Няма мениджър, който да извади болниците от батака

Спасението за общинското здравеопазване е спешна субсидия от 30 млн. лв., казва д-р Неделчо Тотев

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

От началото на годината се опитваме да предупредим, че 2017-а ще бъде превратна за здравеопазването като цяло. И трябва да се спре със спекулациите, че случващото се в общинските и областни болници се дължи на некадърно управление. Никакъв мениджмънт не може да ги извади от батака, в който се намират.

Общинското здравеопазване стигна до тук не през тази година. Още преди десетина години

проблемите бяха заложени като бомба,

която сега се взриви. Имам предвид следното: Цените на клиничните пътеки,  по които общинските болници  работим са определени още  от 2006 г., като още тогава те бяха недостатъчно, неадекватно остойностени и до момента те остават непроменени. Тогава минималната заплата беше180 лв., увеличи се на 460 лв. с тенденция да стане 510 по предложение на синдикатите. В същото време цените на горивата, различните енергоносители, лекарствата, консумативите и реактивите са съвсем различни днес в сравнение с 2006 г. И всичко това на фона на един делегиран бюджет, който непрекъснато пада като сума. Независимо, че цените и инфлацията растат,

парите на общинските болници намаляват,

защото се увеличават изискванията към тях по медицинските стандарти. Вдигането на нивата на компетентност и фиксирането на леглата в Националната здравна карта, въведена от предишния министър, доведе до орязване на едни ефективно работещи легла, а от там и на бюджетите на болниците. В началото на годината събрахме данни от 23 общински лечебни заведения, от които е видно, че в 13 от тях трудовите разходи (Фонд „Работна заплата” плюс осигуровки) са по-високи от делегирания им бюджет за месец. Това обрича тези болници на фалит. И не знам кой ще е този магьосник, който ще работи при тези условия и ще бъде толкова добър мениджър, че да изкара болницата си от батака. 

От пет години се опитваме да предложим нов модел на здравеопазна система, който да се подложи на обсъждане, но прозорецът от време за взимане на решения вече е затворен. Сега спешното е в максимално кратки срокове, до края на годината или даже до края на този месец, да се търси спасение за болниците. Единственото, което може да спре разрухата  в общинското здравеопазване е

целева субсидия от 25-30 млн. лв.,

която да бъде дадена на клиниките, за да може самите структури да бъдат запазени. Нямам предвид да искаме милостиня или помощи. Тези пари ще ликвидират до някъде неправдите, несправедливостта спрямо общинските болници през годините. Това би било глътка въздух за тях, но само до края на тази година. Ако от следващата минималната заплата стане 510 лв. и не се променят условията за работа, голяма част от управителите възнамеряваме да подадем колективни оставки. При тази минимална работна заплата рязко ще се увеличат трудовите разходи и в огромната част от общинските болници те ще надхвърлят отпуснатите месечни лимити.

Статутът на болниците – държавни или общински, е най-малкият им проблем. Промяната на собствеността е дълъг процес и ако се залитне в тази плоскост, ще е все едно да ги пуснем тези болници "по пързалката" и да ги оставим сами да си строшат главите. Разбирате какво означава едно търговско дружество да се закрие. Първо някой трябва да изплати задълженията му и когато това не се случи, всички фирми ще предавят претенции. По данни към 30 август, подадени от лечебните заведения,

борчовете на 38 общински болници са около 29 млн. лева.

От тях 5 млн. лв. са неразплатена, но изпълнена и отчетена дейност, която държавата дължи на тези клиники, но няма да ги плати, както знаете.

Проблемът и трагедията не е в закриването на едно или друго здравно заведение. Лекарите и медицинските сестри ще си намерят работа, дори да са в пенсионна възраст, защото гладът за кадри е голям. Работата е там, че хората, обслужвани от тези болници, ще останат без достъп до медицинска помощ и конституционните им права ще бъдат грубо погазени. По Конституция държавата трябва да осигури на всеки свой гражданин достъпна и своевременна медицинска помощ. По принцип 

и на Марс да направят болница, по сегашните критерии тя е достъпна.

Всеки може да си хване космическа совалка и да отиде там да се лекува. Защото няма точна категоризация кое е достъпно и кое не. Но дали това реално е така и  дали можеш да консумираш правото си, е друга тема.

Предлагаме да се инициира спешна кръгла маса с експерти от сектора, добре запознати с механизмите, съществуването и управлението на здравеопазната система, на която да се търси и избере нов модел на последната. На нея трябва да се говори с доводи и изслушване, а не от позиция на силата, в противен случай ситуацията няма да се промени. Крайно време е да се спре практиката да се върви след събитията и да се дават пари, които ликвидират последствията от проблемите, но няма дългосрочна визия за разрешаването им.