 фокуса за национална програма за диабет

Необходимо е по-целенасочено осведомяване за превенцията сред хората в риск, казва проф. Сабина Захариева
Увеличава се животът на диабетиците

Увеличава се животът на диабетиците

Новите терапии пестят до 510 хил. лв. годишно на НЗОК, казва проф. Генка Петрова

1 2 3 4 5 ... 35 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019