Защо никой не плаща за хосписите

Проблемите по отношение на хосписните грижи в страната са много. Ние, лицензираните хосписи не се плашим от проверки. Проверяват ни целогодишно и от Изпълнителната агенция „Медицински надзор", и от РЗИ, и от редица други институции, тъй като ние сме лечебни заведения. 

Росен Желязков са въз основа на един старчески дом, който се е обявявал за хоспис. От такива некоректни неща ние, които работим нормално, понякога сме изложени на недоверието на обществото. В същото време държавата има изисквания към нас, но на практика не ни дава нищо. Ние сме единствените лечебни заведения в България и в Европейския съюз, в които няма регламентирано заплащане и остойностяване на труда на работещите в тях, нито на медицинската услуга. 

за българския пациент. Няма нито реимбурсация по линия на Националната здравноосигурителна каса, нито по линия на държавния бюджет. Няма и общинско финансиране. Как така държавата може да си позволи да дава по 1400 лева за личен асистент за грижи вкъщи за хората с ТЕЛК, а за хосписните грижи да не дава нищо. Демографската криза е налице, ние сме една от най-застаряващите нации в Европа. Към всичко това се прибавя, че и хората у нас са много болни, има такива с онкологични заболявания, с инсулт, които няма къде да отидат, но и близките им не могат да си позволят да плащат хосписни грижи. 

заболявания са много, но къде са те?! Кой се грижи за тях. Редно е да се помисли за известна реимбурсация на хосписите. Тъй като ние сме лечебни заведения към нас изискванията са повече – за отпасните отпадъци, за медикаментите, за медицинския персонал, изисквания за самите стаи и прочие. В този смисъл, ние не се плашим от проверки, но и държавата да има някакъв ангажимент към нас, тоест към болните хора. Само ще отбележа, че нормативната база е остаряла, тя е от далечната 2003 година. Тя също трябва да бъде променена. 

преди тридесет години, но досега нямаме никакво финансиране. Тук не включвам палиативните грижи към онкологичните болници, включващи два пъти годишно по двадесет дни. Във всяка анархия има хора, които намират ниша да печелят, но най-много страда българският пациент. Крайно време е не само премиерът Желязков да налага проверки, но и да бъде инициирана среща, на която ние, легитимните и лизензирани хосписи да изкажем своите проблеми и заедно с управляващите в сектор здравеопазване да търсим решаването на проблемите.