Само колегите могат да променят системата

Здравеопазването носи милиони печалба и затова има чадър сред управляващите да не се случват реформите в сектора, казва Мая Илиева

- Г-жо Илиева, защо протестирате на 12 май?

- Избрахме тази дата символично, защото тя е денят на медицинските сестри, но за нас това все още не е празник, тъй като има много нерешени проблем и затова решихме да излезем на протест. Той е заради лошите условия на труд, заради ниското заплащане, затова, че няма законодателни промени да се подобрят условията, в които се работи, а оттам и качеството на обслужване за пациентите. През изминалите пет години, освен да се разкриват нови болници, друго в сектора не се случва. Да, разбира се, имаше и увеличение на заплащането, но то не беше достатъчно.

- Кои са най-важните проблеми, които оказват влияние върху работата на медицинските специалисти и качеството на работата им?

- Първият проблем са ниските заплати. Заради това младите колеги влизат в системата за много кратко време и след това си тръгват. Виждаме, че в един хипермаркет заплатите са 2500 лв., а ние имаме колеги и на 1200 лв., когато им вземат данъците и осигуровките, те остават без нищо. В същото време учат 4 години и трябва да се намери начин, за да бъдат задържани в тази система. Затова е важно драстично да се увеличат заплатите на сестрите, така че да бъдат задържани в системата. Ние отдавна знаем, че те са прекалено малко за 400-те болници в страната и се налага да работят на по две и три места. Това води до нарушаване на законите, защото се работи по 24 часа без почивка, в различни звена, това рефлектира върху живота и здравето на пациентите и на колегите.

Не сме отстъпили и от искането си да се въведе стандарт по медицински грижи, който отлежава пета година в МЗ и трябва само да се подпише от съответния министър. В него ясно е казано колко медицински сестри са нужни спрямо пациентите, които обслужваме, В стандарта е заложен и гратисен период, в който изискванията да влязат в сила, но досега няма министър, който е склонен да разпише стандарта, защото знае, че сестрите не стигат и ще трябва да се закриват болници.

- Сама казвате, че системата работи в нарушение на трудовото и здравното законодателство, какво от това, че ще приемем още един стандарт, след като управляващите допускат законите да не се спазват?

- Да, това е голям проблем. Ние, като синдикат, сме подавали хиляди сигнали за тези нарушения, но самите институции са в колаборация с работодателите и работят само по документи. Дори бях подведена под отговорност, че съм си позволила да извърша проверка в реанимация, делото спечелихме, но въпросът е, че работодателят използва всички начини да всява страх, плаща си глобите, които са минимални и продължава да нарушава правилата.

- Работодателите и инвеститорите гонят своя интерес, но къде е държавата, която трябва да съблюдава това да става според правилата, може ли някой да накара властта да влезе във функцията си?

- Може, това е самото съсловие, като спре да работи. Вече не виждам друг начин, защото преди 5 години обяснявахме, че здравето не е стока, че не трябва нашите заплати да зависят от броя на пациентите, което е все едно заплатите на пожарникарите да зависят от броя на пожарите. Ние желаем, когато отидем на работа, да работим това, за което сме учили, както трябва, а не да изпълняваме норма, защото тогава минаваме в друга фаза и няма как да говорим за качество. Но обществото не е узряло, не разбира проблема, а в моменти на инциденти започват побои и хулигански прояви. Затова се обърнах към колегите, ако самите колеги осъзнаят, че сега е моментът да искаме законодателни моменти.

- Смятате ли, че колегите ви разбират сериозността на проблема и биха излезли на протест с искане за здравна реформа?

- Не смятам, че всички колеги го разбират, има колеги, които много се страхуват, други са с големи заплати или пенсионери и не се интересуват от това. Много малка част от колегите разбират какво се случва и какво трябва да се направи. Ние обикаляме цялата страна, говорим, обясняваме какво се случва и какво трябва да се направи, те ни разбират, но след това работодателят ги привиква, заплашва ги и те се отказват. И аз не разбирам защо, след като в системата има толкова малко сестри, че работодателите не могат да си позволят лукса да уволнят някого.

- След като политическите партии не искат да променят системата, а колегите ви и пациентите нямат нужното разбиране, какво е бъдещето за здравеопазването ни?

- Много е трудно това да се каже. Надявах се, че през годините съсловието ще се осъзнае и ще повлияе на тези процеси, ние не сме се отказали, дано през това време се събуди и обществото, защото без натиск няма кой да направи реформа. В здравеопазването се изливат милиарди, които отиват в едни хора и те не желаят да се нарушава лукса им.

- Имат ли политическите партии пръст в усвояването на тези милиарди, нали те не са собственици на болници?

- Ами ние не знаем дали не са собственици на болници. Аз вече имам съмнения, че част от политическия елит си има законен бизнес с болници чрез представители. Лично те не участват в бордовете им, но голяма част от политическия елит знае, че здравеопазването носи милиони печалба и затова има чадър да не се случват реформите в сектора. Няма как толкова години да виждаш, че един сектор потъва и нищо да не направиш. Те имаха възможност да направят промени, за да тръгнат нещата в друга поска, но това не се случи.

- Какви трябва да са промените, за да тръгнат нещата в правилната посока?

- Според мен частните болници не трябва да се финансират с публични средства. Нека да има застрахователни фондове, които да работят с тях и те да се ползват от хората, които могат да си го позволят. Но останалите болници, социални заведения, детско и училищно здравеопазване да бъдат финансирани с публични средства. Това е основното. Така ще се регулира и броят на болниците, защото частните няма да издържат сами дълго време. Но тук политиката на държавата е обратната. Тя иска да закрие държавните и общинските, и да остави само частните, което ще доведе до много скъпо лечение и невъзможност на голяма част от хората да ползват медицински услуги. Тоест, ще живеят тези, които имат пари.

- Изпуснахме всички срокове за нормализиране на системата, колко още тя може да функционира в този кадрови дефицит?

- Няма да е много, виждате, че вече се затварят отделения, последният такъв случай беше от Перник, където са работили три пенсионерки и са решили да си починат. Много бързо се намери решение с командировани колеги от София, защо обаче директорът на болницата и общината не са предприели мерки реди това, когато са работели млади колеги, не знам. Защо трябва всичко да се отиде докрай и тогава да се търси решение, не знам. В България много колеги са пенсионери, колко още могат да крепят системата и започват малко по малко да излизат от нея. Управляващите вместо да вземат мерки, предпочитат да премахват правилата, които им пречат - вече няма акредитация, няма стандарти, правилата не се спазват, а санкциите са ниски.

- Какво очаквате от протеста и ако няма резултати, какво следва?

- Очакваме разговор с министъра, който да се ангажира с конкретни срокове, за да разпише проекта за медицински стандарт по здравни грижи. Също така да промени наредбата с намаленото работно време, където да се сложат реанимациите, които сега не са на намалено работно време. Ние сме говорили няколко пъти с МТСП, тяхното становище е това да се случи, но МЗ не го прави, защото казват, че ще са нужни повече хора за работа. Увеличението на заплатите обаче ще е нещо, което ще върне хората в сектора и ние ще държим на това. Не може при 9 млрд. в НЗОК и отделно в МЗ да няма средства за заплатите на хората, които крепят системата.

- Заплатите действително са ниски, но те не са реалният доход, а и обикновено сестрите работят на повече места?

- Когато една сестра работи на две или три места и извънредно, тя има добър доход, но това е за сметка на 60-160 часа труд на месец. В Бургас имахме сестра, която от 31 дни в месеца, тя почиваше три. Всички останали дни беше там денонощно, тоест колегите живеят в болниците, преуморени са и така се превръщат в потенциални убийци, защото възможността за грешка става много голяма.

- Какво ще се промени с увеличението на заплатите при същия брой сестри?

- Ще спрат да работят на две места или извънредно, както правят сега, защото парите не им достигат. Затова има и картел между работодателите, които дават ниски доходи, така че персоналът да е задължен да отиде в същата болница на втори и трети договор. А хората имат нужда от почивка и тогава ще се закриват болници веднага. И този проблем е за всички болници, не само за държавните, а и частните.

- Говорим за огромния дефицит, но предстоят да се разкрият още няколко големи болници общо с около 2 хил. легла за активно лечение - повечето частни, една общинска и една държавна, кой ще работи там?

- И на мен ми е интересно, постоянно се говори за намаляване срока на обучение от 4 на 3 години, но не смятам, че това ще накара сестрите да тръгнат да учат. Вероятно ще се случи това, което и досега - новите болници ще предложат големи заплати и ще оголят цели сектори в сегашните, освен това ще се ползват студентите, които се ползват за работа, ще се направи опит да се вкарат всякакви хора без медицинско образование.

- А как оцеляват според вас болниците икономически, след като се увеличават, а пациентите намаляват?

- Като лъжат и крадат от публичните средства, надписват пътеки, ние бяхме дали болница за подобен казус на прокуратурата, имаше дело, но санкциите отново са минимални - глобата беше 4 хил. лв., а болницата е откраднала 2 млн.