Системата не ми е помогнала
В края на май в София ще се проведе конференция на тема "Мозъкът – проблеми и решения II". В нея участват експерти, лекари, психолози и пациенти от цял свят. Какво е да живееш с Множествена склероза в България, попитахме Биляна Савова. Тя е не само пациент, но и председател на Фондация „МС-Мога Сам" - основен организатор на събитието.
- Г-жо Савова, кога Ви поставиха диагнозата МС?
- През 2008-ма г. Тази година на 17 май стават точно 17 години.
- Трудно ли беше откриването ѝ?
- Не беше трудно откриването. Ако има нещо трудно в такава ситуация, това са неизвестните, които водят до страх и паника. Както и прогнозите, свързани с невродегенеративните ефекти върху тялото. Трудно и страшно е да чуеш или прочетеш, че в един момент ще стигнеш до инвалидизация.
- Какво Ви накара да потърсите медицинска помощ?
- Преди да се стигне до тази диагноза, бях диагностицирана с няколко автоимунни заболявания. Частичната загуба на зрение ме накара да се срещна с невролог и така след ЯМР се видяха множество лезии в мозъка.
- Достатъчно подкрепяща ли е здравната ни система? С какво се сблъскахте в нея?
- Смятам, че ако сами не си помогнем, никой не е в състояние. Системата не ми е помогнала. Всъщност тя по-скоро е объркваща и стресираща, отколкото подкрепяща. Особено в началото. Не е никак подкрепящо да чуеш от някой представител на системата, който те е видял само за няколко минути, че много скоро „ще седнеш на инвалиден стол". Ако бях повярвала, нямаше сега да съм тук.
Най-много ми помогна моят личен невролог, който ми призна истината за невъзможността от лечение и ме превърна в негов партньор за решаването на този мой казус. Даде ми три много важни отправни изречения, които и до днес ме водят: 1 – Тялото е твое и ти решаваш какво да правиш с него; 2 – Безсънието е „лукс", който вече не можеш да си позволиш; 3 – Научи се да бъдеш „равна" (равна в смисъл на спокойна и уравновесена). И нещо много важно – когато споделих решението си да потърся терапевтично лечение извън общоприетите, тя ме подкрепи и след това години наред ми се обаждаше и се виждахме, за да ме види как съм и да разказвам какво се случва с мен. Да, правилно прочетохте – тя ми се обаждаше! Това са истинските лекари. Нейната подкрепа беше много важна част от моите действия, решения и лечение. И с времето ставах все по-уверена.
- Какво бихте променили в здравеопазването, така че да е по-лесно на пациентите?
- Бих направила така, че в първите си часове и дни на осъзнаване след диагнозата, хората да получат истинска човешка подкрепа, а не страховити прогнози и паника. Само спокойният ум ще им помогне да разберат какво наистина се случва с тях в този момент и какви са най-добрите възможности пред тях.
Задължителна според мен е адекватна психотерапевтична помощ в първите няколко месеца, което обаче не се предлага от лекарите, нито се финансира от касата. След това заедно да се обсъждат варианти за преодоляване на казуса, а не задължително следване на протоколите, които са познати. Протоколите може и да са вариант, но има и други, за които лекарите не знаят. По-вярно е да се каже – не искат да знаят, което е много тъжно. Това е чисто невежество. Да знаеш, че лечението не е ефективно и да не искаш да си промениш нагласата, да излезеш извън познатото и да потърсиш и други решения. Всъщност има вариант лекарите да погледнат по-широко и да потърсят интегративни методи на лечение – за съжаление това се случва, когато те самите се окажат пациенти. Познавам такива. Лекари, които търсят мен за подкрепа. И виждам в очите им и тъгата, и объркването, и паниката, и безпомощността, които са в очите на всеки един човек, сблъскал се с „нелечима" диагноза.
- Какво последва, след като чухте диагнозата?
- Първо объркване и страх. За радост беше кратко. След това последва отърсване, мобилизиране и признаване вътре в мен, че никой не ми е виновен и никой не ми е длъжен. После си признах (с известна обида), че съм невежа по отношение на здравето си, на тялото си, на ума си, на психиката и започнах да се уча. „Невежеството е причина за всички човешки болести" – казва древната Аюрведа, и колкото и да ни е трудно да го признаем, е точно така. Но пък добрата новина, че е абсолютно поправимо и аз, и още много хора, сме пример за това.
- Как се отрази диагнозата на ежедневието Ви?
- Накара ме да преобърна всичко, да се разделя с маските, фалша, илюзиите. Сега живея в пъти по-добре, отколкото преди. Даже по-правилно е да се каже – сега живея. Преди е било някакво съществуване в „трябва" режимите на системата.
- Какво Ви взе диагнозата?
- Да ми вземе!? Нищо не ми е взела. Едно такова състояние може да взима единствено и само, ако се оставиш да командва и управлява. Никой нищо не може да ми вземе, ако аз сама не дам. Това е избор. Съзнателен.
- А даде ли Ви нещо?
- Даде ми много. Даде ми истината за мен – за живота ми, за взаимоотношенията, за важните неща, за смисъла. Даде ми много нови неща – прозрения, действия, умения, приятели, места.
- Какво бихте посъветвали хората, които сега се сблъскват с тежки диагнози?
- Да потърсят причините в себе си, защото те са там, а не извън тях. Светът е такъв, какъвто е и е важно отношението, което имаме към себе си и всичко, което ни заобикаля. Смело да си зададат правилните въпроси, на които абсолютно точно ще получат и правилните за тях отговори. Да си признаят истината за себе си и да я следват. И да не спират да търсят. Възможности за промяна винаги има.
Това е и причината за поредна година Фондация „МС-Мога Сам" да организира Международна конференция по повод Световния ден на МС. Тази година тя ще се проведе на 31 май, от 10 ч. в Кино Люмиер. Ще поговорим по темата „Мозъкът: проблеми и решения" със световни експерти, лекари, психолози, пациенти и последователи от Канада, Индия, Италия, Франция, Непал и България. Акценти в програмата на конференцията са теми, свързани с алтернативните методи за лечение на най-тежките заболявания, въздействието на начина на хранене върху тях, ролята на менталното здраве за появата им и много други. Тази конференция не е само за хората с такива диагнози, а за всеки един от нас, който иска да знае как да се грижи за тялото и психиката си, за да има пълноценен и благоденстващ живот. Достъпът до събитието е чрез билети-дарение за дейността на Фондацията. Повече информация за конференцията може да бъде намерена на нашата страница.
Първият учебен ден през погледа на психолога
Ортопедията въвежда нов метод за хронична болка
Хомеопатия и КОВИД
Тя има място при намаляване на възпалителните процеси на ниво горни дихателни пътища, бял дроб, сърдечно-съдова система и гастроинтестинален тракт, казва д-р Райна Томова
Гемотерапия в България
При нея не се поставят диагнози, а човешкият организъм се разглежда като едно цяло, казва Ангел Ангелов
Иглите, които лекуват
Много хора изпитват панически страх от игли, а те могат да бъдат полезни. За иглотерапията, за рисковете и положителните ефекти, разговаряме с д-р Емилия Михайлова.
Трябват правила за обучение по алтернативна медицина
Само лекари и сестри да имат право да практикуват алтернативни методи за лечение. Това е една от промените в Закона за здравето на ресорното министерство. Как ще се отрази това на пациентите и по какъв начин ще засегнат алтернативните начини на лечение, разговаряме с д-р Дора Пачова.
Лечителите - поне бакалаври
Гладуването отпада от неконвенционалните методи за терапия
Мигрената не е това, което беше
В забързаното ежедневие болките в главата сякаш вече не ни правят впечатление. За мигрената, начините на лечение и промяната на живота, разговаряме с Орлин Тодоров.
Индийски доктори помагат с Аюрведа в България
Кажете сбогом на пролетната умора
Колкото и да не й се иска, зимата вече изчерпва своята сила. Как да се справим по-лесно с пролетната умора, попитахме д-р Мариян Иванов.