Къде отиват 54-те млн. надлимитна за март

Около 360 лечебни заведения са имали дейност по Приложение 2, където попада основната част от диагнозите, с изключение на диализата, ражданията и някои онкологични процедури. От тях едва 12 болници са се вместили в индикативните си стойности за март, 79 не са успели да заработят лимитите си, а останалите - над 260, са ги надвишили, показва справката на НЗОК.

Къде-колко

Ръстовете в регионално отношение са различни. Най-малко е увеличението на средствата по Приложение 2 в област Разград - 109% от индикативния бюджет за региона, а в Пловдив и София - 110%. Със 113-115% е увеличението в 11 области - Търговище, Ямбол, Габрово, Монтана, Добрич, Ловеч, Варна, Смолян, Шумен, Кюстендил. От 116 до 118% е надхвърлянето на прогнозните средства в София-област, Враца, В. Търново и Сливен, а в Пазарджик, Плевен, Хасково, Кърджали, Ст. Загора, Благоевград, Силистра и Перник - със 122-127%. Най-голям като процентно изражение е надхвърлянето на лимитите във Видин - 130%, Русе и Бургас - 134%.Ако се гледа номиналното изражение на увеличението обаче, нещата придобиват по-различен вид. Например във Видин, където ръстът над лимита е 30%, стойността му е едва 300 хил. лв. - от 946 хил. на 1.2 млн. В същото време в Пловдив и София, където индикативните стойности са превишени едва с 10%, абсолютните цифри са съответно 8 млн. за столицата - от 83 млн. на 91 млн., и 5 млн. за Пловдив - от 46 млн. на 51 млн. Изключение от това несъответствие прави Бургас, където имаме едно от най-големите увеличения над лимита на региона и като процент - 34, и като стойност - 7 млн. - от 18 на 25 млн.

По болници

Аналогична е закономерността на увеличенията в надлимитната дейност и на ниво лечебни заведения. Има болници с много висок процент на надхвърляне на месечния си бюджет по Приложение 2 - например изпълнение на 200%, а в същото време като абсолютна стойност става дума за няколко хиляди лева - например МБАЛ-Варна. В същото време болница с по-нисък процент на увеличение на средствата си, реално получава в повече по няколко милиона. Типичен пример в това отношение са общинските и големите частни болници.
В Плевен например МБАЛ-Червен бряг е надхвърлила лимита си за март на 140%, което прави около 80 хил. лв. - от 197 хил. на 276 хил. В същото време най-голямата частна болница в областта там - "Сърце и мозък" е надскочила прогнозния си бюджет до 134% - от 6.2 млн. на 8.4 млн. лв.
По-различно е положението в Бургас обаче. Там с най-високи ръстове над бюджетите си и като процент, и като стойност, са две от най-големите частни болници в региона - "Дева Мария" - 170% (от 1.8 млн. на 3.1 млн.) и Бургасмед - 169% (от 2.9 млн. на 4.9 млн.). Третата най-голяма частна болница - "Сърце и мозък", е надхвърлила бюджета си до 124% (от 6.6 млн. на 8.2 млн.).
Друга показателна тенденция е онагледена в Пловдив, където имаме няколко големи лечебни заведения - държавни, частни и общински, които не са успели да усвоят бюджета си. Първото е най-голямата болница в страната - "Св. Георги", тя е държавна и не е успяла да постигне бюджета си - изпълнението му е на 99% - от 12.1 млн. на 12.0 млн. за месеца. Това не означава, че и останалите държавни болници са в подобно положение, но надхвърлянето на индикативните стойности при тези лечебни заведения е по-малко в сравнение с големите частни структури. Отново в Пловдив има и няколко частни болници, които не са достигнали лимита си за месеца с различен процент - от 1 до 30 - МедЛайнКилник, "Селена", "Торакс". На 96% от бюджета си е бил и общинския КОЦ-Пловдив.

София като пример

Всички досегашни тенденции най-пълно се оказват представени в столицата. Тук имаме около 25 болници или близо една трета от всички с договор с касата, които не са успели да достигнат бюджетите си. Сред тях има частни, държавни и общински болници - "Сердика", "Вижън", СБР-Банкя, СБАЛОЗ, УСБАЛО, "Шейново", "Надежда", Първа-АГ, "Лозенец", "Майчин дом", "Доверие" и др. В същото време имаме отново примери за частни и държавни болници, които не са успели да се вместят в бюджета си в различни граници. Частната "Св. Богородица" например е надхвърлила индикативните си стойности с 85% - от 133 хил. на 247 хил. лв. В същото време "Софиямед" е увеличила заработката си с 28% над лимита или от 7.9 млн. на 10.1 млн. Повечето държавни болници имат минимално надхвърляне на индикативните стойности. Най-голямата спешна болница - Пирогов, например е с 4% ръст над лимита си или от 11 млн. е отчела 11.5 млн.

Причините

Причините, които посочват от касата за надвишаването на лимитите на болниците не кореспондират с реалността. Най-честият пример е декларацията просто за повишен обем дейност. Има обаче и доста по-разширени трактовки, като например добрият сезон за очни операции, наличието на сезонни болести, като бронхопневмонии или промяна в епидемиологичната ситуация като увеличаване на пациентите със ССЗ и диабет. Не са редки и примерите за оправдаване на завишения дейност в малките общински болници с това, че обслужват трудно достъпен регион с повишена опасност от трудови аварии, например Гълъбово, или че са единствени за региона - Девин, или че са структуроопределящи за областта. Сред другите причини за повишаването на дейността през март е посочено увеличението на цените на КП, което бе реализирано през годините, изначално заложени ниски индикативни стойности, както и откриването на нови дейности. Никъде сред причините обаче не се говори за липсата на възможност касата да контролира ефективно дейността - доколко реално е извършена, нейното качество, както и нуждата от провеждането а лечението.

Мерките

Някои от предложенията на регионалните каси за овладяване на ситуацията звучат в същия наивен тон, като повечето причини за повишените приходи. Сред тях са осъществяването на ежедневен мониторинг и извънредни проверки при очаквано надвишаване на месечните стойности, което доказано не работи или поне това показват 400-те хил. лв. на 54 млн., които регионалните каси са открили, че трябва да се сторнират. Корекция и увеличаване средствата на болниците е друга мярка с двояк смисъл, тъй като тя ще важи както за примерно работещите, така и за не дотам изрядните болници. Сред другите предложения е разширяване на обхвата на контролната дейност, прецизиране на индикациите за хоспитализация по КП, изнасяне на дейности по клинични пътеки с по-ниска сложност като дейност по амбулаторни процедури, както и въвеждане а предварителен контрол - преди заплащане. Какви промени ще се предприемат е от компетенцията на всички управляващи институции, не само на здравната каса, която сама няма как да се справи с пробития контрол в системата. Ако те не се предприемат обаче, бюджетът на НЗОК има огромна вероятност да не стигне отново - и то с не малко, както и да се увеличат значително разходите за сметка на всички граждани без това да доведе до по-добри здравни резултати, а само до по-високи приходи за болниците.