Кой колко иска за здраве

Поне 1 милиард да се предвидят за лекарства, още 42 милиона да се дадат за протези, предлагат от съсловните организации

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Около 250 млн. е увеличението на бюджета на касата, което искат от Българския лекарски съюз (БЛС), за да се чувстват болниците и лекарите в извънболничната помощ спокойни. Както вече clinica.bg писа, медиците смятат, че от тях на клиниките трябва да се дадат още 172 млн. лв. над парите им през тази година или общо бюджетът за тях да стане над 1.8 млрд. лв. Това ще позволи лечебните заведения да имат нормални приходи и ще спре процесът на декапитализацията им. Увеличението на средствата ще бъде използвано най-вече за ръст на цените на пътеките, по които се плаща на болниците. В замяна от съсловната организация обещават да участват в контрола над изразходването на средствата. Няма да допуснем да се надвиши броят хоспитализации и процедури, ще гарантираме спазването на правилата за приемане и изписване на пациентите от болницата, обясни д-р Венцислав Грозев преди време.

В първичната извънболнична помощ лекарите искат

да се дадат още 24-25 млн. лв. над двестата милиона лева, с които разполагат през тази година. По този начин средствата за ПИМП ще са 6.7 % от очаквания бюджет на НЗОК за 2018 г. Въпреки това стойността им ще е доста далеч от препоръките на Световната банка делът им до 2020 г. да бъде 12%, каза доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. От сдружението искат повечето средства да се разпределят пропорционално за всички дейности, които касата им плаща в момента, както и да се повиши капитацията. Също така родителите да плащат такса за прегледи на децата си като при пенсионерите, а разликата да се поеме от държавата.

От БЛС настояват парите на специалистите да се увеличат с 33 млн. лв. или да станат над 250 млн. лв. Също така лекарите предлагат да се дадат с 8-10 млн. лв. повече за медицинските изделия и лабораторните изследвания. Така увеличението на средствата, което искат лекарите за догодина, възлиза на 250 млн. лв., а от 400-те, които предлага проф. Плочев, за лекарства и стоматологични услуги остават още 150 млн. лв.

Ние настояваме бюджетът за стомалогична помощ да бъде

увеличен с 42 млн. лв. за 2018 г. Тези средства ще се използват за финансиране на тотални протези, каза д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз. Така общият бюджет на стоматолозите за следващата година би достигнал 189 млн. лв. Здравната каса трябваше да започне да плаща протезите за възрастни хора още през тази година според нормативните промени, които направи здравното министерство по времето на служебия кабинет. Пари за това обаче не останаха, редно е това да се случи поне следващата година.

На 1 млрд. лв. да възлиза бюджетът на касата за лекарства след приспадане на отстъпките, искат от Българския фармацевтичен съюз (БФС). Ако НЗОК не може да се разплати напълно с аптеките за тази година, нека тези средства бъдат изнесени в отделен ред на бюджета, за да не го нарушава, допълни проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация. От там припомнят, че последната година, в която аптеките са получили всичките си средства от НЗОК навреме, е била 2014 г., заради актуализацията на бюджета й. Имаме индикации, че сега ще се плати всичко, но, ако остане нещо, нека да е в друг параграф, коментира проф. Гетов. Въпреки че от фармацевтичния съюз на този етап са се отказали да настояват за въвеждане на диференцирано ДДС за лекарства, с бюджета ще искат други нормативни промени.

Ще настояваме да се увеличи стойността, която касата дава

на аптеките за 100% реимбурсираните лекарства от 2 на 3 лева, каза проф. Гетов. Причината за това е фактът, че таксата е много ниска и аптеките нямат сметка да продават тези лекарства. Заради това сега в 15% от общините няма фармацевти, които да го правят. Освен това от БФС не са съгласни соцалните програми на фармацевтичните компании да минат като официални отстъпки към касата, вместо да останат в аптеките, както иска самата индустрия. Тогава разликата ще отива директно във фонда и аптеките ще чакат за този финансов ресурс 45 дни. Тоест колегите отново ще кредитират системата, обясни проф. Гетов.

Конкретна цифра за увеличение на бюджета за медикаменти от индустрията не пожелаха да посочат. Нашите очаквания са за реалистичен бюджет за лекарства, съобразен със здравните потребности на населението, който отчита както нетните разходи за медикаменти за тази година след отстъпките, така и очакванията за контролирано нарастване в резултат на обективните фактори, като нови технологии, застаряване, увеличена заболеваемост и преживяемост, каза Деян Денев, изпълнителен директор на АРФАРМ. Ако бюджетът за лекарства се съобрази с разходите за тази година обаче, за 2018 г. той трябва да е над 1 млрд. лв., защото толкова ще са разходите на касата за тази и то след приспадане на отстъпките.

Въпреки че увеличението на средствата, които иска всяка

съсловна организация към момента, се вмества в рамките на поисканите от проф. Плочев 400 млн. лв., тези средства има вероятност пак да не стигнат. Причината е, че те са калкулирани над реалните приходи от касата за тази година. В тях обаче се включват и 100 млн. лв. от преизпънение на приходите от здравни вноски. При едно увеличение на бюджета на касата с 400 млн. лв. обаче, едва ли догодина ще може да се разчита и на допълнителни приходи от НАП. Освен ако подозренията на лекарския съюз не са верни и се окаже, че в момента финансовото министерство не дава всички постъпления от здравни вноски за здраве. Освен това касата пак ще започне годината на червено, ако се вземат предвид и парите, които дължи на чужди фондове за лечение на българи в ЕС. Досега те надхвърлят 200 млн. лв.