Здравните олигарси определят правилата

Много колеги гласуват по указание на събора на БЛС, съсловната ни организация работи предимно в интерес на отделни големи лечебни заведения и фармаиндустрията, казва д-р Галинка Павлова

- Д-р Павлова, доволни ли бяха делегатите от проекта на нов анекс?

- Не бих могла да говоря от името на всички делегати, но убедителното положителнo гласуване на предложения НРД, свидетелства за приемане разпределението на определените от НС публични средства. Направи впечатление, че почти нямаше дискусия. Изказаха се само 4-5 колеги, работещи в ПИМП или в СИМП. Нито един колега от болнична помощ, въпреки неувеличението на цените на КП, въпреки че с изплатените вече стари задължения от 2024 г. и изпълнението към месец март, на практика увеличението на бъджета за болнична помощ вече е изразходено. Това предполага и тази година да има преразход на бюджета на касата за болниците, но видимо колегите не се притесняват от това.

Средствата за ИБМП (ПИМП и СИМП) в размер на около 14% от общия бюджет, макар увеличени, остават далеч от тези, с които средно разполагат страните от ЕС (30%). Все още остава само на думи приоритизирането на профилактиката и превенцията, които основно се извършват от структурите в ИБМП. Но затова са отговорни народните представители. За съжаление, това са възможностите на гласувания от НС бюджет на НЗОК.

- Доколко официалната позиция на БЛС е изразител на настроенията на всички медици в гилдията?

- На съборите на БЛС се събираме около 350-380 делегата, повечето от тях правилно подбрани и затова гласуванията преминават стегнато, без изненади. Срамно е да кажа, но все още голяма част от колегите- делегати изпитват страх за работните си места и гласуват по указание. С някои от официалните становища на УС на БЛС, обикновените работещи лекари не са съгласни. Сред широката членска маса колеги преобладава отрицателно настроение към представителството на съсловната организация. Повечето са на мнение, че БЛС се превърна в послушна казионна организация, работеща предимно в интерес на отделни големи лечебни структури и фармаиндустрията. Всичко това доведе до апатия сред колегите и затова не се случват съществени организационни промени.

- Увеличенията на цените в извънболничната помощ достатъчни ли са за специалистите?

- Определено, в новия НРД цените на дейностите в СИМП са увеличени, но това е в рамките приблизително на 10%, което покрива частично инфлацията.

Тази година са завишени и цените на ВСД – ЕЕГ, ЕМГ, Ехокардиография и др., макар недостатъчно. Ето пример за това: ехокардиография, холтер, ЕЕГ, ЕМГ - всяко по 30 лв. В същото време, необходимата съвременна апаратура е скъпо струваща, изисква се допълнителна квалификация на специалиста и не малка продължителност на изследването. Всичко това е инвестиция, която трябва да се покрие от тези ниски цени на съответното ВСД. Колегите питаха, защо ехография на млечна жлеза е 40 лв., а на сърце е 30 лв. Как е направен разчета, какво налага тази разлика, но не получиха отговор и остава усещането за лобизъм.

По-тревожното е, че от УС съобщиха, че се обмисля от следващия НРД тези дейности да се прехвърлят като амбулаторни процедури към болничните бюджети. От НСЛЗСИМ заявихме категорично, че сме против и ще изпратим писмено аргументите за това.

И за да отговоря на въпроса, дали са достатъчни цените в СИМП, най-напред трябва да се остойностят дейностите - в това число да се включи труда на лекаря и екипа. БЛС преди години пое този ангажимент, но досега нещата са без промяна и цените на КП и дейностите се определят под натиск на различни лобистки групи.

- Какво още е нужно, за да се пренасочи тежестта на медицинската помощ натам от болничната?

- Непрекъснато говорим затова, че болничната помощ е скъпо струваща и следва част от дейността да се изведе в ЛЗ за ИБП. Без съмнение най-подходящи за това са ДКЦ-та, разполагащи с различни специалисти, образна диагностика и клинични лаборатории. За да бъдат приведени към изискванията за извършване на амбулаторни процедури в тях, същите следва да приведат инфраструктурата си към нормативните изисквания, което за момента е проблем за повечето от тях. Сградите са на повече от 40-50 години, всички помещения са заети, с други думи преобладаваща част от ЛЗ в СИМП не са подготвени. Привеждането им в съответствие изисква значителни инвестиции, които при тези цени на дейностите трудно ще бъдат направени. Необходими са и нормативни промени за да се премахне съществуващата нормативна пречка пред ЛЗ от СИМП за сключване на договор за изпълнение на тези дейности.

- Одобрявате ли позицията на БЛС да не даде право на амбулаториите по здравни грижи да сключват пряко договори с НЗОК? Доколко единодушна е гилдията по въпроса?

- Не малка част от дейността на професионалистите по здравни грижи пряко зависи и следва да се извършва само след назначение и под контрола на лекаря. Преобладащата част от колегите са съгласни със становището на УС на БЛС по този въпрос.

Но според мен, споделям лично мнение, има дейности, които могат да извършват самостоятелно професионалистите по здравни грижи. Ще ви дам следния пример: Изписан пациент след операция, с ампутирани крайници и трябва да му се правят стерилни превръзки. Назначението е направено от лекаря в болницата. В този случай, медицинска сестра регистрирала своя амбулаторна практика може да извършва тази дейност в дома на пациента и не е необходимо дейността да се извършва чрез договор между ОПЛ и сестрата. Този механизъм, разписан в НРД, е кух и неработещ.

- А по темата да не се финансират биомаркерите от НЗОК?

- Ако говорим по принцип, добре би било всички дейности, в т.ч. финансирането на биомаркери, да поема здравната каса. Но, към този момент, към този бюджет на НЗОК, това ще е допълнително съществено натоварване разходната част на болниците. Когато бюджета за здравеопазване стане такъв какъвто е в ЕС- 10.15% от БВП, тогава ще можем да си позволим всичко което има нужда българския пациент. Казвам това със знанието, че към настоящия момент тези разходи не са за сметка на доплащане от пациента, а се поемат от фармаиндустрията.

- Ще има ли ефективен контролен механизъм над дейността на болниците тази година според заложеното в НРД?

- Скептично съм настроена. За някои ЛЗ контролът ще е ефективен, за други - не. Очаква се да стартира известяването на пациента с телефонно съобщение за медицинската дейност която получава в момента, което би могло да минимизира в известна степен злоупотребите.

- Премахването на „лимитите" на болниците в чия полза работи на практика?

- Странно, защо лимитите бяха премахнати в болниците, но останаха да действат в ЛЗ от ИБМП. Ако при нас има повече средства за диагностика и консулти, няма да се налагат не малка част от хоспитализациите.

Против лимитите съм, административно ограничаващи дейността, но принципът трябва да важи за всички. На практика, болниците отново ще генерират преразход на касата, който вероятно ще се покрие от резерва.

- Кадровата криза е най-големият проблем на системата, беше ли тя тема на събора?

- На този събор освен НРД не бяха дискутирани проблеми на системата. Някои от тях, в това число кадровата криза, беше маркирана в изказване на един колега. УС на БЛС обяви конференция през октомври, на която в дълбочина да се обсъдят всички пречещи на здравеопазването фактори и да предложи възможни решения.

- Докога системата може да търпи откриването на нови болници при намаляващ персонал и пациенти?

- Докато продължават корупционните практики за мотивиране откриването на нови структури, за отсъствие на ефективен контрол върху дейността на болниците; докато се лъжем, че в условията на квазипазар на медицинската дейност, конкуренцията е положителен фактор; докато е гарантирано сключването на договор на всяка болница с НЗОК.
Определено няма политическа воля за справяне с този проблем. Здравните олигарси са тези, които определят правилата и съществуващото положение ги устройва.

- Какво да очакваме като пациенти от здравната система – ще се подобри ли тя за нас с новия НРД?

- Рамковия договор касае предимно цени на дейности. Обемите остават приблизително същите. Пациентите ще продължат да чуват от лекарите „няма лимит, направленията свършиха, платете си изследването или консултацията". Трудностите по записване на час за извършване на профилактична ехография на млечна жлеза и мамография ще са същите, защото лекарите предпочитат да работят срещу заплащане на по-високи цени, същото е и за ВСД - малко останаха специалистите, които ги работят по каса.

За да се подобри системата за пациентите са необходими редица нормативни промени, касаещи организацията и функциониране на системата като цяло.

- А за лекарите и сестрите?

- Същото е и за работещите в здравеопазването. Рамковият договор няма да реши проблемите - организационните деформации, финансовите и кадрови дефицити, липсата на перспективност и възможност за професионално и кариерно развитие.

По данни на УС на БЛС средно по 400-500 годишно са издадените удостоверения за добра медицинска практика, които са необходими на колегите, търсещи реализация зад граница. Днешното състояние на здравната система генерира недоволни пациенти, недолни лекари и професионалисти по здравни грижи. Проблемите се задълбочават и са необходими съществени промени.