Два пъти по-малко са сестрите в болниците ни

Дефицитът на специалистите по здравни грижи се отразява пряко на качеството на предоставяните грижи, БАПЗГ предлага решения на проблема, но те не се приемат от управляващите

Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват, като абсолютен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС. По региони Разпределението на медицинските сестри в страната е и неравномерно. Най-много са тези кадри в Северен централен и Северозападен региони - съответно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен региони - съответно 295 и 298 на 100 000 души население.

Болнична помощ

Броят на медицинските сестри в болничната помощ също намалява с годините, като вече е над два пъти по-малко от нужното, както според проекта на Медицински стандарт "Здравни грижи", така и според средните показатели за ЕС. През миналата година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което показва, че те са с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000 души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти понисък. Той се оказва и два пъти по-малък според заложените норми в проекта на Медицински стандарт "Здравни грижи" на БАПЗГ, ако се съотнесе спрямо сегашния брой на болници в страната. В края на миналата година Националната здравноосигурителна каса е имала договор за финансиране на 49 512 легла, необходимият брой медицински сестри за тях според проекта за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от реално работещите в болниците. Още по-драматично е положението, ако се изчисли нужният брой на база всички легла в болниците – 55 724 по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2023 г. Тогава необходимият брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.

Извънболнична помощ

Медицинските сестри не достигат и в извънболничната медицинска помощ, въпреки че тук през последните години имаме увеличение на броя им. Той се е повишил от 4 284 през 2015 г. на 4 705 през 2024 г. На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри през миналата година срещу 212 медицински сестри средно за ЕС.

Възрастова структура

Освен че са недостатъчни, медицинските сестри в България са и с висока средна възраст. 20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС. Средната възраст за миналата година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е понижила с една година спрямо 2015 г., но не защото в системата са влезли достатъчно млади кадри, а защото по биологични причини са я напуснали специалисти в напреднала възраст.

Динамика

Че няма достатъчно нови попълнения в системата показва и броят на завършилите студенти по здравни грижи. Въпреки че местата за прием в университетите не намалява, броят на завършилите сестри е по-нисък заради липсата на интерес към професията. А голяма част от завършилите, дори не се регистрират в БАПЗГ, защото директно се ориентират към работа в чужбина или извън системата.

Дефицит и качество на грижите

Съществува пряка връзка между кадровия дефицит и качеството на оказваните здравни грижи в една система. Липсата на 50% от нужните медицински сестри в страната засяга важни елементи на медицинските услуги, които пациентите получават, като тяхната ефективност, ориентираност към всеки отделен индивид, еднаквост за всички независимо от социалния статус, регион, възраст, пол, религия и др., достатъчност, навременност, ефикасност и безопасност. По данни на СЗО за 2023 г. един на всеки десет пациенти е бил увреден по време на лечение, а 3 милиона са смъртните случаи на година поради оказването на небезопасна медицинска помощ. В страните с ниски и средни доходи 4 на 100 души умират от небезопасни медицински грижи. В същото време 50% от тези вреди са предотвратими, смятат от СЗО.

Здравна политика

За да се ограничат тези лоши практики в България и да се преодолее кадровият дефицит сред специалистите по здравни грижи, БАПЗГ от години предлага редица мерки и нормативни промени. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи; реализиране на правото и възможността БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК, осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи. Също така залагане на изисквания за минимален брой медицински сестри в болниците за сключване на договор с НЗОК и въвеждане на автономно управление по здравни грижи в болниците. За съжаление досега нито едно от тези искания не е било прието, а системата е оставена да функционира в увеличаващ се кадрови дефицит, без нужните стандарти и контрол. Искрено се надяваме това да се промени в името най-вече на пациента, в чиято роля утре може да се окаже всеки от нас.