Да наложиш стандарта

Семейство парамедици въведоха първи у нас PHTLS - система за оценка и оказване на първа помощ на пострадали преди хоспитализацията

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Моторът в случая, както и в избора на самата професия и на тримата е Веселина. Тя е родена през 1968 г. в Казанлък. Като ученичка в 10 клас заминава при родителите в Русия, където те са на работа. „Кандидатствах медицина", но не ме приеха, тъй като имаше и задължителен изпит по руска литература и език. Не успях да се справя", казва тя. Неуспехът обаче не я сломява. Кандидатствала в медицински колеж, приели я и се дипломирала като фелдшер. В България се въранала по време на промените 1990 година и веднага постъпила в Центъра за спешна медицинска помощ в София. „По природа съм динамична натура. Не можех да си представя, че ще трябва да стоя в някое отделение, в кабинет. ЦСМП ми даваше точно динамиката, отговаряща на моя темперамент", разказва Веселина за своя професионален път. И бърза да допълни, че спешна помощ е много добра школа за всеки, посветил се на медицинската професия.

С огнеборците в пожарната

През 1998 г. д-р Йордан Костов, с който работела, й казал, че в Столичната пожарна набират медицински екип и са им нужни фелдшери. Не й трябвало много да мисли – явила се още на следващия ден. В Столичната дирекция на МВР, към която е пожарната, я посрещнали с изненада. Веселина Кехайова била първата жена, кандидатстваща за мястото. По онова време тя не различавала дори зведите на пагоните. Разказала на стегнатия мъж в униформа, който я приел, за себе си, но в хода на разговора той й заявил в упор, че не търсят жени. „Сметнах, че разговорът е приключил и се надигнах от стола да си вървя. Той обаче ме спря и ми каза да си подам документите", спомня си Веселина. Сетне разбрала, че това е комисарят Иван Илиев. Впрочем, идеята за спешен екип в столичната пожарната е негова. Първоначално той се състоял от трима човека, една от които била Веселина, която все още работи там. „Тогава го нямаше обучението, което се предоставя сега на курсистите. Трябваше да се усъвършенствам в движение. Нямах случай на смърт в линейката, не знам късмет или добре свършена работа е, но имах няколко пострадали, за които съм ревала като дете", разказва тя. Освен подготовката за реакция при пожар и сваляне на пациенти по пожарни стълби, тя има специализация и по водолазна медицина и помага на водолазите при търсене на удавници. „Парамедицината ми влезе под кожата през 2012 г. със създаването на центъра за обучение – тогава екзотична за българските разбирания професия. Регистрирала го заедно с колеги и започнали да обучават желаещи. „Преведохме доста литература от английски, четяхме много, за да сме в крак. Самите ние се усъвършенствахме и в началото, и сега", казва Кехайова.

Да те признаят по света

Точно с постоянното надграждане на собствените познания, тя успяла да запали съпруга си Румен Божилов. С него свързва живота си още докато двамата работят в Центъра за спешна помощ в столицата. Впоследствие синът им Георги също ги последва професионално. Въпреки, че системата в обучението на тази професия вече да е значително по-добре развито от преходните години, семейството решило да я изведе на световно ниво, като техният център кандидатства за стандарта за качество PHTLS (prehospital trauma life support). Засега той е и единственият в страната, който го притежава. Това е единен протокол, който стандартизира действията на спасителите и намалява смъртността при инциденти.

„Отне ни близо година, но упяхме да получим лиценз и акредитация от Асоциацията на спешните медицински техници в САЩ. Това е единствената световна организация, която лицензира обучители по световно признати стандарти за качество", споделят Веселина. Обучението по него провеждат Румен и Георги съвместно с д-р Теодор Цанков, д-р Илиян Аврамов, Йоанна Георгиева и Любомир Петров. Те са и първите инструктори по PHTLS в България.

С двата крака в спешността

Точно така поема по пътя на родителите си Георги. Заявява им избора си по време на вечеря: „Ставам като вас. Обучавайте ме". Вярно, първото му намерение било малко по-друго, но не се осъществило така, както си го представял. „Исках да стана пожарникар, но не ме приеха. Бях разочарован, но не се отчаях. И майка ми, и баща ми постоянно споделяха истории от работата си, но не бях мислил за спешната медицина като за моя професия. Една вечер, след поредния ни разговор у мен се зароди тази идея и станах курсист в техния професионален център. Изчетох всичко, което намерих вкъщи, завърших и ме приеха на работа в ЦСМП София", разказва Георги. След първите няколко адреса осъзнал, че не е направил грешка, а това е неговото място. „Влязох, както каза докторът, с който работих на първото си дежурство, „с двата крака в спешната помощ", тъй като още от първия адрес се наложи да проведа животоспасяващи техники и да запазя самообладание, все пак беше първият ми сблъсък с пациент. Не се поколебах да действам, както съм научен", казва младият мъж. Следват осем години адреси, работа в отделение. Той е пряко свързан с работата на центъра, тъй като вледее перфектно английски и води кореспонденцията, превежда ръководства и прави всичко, каквото се налага. В нег вече са обучени над 500 парамедици и много хора, които просто искат да знаят как да оказват първа помощ.

Личният опит

„Всеки, който желае да работи в спешната помощ трябва да иска да помага на хора в беда. Трябва да чете постоянно, да следи новостите, да знае защо е там и че не е за всеки. Не всеки може да преглътне видяното и преживяното. Някои ситуации остават за цял живот, през други се преминава по-лесно, но удовлетворението след спасен пациент, запазен живот, запазено семейство е неописуемо", казва още Георги. Най-травматичен за него е споменът за катастрофа, при която в ръцете му издъхва приятел. „Предизвикателствата са на всяко дежурство. Не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще се случи, ще се справиш ли, адреналинът се покачва, сетивата се изострят, слизаш и действаш. А в това си има голяма доза чар", убеден е той. И подчертава, че професията парамедик има своето бъдеще в България.

Бъдещето – скоро и по-далечно

Георги Борисов ще бъде част от екипа, който ще представя България в състезанията EURO SimCup - едно от най-вълнуващите събития по време на конгреса на Европейското дружество по спешна медицина (EUSEM), който ще се проведе тази есен във Виена. Това са състезания по симулация, в което отбори от цял свят се надпреварват в интензивни и реалистични сценарии за оказване на спешна помощ. Нашата страна е одобрена за участие за първи път, а кандидатурата е подадена от Съюза на парамедиците под егидата на Асоциация на работещите в спешна медицинска помощ, които са официалния представител на България в Европейското дружество по спешна медицина. Това ще бъде още една стъпка към утвърждаване на българските лекари и парамедици на международната сцена и демонстриране на техните високи умения в симулирани ситуации на спешна помощ, включително и при масови инциденти и бедствия. Участието им е от съществено значение за споделяне на българския опит и усвояване на световните добри практики.