Над 20 болници работят с НЗОК по изключение

Не покриват изискванията най-често поради липса на специалисти или на съответното ниво

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Повод за искането на анализа стана обсъждането на финансирането на закъсалите областни болници в Ловеч, Враца и Видин на заседанието на управителния орган на касата на 4 октомври тази година. Тогава стана ясно, че част от средствата от бюджета на ловешката болница за тази година са били пренасочени към частната структура на територията на града „Кардиолайф". Въпреки забраната на касата да сключва договори за работа с клиники, които са отворили същата година или за новоразкрити дейности в тях, лечебното заведение е било финансирано. Поради някаква причина обаче, то не фигурира в настоящата справка, която касата е изготвила за Надзорния съвет.

Общо 25 са болниците, които са получили финансиране

по изключение за определени дейности. Най-честите причини за това са били липсата на нужните кадри или ниво на компетентност, за да отговорят на съответните медицински стандарти. Типичен пример за проблемите, с които са се сблъскали лечебните заведения от списъка, е болницата в Мадан. В МБАЛ „Проф. Д-р Константин Чилов" са липсвали различни специалисти, тя обаче е получила разрешение за работа с касата, след като е сключила договор с различни структури. Така например,  образната диагностика в момента се обезпечава от специалист на трети договор, а анестезиите от един специалист на пълен работен ден и основен трудов договор, и двама специалисти на четири часа. Дейностите на клиничната лаборатория от 2-ро ниво на компетентност се осигуряват чрез договор с друго лечебно заведение в областта, както и дейностите по патоанатомия. Останалите болници, които са получили договори по изключение с касата след подобни маневри са МБАЛ „Проф. д-р Александър Герчев" в Етрополе, МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов" в Златоград, МБАЛ Ардино, МБАЛ „Сергей Ростовцев" в Момчилград, МБАЛ „Живот+" в Крумовград, МБАЛ „Д-р Киро Попов" Карлово, МБАЛ „Св. Екатерина" в Димитровград, МБАЛ „Девин". Най-често в тези малки клиники са липсвали анестезиолози.

Другият тип болници с договори по изключение са големи

областни и общински структури, които също изпитват недостиг на специалисти, макар и за по-специализирани дейности. Типичен пример е Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания в София-област, която притежава структура по медицинска онкология. За да отговори на изискванията за комплексно лечение обаче, е трябвало да сключи договори с три други клиники в София - УМБАЛ „Царица Йоанна", УМБАЛ „Свети Иван Рилски" и „Пета МБАЛ". Въпреки наличието на множетсво болници в столицата, от касата са решили, че трябва да има договор по изключение, защото СБАЛОЗ София-област е „единственото лечебно заведение за онкологична помощ с междуобластни функции за Софийска, Пернишка и Кюстендилска област с население общо 509 426 жители". Сред останалите областни и големи общински болници с договори по изключение са МБАЛ Търговище, МБАЛ "Христо Стамболски" в Казанлък, МБАЛ „Св. Петка" във Видин, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов„ във Велико Търново, МБАЛ „Хр. Ботев" във Враца, МБАЛ „Д-р Братан Шукеров" в Смолян, МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в Габрово. За всяка от тях липсващите специалисти са били различни – нефролози, кардиолози и т.н.

Оказва се обаче, че договори по изключение вече имат

дори университетски болници. Сред тях са УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев", СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров" в София, ВМА-МБАЛ-София, УМБАЛ „Св. Екатерина" специално за медицински дейности при децата. По изключение с договор е и частната болница САГБАЛ „Д-р Щерев" в София. Не е ясно какво е мотивирало касата да разреши сключването на тези договори, след като в столицата има близо 100 болници и в не малко от тях се предоставят аналогични дейности.

Договорите по изключение не са практика отскоро, но броят им явно се увеличава с напредването на кадровата криза в системата и увеличаването на частните болници в страната. През 2016 г. например по данни на НЗОК тези договори са били малко по-малко от 20. Голяма част от малките общински болници и някои от областните отново фигурират в тях. Сред другите клиники, които са получили договори по изключение през миналата година, е била голямата частна болница „Уни Хоспитъл" по три специалности - „Медицинска онкология", „Лъчелечение" и „Гръдна хирургия". На същото заседание на Надзорния съвет миналата година, на което се одобри разрешението им, бе дадено позволение за допълнителни дейности и на друга частна клиника „Пълмед-Здраве". Тя обаче, точно като "Кардиолайф", не фигурира в сегашната справка на касата.

Всички тези факти за пореден път повдигат много въпроси -

за адекватността на медицинските стандарти, за задълбочаването на кризата в болничното здравеопазване и не на последна място - за обективността и етичността, с които се разпределя общественият финансов ресурс на здравната каса. Решение на глобално ниво на проблемите обаче засега не се очертава.